Страхотните игри, които видяхме в Есен Новите заглавия, привлекли вниманието ни

Международното изложение за настолни игри в Есен е страхотно събитие, както вече ви споменахме в статията ни по въпроса. Основен акцент естествено е възможността да изпробвате на място стари и нови заглавия на много и разнообразни студия. Подготвили сме списък с кратки резюмета на всичко тествано от нас в рамките на фестивала, но преди да преминем към него, трябва да направим няколко уточнения.

Повечето игри в списъка сме играли само по един път, затова разглеждайте текстовете по-скоро като първоначално впечатление, а не като пълноценно ревю. За някои със сигурност скоро ще публикуваме и подробен анализ, но засега се придържаме към кратката форма.

Второто, което трябва да отбележим, е, че това не е представителна извадка на всичко интересно и налично на изложението. Както споменах, разнообразието е огромно и това са само игрите, до които ние успяхме да се докопаме чрез заплашително висене до масите, подкупи и подмолно дебнене на презентатори. Все пак се надяваме да си намерите по нещо интересно в този материал.

И така…

Argo

Тип игра:  стратегия, sci-fi
Механики: поставяне на теренни плочки, движение на фигури
Издател: Flatlined Games
Оценка в BGG: 6.5

В Argo играчите влизат в ролята на космически екипаж, който трябва да избяга от централната командна зала, към страничните капсули за евакуация, тъй като корабът е превзет от извънземни. Само дето тук никой не го е грижа за другия и борбата е кой пръв ще се спаси, без да жали другарчетата си. Всеки играч разполага с група от няколко уникални единици, всяка със свое умение (скаутът има двойно повече ход, войникът трепе наред и тн.) На всеки ход трябва да движите лошите извънземни (най-често за да прецакате другарчето и да го приклещите с пришълеца, докато вие подло се измъквате), да слагате нови плочки (построявайки по този начин кораба) и да движите с единиците си.

Има още редица елементи в играта, които се опитват да я направят по-интересна, но трябва да призная, накрая се обединихме около мнението, че изглеждаше по-добре на обяснения, отколкото в реално разиграване. Извънземните хич не бяха толкова страшни и опасни, колкото изглеждаха, и по-големият проблем – колкото и готино да звучи как планираш стратегията си, истината е, че често играта те принуждава да правиш много ограничени действия и това те оставя с едно неприятно чувство, че просто се водиш по най-очевидната логика.

Dragon Ranch

Тип игра:  управление на ресурси
Механики: теглене на карти, управление на ресурси
Издател: Azao Games

Това е играта, в която си правиш собствено ранчо за дракони, събираш яйца, излюпваш ги и отглеждаш великолепните люспести и огнедишащи гадини. Лично на мен изобщо не ми трябваше да чувам повече – на тази част от обяснението вече питах любезния французин как мога да се сдобия с една бройка, ама ВЕДНАГА. Оказа се, че играта все още е в прототип. Очаква се кикстартер за нея да започне през февруари 2018. Решихме да пробваме и след едно тестване, всички бяхме очаровани.

Правилата на Dragon Ranch са изключително прости. Играеш карти, които, комбинирани различно, ти дават да натрупаш мандрагори, грифони и драконови яйца. На края на всеки етап от играта следва фаза на хранене по веригата и грифоните ти изяждат по една мандрагора всеки, излюпените ти дракони (ако имаш такива) по един грифон. Каквото е оцеляло след храненето, ако е достатъчно, се размножава и следва друг кръг.

Кога е най-подходящо да излюпиш яйцата си? Ще има ли храна за всички? Как оптимално да комбинираш картите в ръката си? Все въпроси, които непрекъснато те занимават, докато играеш, и всъщност правят играта много приятна.

Освен че намирам темата за прекрасна, винаги съм харесвала комбинацията от прости правила, които предоставят много голяма свобода и различни стратегии. Допълнителни плюсове – красива е, бърза е и може да се играе и от запалени фенове (достатъчно стратегически елемент предлага) и от начинаещи (сериозно, кой не би си гледал дракон?!)

