Разработчик: Tango Gameworks

Издател: Bethesda Softworks

The Evil Within беше едно от големите хорър явления за последните няколко години. Изцяло нов франчайз, който спокойно може да се развие в множество продължения, базиран на геймплея на Resident Evil (и от същия създател – Шинджи Миками), но с уникална идентичност, която и за момент не дава място за съмнение, че играеш оригинално произведение. Психеделичен хорър, изграден в реалност, която постоянно се изменя около главния герой, варирайки от готически замъци, през средновековни крепости, та до индустриални комплекси и свръхмодерни лаборатории. Мешавица, която добива кохерентност благодарение на страхотния сюжет и чудовищния антагонист, който я обединява. Тук е и моментът да предупредя, че ако не сте играли този шедьовър, определено трябва да спрете с четенето на ревюто на The Evil Within 2, защото то ще ви развали в голяма степен потенциалния кеф от оригиналното заглавие, което безапелационно си заслужава да му отделите време.

The Evil Within 2 е директно продължение с елементи на сапунена опера. Не се подвеждайте по подигравката, играта е страхотна. Но фокусът по необходимост е много различен. Докато първата игра беше линеен екшън, движен от мистерията на света около главния герой – детектива Себастиян Кастеянос – то тук този свят е добре познат и обяснен, благодарение на разкритията от финала на TEW. Вместо това играта ни показва Себастиян три години след събитията в болницата Бийкън Мемориъл. Той е напуснал полицията на Кримзън Сити и прекарва времето си в пиянско самосъжаление, разкъсван от вина за смъртта на дъщеря си в пожар (събитие, мимолетно споменато в първата игра) и несигурен дали спомените му от Бийкън са истински, или резултат на психическо разстройство, както твърдят психиатрите. От тази бездна го измъква Джули Кидман – агент на сенчестата организация Мобиус, отговорна за трагедията в болницата. Кидман е главен герой на две от трите DLC продължения на първата игра – The Assignment и The Consequence – където тя се опитва да се опълчи на господарите си от Мобиус, но привидно се проваля. В TEW2, тя отново работи за тях и сервира на Себастиян новината, че дъщеря му Лили не само не е умряла при пожара, ами цялата ситуация е била инсценирана от Мобиус с цел да отвлекат детето.

Оказва се, че събитията в Бийкън са били само един от проектите на организацията и че за създаването на стабилна STEM среда (мисловна виртуална реалност, базирана на съзнанието на един индивид, в която други индивиди биват потапяни) е необходимо съзнание с достатъчно силно его, за да издържи интегрирането с множество други мозъци. Т.е. дете или психопат. И както Рувик нагледно демонстрира в първата част, психопатите не са добра опция, което принуждава Мобиус да използва Лили като ядрото на нова система – идиличното All-American градче Юниън, пълно с подставени агенти и „граждани“, върху които учените да експериментират. И всичко върви добре, докато внезапно връзката с града не изчезва. Неспособни да събудят когото и да е, от Мобиус изпращат екип, който да разбере какво се е случило, и да върне ядрото на мястото му, но и те изчезват. Сега е ред на Себастиян. Изправен пред възможността да спаси Лили, той се вижда принуден да приеме не особено учтивото предложение на Мобиус, и се потапя в STEM. И в новия кошмар, в който Юниън се е превърнал.

Както казах, в The Evil Within 2 има много по-малко място за изненади. Игралите първата част знаят, че побърканият и изменящ се свят, чиито физични закони работят само понякога и в който едно място може с лекота да се превърне в нещо съвсем ново и различно, е резултат на „виртуална“ реалност, където някои от сънуващите имат съзнателен контрол върху обкръжението си. Съответно, играта се превръща от психеделичен хорър в детективска история с елементи на ужас. Себастиян скоро осъзнава, че повечето обитатели на Юниън са се превърнали в чудовищна пародия на човешки същества, и с помощта на малцината непроменени агенти на Мобиус, се впуска в търсене на дъщеря си и на причините за колапса на града.

