Rise of the Tomb Raider

Кой не знае Лара Крофт, кой не е чувал за нея. [Мат, да вземем да ти го патентоваме този увод? ;P – бел. Рандъм]  Дали за археологическите ѝ умения (да бе, да), дали за уменията ѝ в справянето с разни и разнообразни противници, а може би и за апетитните ѝ форми и оскъдно облекло. Налага се да си призная, че не съм играл „старите“ Tomb Raider-и преди рибуута от 2013 година, така че ако искате да разберете доколко неговото продължение прилича на тях, ще трябва да търсите другаде. Но пък въпросното рестартиране на поредицата ми хареса много и затова чаках с голямо нетърпения Rise of the Tomb Raider. Когато стана ясно, че първоначално играта ще излезе само за X-Box, аз също се присъединих към тълпата фенове, псуващи Бил Гейтс и подчинените му. За щастие, в случая забавянето беше само два месеца, а версията за PC е съвсем читава – ще рече, че не е от  често срещаните портове, сякаш дело на трима слепи и глухи програмисти със забавено умствено развитие и 10 долара бюджет.

Накратко за сюжета – четейки дневниците на баща си, Лара открива пасажи, които я навеждат на мисълта, че идеята, от която той е бил обсебен преди смъртта си, всъщност май не е била толкова налудничава, колкото изглежда на пръв поглед. Ако не друго, защото тайнствена могъща организация има голямото желание да заколи Лара, преди тя да се добере до търсения едно време от баща ѝ божествен извор на живота. Търсенето я отвежда нейде в сибирските пущинаци, където тя трябва да разплете поредната мистерия, като пътьом избие повече врази от бате Арни в Командо.

Геймплеят представлява от една страна катерене по разни баири и руини в търсене на правилния маршрут и решаване на загадки, отключващи пътя напред (като в поредицата Prince of Persia, но с много по-малко капани и за жалост без бягане по стени), и от друга, битки в трето лице с кръвожадни наемници. Загадките в повечето случаи са толкова елементарни, че и моя милост се справи с тях, без да прибегне до помощта на youtube повече от два-три пъти (но си признавам, че се възползвах постоянно от survival instinct – вградената в играта система за подсказване, която по желание може и да се изключва). Също така има и опционални гробници, където пъзелите са по-труднички.

Плюсове:

+ Страхотна графика. На няколко пъти даже и ме убиха, защото се зазяпвах в красивите пейзажи и не реагирах достатъчно бързо. Добрата новина е, че ако не държите да играете на „ултра“ качество на графиката, играта върви и на не чак толкова актуални компютри. Аз съм с Radeon R7 265 и даже и с високо ниво на качество на текстурите и високо или средно ниво на останалите графични опции, играта ми вървеше с от 30 до 40 кадъра в секунда. И следва да отбележа, че дори и на това ниво ми се видя една идея по-красива от предшественика си на ниво „ултра“. Особено красиви са моментите, в които трябва да се измъквате от пламтящи или разпадащи се сгради/пещери/руини.

+ Битките са доволно разнообразни и непредсказуеми – противниците не чакат да се наканиш да ги застреляш, ами упорито пробват да се приближат и да гръмнат или заколят Лара от упор, като често оставят някой да ги прикрива с огън от по-далеч, заобикалят един отляво, един отдясно и т. н. Налага се да използвате разнообразие от подръчни експлозиви или чрез потайни убийства тихомълком да понамалите броя на вразите преди да започне престрелката. В интерес на истината, аз съм доста зле в прицелването с джойпад – ако сте от хората, които без проблем уцелват противника си в главата от другия край на картата, подозирам, че ще ви е доста по-лесно.

+ Доста богата на възможности крафтинг система. Вместо само един ресурс, има петнадесетина, които събирате и комбинирате за подобрения на оръжията, изработване на експлозиви и т.н.

+ Отне ми около 30 часа да стигна до финала на играта, което по днешните стандарти за AAA заглавията си е доста време.

+ Почти липсва чувството, че камерата е враг, с който трябва да се борите, което често е голям проблем в екшън-игрите от трето лице. Само понякога при катеренето замръзва и почти не можете да я местите, но пак трябва доста да се постараете, за да не видите накъде трябва да скочите, така че това е общо взето бял кахър.

+ Отлично озвучаване на персонажите, особено на Лара. Музиката е добра, но не е особено запомняща се.

+ Кът-сцените с Лара и баща ѝ, както и монолозите ѝ на темата за отношенията между двамата придават дълбочина на играта.

Минуси

– … но затова пък останалата част от нея е доста постна откъм интересен сюжет и персонажи. От старите познайници само Джона се завръща (ако не броим Лара, разбира се) и неговата роля е една никаква. Финалът е предсказуем до болка, същото важи и за всички сюжетни обрати. Лошите пък са безлични фанатици с озадачаващо голяма мощ – стоварват стотици тежко въоръжени войници в Сибир, че и бойни хеликоптери намират отнякъде.

– Някои от елементите на крафтинг системата са идиотски – например не може да си направиш бинтове и в битка да ги ползваш; вместо това в разгара на боя взимаш парче плат и малко билки и от тях за секунда-две „произвеждаш“ необходимото и си възстановяваш здравето. Същото важи и за лимита на стрелите с отрова или експлозиви – като ти свършат, може да си направиш нови насред битката; много по-разумно щеше да е просто да вдигнат този лимит, според мен. Но все пак, за мазохистите сред читателите, да отбележа, че на най-високото ниво на трудност не може нито да крафтваш, нито да се лекуваш по време на битка, така че там тези проблеми отпадат.

– Някои откровено безсмислени нововъведения от рода на специалните стрели, които се забиват в дървесина и служат като стълбички, по които Лара се катери.

– Явно след събитията в Яматай, нашата любима героиня не само е посещавала психотерапевт, за да се справи с кошмарните спомени, но и пластичен хирург. Само така мога да си обясня доста променената ѝ физиономия. Кому беше нужно това, питам аз?

Май попрекалих с минусите, затова преминавам към заключението и присъдата. Rise of the Tomb Raider е много качествено заглавие, което ме разочарова донякъде най-вече заради огромните ми очаквания. Ако сте играли Tomb Raider (2013), шансът новите приключения на Лара да ви допаднат е поне 98,47%. Ако не сте, но рестартът на поредицата ви е заинтригувал, препоръчвам да почнете с предишната част, при все че Rise of the Tomb Raider спокойно може да се играе и самостоятелно. Тя не предлага нищо революционно, а само усъвършенства концепцията на предшественика си, което също не е малко като постижение. Само ми се ще да се бяха постарали малко повече с героите и сюжета…