Roll Player The dice game that builds character

Групата орки беше насядала край огъня и оживено дискутираше нещо на странния си, подобен на грухтене език. Ловецът се приближи безшумно и със сръчно движение измъкна ятаганите си. Орките продължаваха да разговарят помежду си и да ръкомахат възбудено, без да подозират за дебнещата ги опасност. Ловецът си пое дъх и с рязко движение се изстреля във въздуха, прелитайки над насядалите мародери. Тялото му се извъртя в троен аксел, а ръцете му през цялото време не спираха да въртят ятаганите. Смразяващ кръвта боен вик „ахмайкамуйпрасеглезенаблахблахблах!!!“ накара орките да замръзнат от ужас.
Ловецът се приземи грациозно и изкрещя:
– Проклети зверове, вашият терор приключва сега! Преклонете глави пред мощта на Дръв Но’Шумен и смъртоносните му ятагани Светулко и Скрежкоминатора!!!
– Ааа, тъмен елф! – изкрещя ужасено един от орките.
– Ааа, къде? – изкрещя Дръв и се завъртя, размахвайки Светулко и Скрежкоминатора. Два прелитащи комара намериха смърта си от свистящата стомана.
Орките го погледнаха недоумяващо.
– Ъм, Гропхфц имаше предвид тебе… – колебливо отбеляза един от зверовете.
Това като че ли смути малко Дръв.
– Аз не съм такъв тип тъмен елф… – започна той.
– Шкембенце? – обади се друг от орките, внезапно придобил смелост и протегна към Дръв купичка уханна чорбица.
Дръв огледа по-внимателно орките и с изненада установи, че те нямат нито брони, нито оръжия, а са облечени като редови селяни.
– Абе, момчета, вий не сте ли от бандюгите на крал Коболд Много Шантав?
Орките се спогледаха и отвърнаха в един глас.
– Ний сме мирни селяни, седнали на по чорбичка в гората, далеч от тежкия хомот на краля-кръволок.
Дръв се усмихна смутено, почеса се по главата и промърмори:
– Ше извинявате тогаз. Чорбичката има ли чесънче?
– Иска ли питане! – ухили се оркът и му я подаде.
Дръв точно се бе настанил удобно и сърбаше шкембенцето, когато от гората се разнесе ужасяващ рев и насред поляната се приземи огромна черна пантера. Орките нададоха уплашени писъци, пантерата нададе зловещ рев, който премина в задавяне, лек гърч и разтрисане, и завърши с повръщането на топка черна козина. Пантерата погледна топката с известно недоумение и предпазливо я побутна с лапа. Топката се търкулна настрани, пантерата изви гръб, изсъска и отново я побутна. Топката се изтърколи към близкия храсталак, последвана от пантерата, която ту замахваше с лапа, за да я насочи, ту надаваше звуци подобни на мъркане.
„Оф, ма Геновево, само ма излагаш“, помисли си Дръв.
Групичката точно се успокои и започна да води разговор на общи теми, свързани с битието на селяните, краля-кръволок и запръжката за шкембе чорбата, когато откъм храсталаците се разнесе тропот на копита. Преди някой да успее да реагира, на поляната се появи огромна кафяво-бяла крава, яхната от плешив човечец с лилава татуировка на лицето.
– Треперете, гнусни твари, Гданск и Муу ще сложат край на вашия терор!!!
Дръв се изправи и се покашля.
– Извинете ме, господин Гданск, или Муу, но тука има някаква грешка…
– Аз съм Гданск, сборителя на злото – потупа се по гърдите човечецът. – А това е Муу, моята гигантска миниатюрна космическа крава! Ръгни го в очите, Муу!!!
„Човек едно шкембенце не мое си хапне в тая гора“, помислиха си тъжно орките.