Играта е разделена на глави като първата, но тук немалко от тези глави са отворен свят – цели квартали от града, с множество странични мисии и огромно количество бонуси. Себастиян има детектор, който е в състояние да улавя ехо сигнали от отминали събития, и това разкрива нови сюжетни линии и посоки на развитие. Същевременно, Юниън съдържа под-реалност, наречена The Marrow, която е едновременно под и извън самия град. Докато цели квартали са отчупени от основната маса и се носят в нищото – понякога буквално в небето над играча – циментовите Marrow коридори са в състояние да стигнат до тях. Извън системата на Юниън е Стаята на Себастиян. Подобно на болницата от първата игра, това е безопасна локация, до която той може да стигне чрез счупените огледала, за да ъпгрейдне уменията и оръжията си и да разгледа част от collectible предметите. В самия град също са разпръснати малки сгради, в които героят е в безопасност и където може да презареди амуниции, да възстанови здраве и т.н.

Геймплеят на The Evil Within 2 е много повече стелт, отколкото директен екшън. Отвореният свят позволява на играча да избегне много от противниците, и дори в случаите, когато това не е възможно, стелт убийствата винаги са по-доброто решение. В доста отношения играта е много по-малко Resident Evil от предходната, и доста повече The Last of Us. Себастиян е все така дървен и кьопав в началото, но с ъпгрейдите в Стаята малко по малко се превръща в терминатор (ако играчът си даде времето да събере достатъчно ресурси). Като цяло, играта е много по-лесна от оригинала, макар и финалната ѝ трудност – Classic Mode, в който ъпгрейдите са забранени, няма аутосейв опция и са ти достъпни само седем ръчни сейва) – да е няколко нива по-фрустрираща от Akumu Mode трудността в TEW (където играчът умираше от един удар). Визуално, играта е красива, без да натоварва особено конзолата. Също като при първата част, тук целта е атмосфера и естетика, а не свръхмодерна графика. Бъговете – визуални и геймплейни – са малко и честно казано нерядко по-скоро ти помагат, отколкото да пречат.

Едновременно най-силната и най-слабата страна на играта е историята. На лично ниво, пътешествието на Себастиян е катарзисно. Той не само търси дъщеря си, но и е преследван от кошмари, които е довел със себе си в STEM, и се изправя пред самоненавистта си и вината за загубата на Лили. Не само това, но Юниън го сблъсква с други аспекти от миналото му, които е смятал изгубени завинаги. В това направление TEW2 е страхотно разказана и си личи западното влияние (режисьорът на втората част е американецът Джон Джоханас, а Миками е само продуцент).

От гледна точка на интригата около колапса на Юниън и съдбата на Лили обаче, играта е силно разфокусирана. Първоначалният злодей – обещаващ психопат с артистични тенденции – бива приключен към края на първата трета от историята, а „истинският“ противник е толкова невдъхновен и разочароващ, че играта с видимо оправдателен тон пречуква и него преди финала си, за да фокусира върху сапунената семейна драма на Себастиян. И понеже въпросната е толкова добре изградена (особено ако сте изиграли всички странични мисии), сюжетът работи. Но при все това цялостната история на The Evil Within 2 е доста по-слаба от изчистената и елегантна мистерия на първата част.

Което не бива да ви отказва да дадете шанс на играта. The Evil Within 2 е страхотно заглавие, което компенсира липсата на уърлдбилдинг изненади с много по-обширен отворен свят, страхотен геймплей и зашеметяващи визуални моменти. Фактът, че не е способна да достави чувството на удивление, което предшественикът ѝ постигна, е безапелационно балансиран от допълнителното развитие на света и героите, както и обещанието за нови приключения в мрачната фантазия на STEM. Лично аз съм безкрайно доволен и препоръчвам горещо.

Оценка: 8.5/10