Catham City

Тип игра:  лека парти/филър игра
Механики: събиране на карти, управление на ръка
Издател:  Cosmodrome Games

Попаднахме на симпатягите от Cosmodrome Games съвсем случайно, докато обикаляхме в търсене на нещо за игра. Catham City изглеждаше чудесно за убиване на времето и на практика наистина се оказа приятен филър. Играта е простичка – има само карти, на които са изобразени различни типове котки: робокотка, мафиот, хакер и т.н. Всеки си има определени умения и работи в комбинация с различни други карти. Целият арт на играта е издържан в мрачен стил, който навява усещането за тъмни улички, премигващи неонови светлини и бетонни сгради, които се оглеждат в мръсни локви. Изобщо – направено с хапливо чувство за хумор (текста по картите ни накара да се подсмихнем не един път) и бързо за разиграване. Играеш карти от ръката си, следиш какво правят другите и трупаш точки. Не можем да говорим за каквито и да е стратегически висоти, но това определено е игра, подходяща за начинаещи в хобито или пък за уплътняване на времето между по-сериозни заглавия. Cosmodrome са руска компания и до момента не можах да издиря въпросната игра или информация за нея другаде, освен в сайта им, който е само на руски, но се надявам скоро да можем да видим това приятно заглавие и по нашите ширини.

Yamatai

Тип игра:  стратегия
Механики: изграждане на път и мрежа
Издател: Days of Wonder
Оценка в BGG: 7.3

Yamatai, заедно с експанжъна на Ticket to Ride, беше основен акцент на щанда на Days of Wonder и на пръв поглед изглеждаше като страхотно цветно и красиво стратегическо предизвикателство.

На третия ден успяхме да се доредим за място на тестовите маси и подходих с огромни очаквания. Първо – тази игра е страшно красива. Издържана в японски стил и с десетки атрактивни и коя от коя по-красиви картинки на кораби, острови, герои и сгради. Проблемът дойде в правилата и самия геймплей. Целта на играта е да превземаш острови, да изграждаш водни пътища между тях и да позиционираш сгради. На пръв поглед – чудесно.  Създателите на играта обаче са решили да вземат почти всички познати механики в стратегиите, да ги наблъскат на едно място и да добавят един куп нелогични условия (можеш да сложиш тук червен кораб, но само ако преди това си сложил оранжев на съседния остров, който същевременно трябва има изглед към две от другите ти сгради, но с южно изложение) с едничката цел един ход на играч да отнема между един час и 2 дена, с евентуални почивки. Първоначалното ми очарование беше бързо заменено от скука и трябва да призная, че гледах със завист бодро отдалечаващият се колега Ordo Malleus, който отиваше да си търси нещо по-интересно, докато аз оставах  да довърша мъчението.

Yamatai не е ужасна игра, но по мое мнение е усложнена излишно по неправилния начин и геймплеят ѝ е крайно неоптимизиран и тромав.  Може би трябва да се изиграе повече пъти, за да се оцени напълно, но първоначалните ни впечатления не бяха особено добри.

Potion Explosion

Тип игра:  семейна, пъзел
Механики: събиране на елементи
Издател: Horrible Games
Оценка в BGG: 7.2

На третия ден вечерта решихме, че сме доста изтощени от стратегически ходове (бяхме тествали поне 3 тегави стратегии този ден) и решихме като за финал да си потърсим нещо бързо и леко.  Potion Explosion изглеждаше така. Половин час по-късно трима души седяхме в пълно мълчание, с напрегнати изражения и потънали в дълбоки размишления. С две думи – точно обратното на това, което търсехме.

Първото, което се набива на очи, са страхотните компоненти – цветни стъклени топчета, символизиращи съставки за отвари, и шарени колби, които правят всякакви полезни неща, ако успеете да си ги забъркате. Играта на кратко – събирате съставки (малко в стил Candy Crush игрите – взимате топчета и се стараете да предизвикате удряне на еднакви по цвят други топчета, които да ви дадат бонус) и ги правите на отвари, които после използвате за различни полезни неща в играта. Идеята и компонентите са меко казано страхотни – геймплеят е една идея по-тежък, отколкото изглежда. Заключението – единодушно харесахме играта от пръв поглед и даже се сдобихме с една бройка. Препоръчваме!

Arena: For the Gods!

Тип игра:  съревнователна
Механики: хвърляне на зарове, битки
Издател: IELLO
Оценка в BGG: 6.8

Arena: For the Gods! В едно изречение – избери си шампион, екипирай го и смачкай останалите в свирепа битка на арената.  Играта е много проста, но страхотно забавна – в първата ѝ фаза наддаваме с точките си живот, за да се сдобием с желаните от нас оръжие, броня, магия и ездитно животно, след което пускаме героите си на арената. От тук разиграването прилича много на King of Tokyo – хвърляме зарове и използваме различните символи по тях по най-оптимален начин. Разликата е, че играта не се проточва, докато всички освен един загинат, а приключва с падането на първата жертва. Тогава всички разкриват точките си живот, които са тайни до този момент, и останалият с най-много е победител. Съревнователна, бърза и много забавна, играта предлага и различни сценарии и подредба на арената, което ѝ дава преиграваемост и разнообразие.