Откъс от „Легенда за Дръв, най-якият рейнджър“
от Ф. Б. Бриаторе

В последните 4-5 години настолните игри преживяват истински ренесанс и постоянно се появяват нови и нови заглавия в най-различни жанрове. Ако и вие като мен си падате по фентъзито и Dungeons and Dragons, вероятно ви е направило впечатление че има доста игри (включително и лицензирани такива), в които обикаляте из тъмниците, трепете чудовища, качвате нива и трупате съкровища. В почти всички обаче, героят ви започва с някакви предварително зададени показатели, върху които нямате особен контрол. Какво е превърнало Дръв в смъртоносната машина, бореща злото? Как са се срещнали Гданск и Муу? Ще спре ли Геновева да се държи като малко котенце? Това са все въпроси, на които тези игри няма да ви дадат отговор. Всъщност като се замисля, не се сещам за някой dungeon crawler, в който да си изграждате герой съвсем от нулата и да хвърляте зарчета за всяка от статистиките му. А това е едно от най-забавните неща в ролевата система на Wizards of the Coast. Явно и дизайнера Keith Matejka е мислил по същия начин, защото на бял свят се е пръкнала Roll Player – една от най-приятните фентъзи игри със зарчета, в която късметът при хвърлянето далеч не е определящ за крайния резултат.

В Roll Player от един до четирима играчи се опитват да създадат ултимативния фентъзи герой, който ще потегли на епичен куест и ще прослави името си надлъж и на шир. И ако вече доволно потривате ръчички и си представяте как вашият орк варварин ще громи слугите на злото/доброто, бързам да попаря ентусиазма ви. Roll Player не е такъв тип игра. В нея изграждате героя си в най-добрите традиции на фентъзито, а куестовете са оставени за друг път (поне до излизането на експанжъна). Всичко започва с избор на раса измежду добре познатите хора, полуръсти, джуджета, елфи, орки и драконородени, тегленето на случаен принцип на клас, биография и морално позициониране. Хората са средняци, които започват без никакви предимства или недостатъци, докато всяка една от останалите раси си има някакъв сериозен плюс и съответно сериозен минус (+2/-2 на някой от основните показатели).

В рамките на определен брой рундове, вариращи според броя на играчите, ще се опитате да вдигнете силата, сръчността, издръжливостта, интелекта, мъдростта и чара си до изискванията на класа, който ви се е паднал в началото. За целта, ще слагате зарове на всеки от показателите, ще си купувате умения, екипировка и черти на характера. Ще се опитате да изпълните изискванията на биографията си и да се позиционирате възможно най-точно по отношение на картата с морала на героя ви. Всеки успешно покрит показател ви носи някакъв брой точки репутация като в края на играта, победител е играчът с най-висока репутация. Вместо да навлизам в подробности за правилата (за целта хвърлете едно око на видеото под ревюто), ще споделя няколко добри практики, научени след двайсетина игри.

1. Малко вероятно е да успеете да постигнете точните стойности на шестте показателя. По-добре се съсредоточете върху онези, които носят повече точки и жертвайте тези с по 1 звездичка.
2. Обърнете сериозно внимание на биографията си и се постарайте да покриете максимален брой позиции с точните цветове зарове. За шест правилно позиционирани зара взимате 6 точки, които напълно оправдават прецакването на някой от горните слаби показатели.
3. Поставянето на зар на дадено умение отключва специалното действие, свързано с умението и то може да се ползва и за зара, който току що сте поставили. Простичко правило, но често се забравя. Както и това, че не е задължително да ползвате умението.
4. Комплектите броня носят много точки, когато са пълни. Има смисъл да ги събирате, или пък да разкарате някоя част от комплект, който  се събира от друг играч.
5. Не забравяйте, че всеки зар с цвета на вашия клас ви носи по 1 точка в края на играта.
6. Всеки клас си има специфично умение, написано на съответната карта и може да го използва при определени условия.
7. Някои оръжия, умения и черти оказват влияние върху финалните точки на статистиките на героя ви. Четете ги внимателно и не ги забравяйте!
8. Понякога си струва да изберете по-лош зар, за да получите възможност да избирате първи от картите на пазара. Заровете могат да се манипулират, онова парче броня се появява само веднъж!
9. Уменията, които си купувате, също могат да се използват. Не го забравяйте! Може да ви струва победата.

При все, че в Roll Player се хвърлят много зарове, играта всъщност оставя малко на късмета. Keith Matejka е успял да измисли интересно пъзел преживяване, в което умелото комбиниране на умения и черти е не по-малко важно от пръста на съдбата. Ако обичате фентъзито и поне малко сте се забавлявали при създаването на герой в Baldur’s Gate, Neverwinter Nights или което и да е друго РПГ, хвърлете и едно око. Гарантирам ви, че ще останете приятно изненадани.

В момента Roll Player е лесно откриваема по нашите ширини, благодарение на Boardgames.bg.