Contrast Our universe may not be the only one

Имали ли сте въображаем приятел като деца? Някой, с когото да си говорите и да споделяте тайните и желанията си? Който да ви помага в трудните моменти и в преследването на мечтите ви?

Отговорът на тези въпроси е положителен за Диди – главния герой в играта Contrast на Compulsion Games от 2013-а. Влизате в ролята на този въображаем приятел, Доун, и тъй като тези като нея не се подчиняват на законите на физиката, докато я управлявате, разполагате с някои фантастични и интересни способности.

По-конкретно, Доун може да преминава от реалния триизмерен свят в двуизмерния на сенките. В това се крие и основната механика на играта, която по същество е платформен пъзел. За да се справите с класическите за жанра препятствия и задачи тип „как да стигна ето там“, ще трябва да се придвижвате в света на сенките, да се връщате обратно в реалния свят, само за да се гмурнете обратно сред тъмните силуети миг по-късно и няколко метра по-близо до целта. На места към арсенала ви се добавят възможности за манипулиране на източниците на светлина и обектите, които хвърлят сенки, както и за взаимодействие с предмети, някои от които можете да прехвърлите със себе си в двуизмерния свят върху осветената стена. Всичко това дава предпоставки за интригуващи и забавни пъзели за разрешаване, често интуитивни, но понякога пък каращи ви да се замислите малко повече и да експериментирате. Задачите не са трудни, но оставят чувство на удовлетворение, когато ги решите, а темпото на играта е добро, без чести запъвания.

Contrast предлага и любопитна малка история, която се върти около главната героиня – деветгодишно момиче от 20-те години на миналия век, чиято помощница е Доун.

Останалите герои са майката на Диди, кабаретната джаз-певица Кат, и баща ѝ Джони, който все се опитва да преуспее, мотивиран от желанието да се събере отново със семейството си, но чиито опити обикновено завършват с неуспех и вземане и (най-вече) даване с мафията. Замесен е и мистериозният магьосник Винченцо, когото нашето младо момиче много иска да срещне. Казвам, че историята е малка, защото играта е кратка – отне ми около 5 часа, но въпреки това има няколко обрата и рисува мила картина на семейство, което се опитва да бъде заедно в трудни моменти. Ако си поиграете да обиколите трите нива по-внимателно, ще намерите и предмети за събиране, някои от които дават повече детайли за героите.

Графиката е прилична, като анимационният ѝ стил помага да изглежда приемливо дори през 2018-а. Визията е в стил  филм ноар, която добре приляга на времевия период. Върху нея се наслагват и възприятията за света на деветгодишно дете, като например свършващата в безкрайна бездна улица, може би символичен край на малкия ѝ ограничен свят. Интересен подход е и представянето на героите само чрез техните сенки – практически Диди и Доун са единствените персонажи, които виждаме като триизмерни фигури в реалния свят. Твърде вероятно е това решение да е било продиктувано от липса на бюджет за повече 3D-модели, но хитро се заиграва с идеята за основната механика в играта и стои добре в контекста ѝ.

Музиката е нещо, с което Contrast определено блести. Джаз и дарк кабаре песни придружават Доун и Диди почти навсякъде в приключението им. Променящи се в зависимост от събитията, те помагат да се потопим в атмосферата и света. Вокалите в песните са на Laura Ellis, която озвучава Кат, а изпълнението ѝ в сцената в кабарето е наистина запленяващо. Саундтракът е добър и сам по себе си, за което свидетелстват и над двата му милиона сваляния.

Управлението е лесно за схващане, както в триизмерния, така и в двуизмерния свят. Въпреки това на моменти е трудно да изпълниш точно каквото искаш. Това обаче е характерно за жанра и е неизменна част от предизвикателствата му – включително неприятни моменти като този, когато се заклещих след поредния скок, докато изследвах нивото, и се наложи да го рестартирам.

Contrast не е AAA-заглавие, но и не се опитва да бъде. Взета е оригинална механика и чрез нея са изградени интересни пъзели, допълнени от сърцата история и хубава музика. И макар играта да не е дълга, като че ли свършва точно навреме, преди пъзелите да станат твърде еднообразни, а случващите се събития – скучни. Едно приятно и свежо заглавие, което предлага няколко часа добро забавление.