Lords of Hellas

Тип игра:  стратегия, контрол на територии
Механики: управление на единици и ръка, позициониране, теглене на карти, оптимизиране на ходове
Издател: Awaken Realms
Оценка в BGG: 8.4

Забележка – играта все още не е излязла официално в търговската мрежа

Това беше една от най-атрактивните маси на цялото изложение, тъй като творението на поляците спокойно може да се нарече играта с най-красиви и впечатляващи миниатюри в рамките на фестивала, а вероятно и изобщо.

Lords of Hellas стартира в кикстартер с доста високи пледжове, които обаче си струват предвид факта, че играта има наистина уникални компоненти и страхотен сетинг. Действието се развива в древна Гърция – играчите влизат в ролята на герои (Херкулес например) и започват да превземат територии, да строят храмове и статуи и да убиват чудовища, както си му е редът. Геймплеят е типична стратегия с контрол на територии и, очаквано, е по-тежък (което е нормално за жанра), но в никакъв случай не е прекалено усложнен. Играта предоставя голямо разнообразие от възможности – дали ще строите статуи и храмове в чест на боговете, ще избивате легендарни чудовища, за да спечелите обичта на народа, или ще поведете войни с опонентите си, зависи от вас. Миниатюрите наистина са меко казано великолепни и стилът на древногръцките богове и чудовища е примесен с малко кибер пънк елементи, така че всичко изглежда страхотно badass. Препоръчвам за всеки ценител и колекционер, както и за хората, които харесват подобни стратегии. Струва си, а снимките по-долу говорят сами.

Alien Artifacts

Тип игра: стратегия
Механики: теглене на карти, управление на ръка, използване на комбинации
Издател: Portal Games
Оценка в BGG: 7.1

Alien Artifacts е прекрасен пример за изключително интелигентен и добър дизайн с голямо разнообразие от стратегии, генерирано на базата на простички правила. Играчите влизат в ролята на различни междупланетни фракции, които строят кораби, откриват планети и развиват технологии, всяка според собствените си убеждения и способности.

Това, което ни грабна от самото начало, е невероятното разнообразие на стратегии и оползотворяване на карти. Всяка планета, технология или кораб, които взимаш, за да построиш в града си, има две страни и изборът, коя ще използваш, си е твой. Това дава наистина много възможности и комбинирано с прекрасния дизайн на играта, превръща  Alien Artifacts в едно от любимите ни заглавия от тестваните в Есен, което заслужава отделно ревю.

Dragon Keeper: The Dungeon

Тип игра: събиране на плочки
Механики:  събиране на елементи
Издател: Ilopeli
Оценка в BGG: 6.7

В тази простичка, но много приятна игра най-общо казано разхождаме един дракон напред-назад и наляво-надясно и събираме разноцветни плочки с различна стойност. Освен това имаме няколко механики, които подправят играта и я правят наистина интересна. Няколко примера – на хода си взимаш две плочки, но втората даваш на другарчето. Ако му дадеш такава, която носи много точки, щедростта ти е наградена и получаваш паричка. Освен това има допълнителни условия, които те карат да събираш определени цветове и да избягваш други. Само дето не можеш да си позволиш да събираш едно и също, защото на края на играта, преди броенето на точките, махаш най-голямата си купчина, а един от цветовете ти носи негативни точки. Допълнителен бонус е, че самата кутия на играта се превръща в подземие на три нива и самият дизайн е доста готин. Снимката по-долу е на макет, специално направен за изложението.

Monster Slaughter

Тип игра: хорър
Механики:  хвърляне на зарове, теглене на карти
Издател: Ankama
Оценка в BGG: 9
Забележка – играта все още не е излязла официално в търговската мрежа

Monster Slaughter беше една от атракциите на събитието, първо заради нестандартната си идея (играчите влизат в роля на чудовища, които трябва да изловят човеците скрити в къщата), така и заради факта, че бяха издигнали цяла ескейп стая, за да промотират играта си. Постарали са се да направят цялата тема в стил осемдесетарски хорър и определено се е получило атрактивно и приятно. Макетът на къщата и миниатюрите на чудовищата са добре направени и като цяло впечатленията ни бяха ако не възторжени, то поне добри.

Кикстартърът, който тръгна на 31.10.2017, вече е успешно приключил, но много хора се оплакаха, че цената ѝ е твърде висока. Вярно, че компонентите изглеждаха доста качествени, но определено не е нещо зашеметяващо.

Pulsar 2849

Тип игра: изследване на космоса
Механики: хвърляне на зарове, придвижване по карта
Издател: Czech Games Edition
Оценка в BGG: 7.6

На фона на минималистичните и бързи игри, които Czech Games бяха донесли на събитието, впечатляващата с многото си компоненти Pulsar 2849, определено се набиваше на очи. Играта представлява изследване на космическата карта и развиване на технологии в деликатен баланс, който се определя от това какви зарове си хвърлил и дали ще се лакомиш за много точки или не. Въпреки че предразполага към доста сложни ходове, поради многото възможни действия, всъщност Pulsar 2849 върви бързо и има интуитивни и добре систематизирани правила. Някои от механиките му са приятни и различни от това, което сме виждали до момента, така че останахме с доста добри впечатления от съкратения вариант – демо игра, който имахме удоволствието да пробваме.

Ticket to Ride Map Collection: Volume 6 – France & Old West

Тип игра: семейна
Механики: теглене на карти, събиране на комбинации
Издател: Days of Wonder
Оценка в BGG: 7.7

Когато става въпрос за игра, отличаваща се с такава популярност като Ticket to Ride, естествено е новият експанжън за нея да предизвика огромен интерес. Доста трудно успяхме да се вредим за място на масата за тестване и изиграхме само картата на Франция. Особеното тук е, че пътищата не са предварително нарисувани и преди всеки свой ход играчите са задължени да поставят по един на подходящо за това място по картата. На пръв поглед това изгледа добре – ще си планираш сам това, което смяташ да строиш, и ще си подбираш цвета на пътя, така че да е възможно най-изгоден за теб. Проблемът идва от това, че просто нямаш валидна стратегия за всеки път, когато трябва да поставиш такъв, и това принуждава хората да слагат напосоки. Така се затруднява излишно реализирането на по-късно изтеглени билети и като цяло решихме единодушно, че играта става тежка и не особено вълнуваща. За другата страна – Old West нямахме възможност да изпробваме, но доколкото разбрахме, там просто започваш от един определен град и мрежата ти от линии трябва да е винаги свързана с него. Звучи добре, остава и да го тестваме на практика.

Magic Maze

Тип игра: кооперативна
Механики: придвижване по карта, поставяне на теренни плочки
Издател: Sit Down!
Оценка в BGG: 7.4

Magic Maze беше основен конкурент на Кингдомино на тазгодишния конкурс за игра на годината и е доста по-атрактивна и забавна като геймплей. Играчите са приключенци, които се оказват без екипировка, в… мола. Те трябва да си намерят магазините с подходящи предмети за всеки от тях, да ги оберат и да избягат преди охраната да ги хване. Уловката – един играч може да мести пионките само в една посока, така че трябва да работят всички заедно, за да придвижат приключенците. Къде е трудното, ще попитате? Ами това се случва без да си говорите…. и за време.

Играта е страшно забавна, бърза и лека. Прекрасен филър, подходящ и за много хора и за по-малко. Естествено при повече хора става по-голям хаос и се получават комични ситуации. Вече е достъпна и у нас и я препоръчвам горещо.

The Sanctuary: Endangered Species

Тип игра: семейна
Механики: позициониране на работници
Издател: Cube Factory of Ideas
Оценка в BGG: 7.4

Тази игра ви дава възможност да се погрижите за всякакви застрашени животинки, например панди и антилопи, като построите перфектното убежище за тях. Играта е типичен worker placement с няколко иновативни и готини механики като копиране на чужди действия и line of sight на работниците. Като цяло е приятна и бързо развиваща се, но ми липсваше консистентност и смисъл на възможните действия. Често се случваше да правим действия, които носят точки, но с нищо не допринасят за развитие в играта и изграждане на стратегия.

С няколко думи – хубава идея, няколко добри механики, но не достатъчно качествено обвързани с темата на играта и развитието ѝ.

С тази игра и образа на миловидната, спасена от мен коала, приключвам този обзор на най-интересното, което видяхме в Есен. Очаквайте и подробни ревюта за по-добрите заглавия, пишете ни, ако имате въпроси, или ни разкажете за вашите любими нови игри. Аз лично отивам да разиграя няколко от още неразопакованите от фестивала съкровища.

Aravala over and out.