Cayne

Бременността е една за жалост неизследвана от видеоигрите тематика. Ако се появява, то е най-често като страничен елемент в стратегии като Crusader Kings и Massive Chalice, чрез който играчите да подсигуряват наследници на фракциите си. Имаше Кикстартър кампания за игра с централен фокус върху бременна жена, Devastated Dreams, но той не беше успешен. Именно заради това ме заинтригува концепцията на Cayne да използва бременна жена като главен герой на хорър адвенчър. Впоследствие се оказа, че разработчиците са хората зад сравнително радушно приетия изометричен хорър адвенчър Stasis и Cayne разказва бегло свързана история във същата вселена, поради което е и пусната като безплатна. Имайте предвид, че не ви е нужно да сте играли Stasis, за да играете Cayne.

Играта започва с главната героиня Хадли, която влиза в болница за аборт. Роботизиранатa сестра я приспива и след това тя се събужда със силно напреднала бременност на съвсем друга оперативна маса с гигантски хидравличен скалпел надвесен над нея. След като убиете подгoтвящия екстракционната процедура лекар в защитен костюм с подръчен скалпел и си отворите изход, разбирате, че научната станция, където се намирате, е отишла по дяволите и нещо е избило повечето персонал. Целта е ясна, оцелейте и избягайте.

Оттам нататък хорър аспектът на играта до голяма степен е конструиран около няколко силно шокиращи и отвратителни разкрития и гледки, често свързани с мутации или деградации на тялото и body horror като цяло. Играта е кратка, около три часа, но темпото на сюжета и разкритията за случилото се на станцията са разпределени доста добре. Уви, най-силният момент в играта беше очевиден за мен още от началото, но това не значи, че за всички ще е същото, а краят си остава доста ударен и добре написан.

За атмосферата много силно допринасят изпълненията на озвучаващите актьори, има доста викове на болка и крясъци на ужас и въпреки това никой от тях не звучи досадно изкуствен. Главната героиня и тримата живи хора на станцията звучат съвсем подходящо за персонажите и съответните си състояния на гняв, ужас и отчаяние.

Не може да се каже същото за качеството на прозата в личните дневници, които играчът намира из станцията обаче. При все че като цяло са адекватно написани, често има абсолютно тонално неподходящи реплики и думи използвани в тях. В единия от примерите, типичен неприятен американски bro, виждам как това е опит за обрисуване на персонажа, но наистина ми прозвуча фалшиво, освен че беше досадно.

Друг проблем е, че въпреки естетиката на ужасите, чийто свидетел е играчът, причината за тях в действията на хората изглежда алогична. Сякаш половината персонал на станцията е наеман според критерии за най-голяма неетичност и сексуална девиантност. О да, има зачекнати моменти със секс в дневниците, но наистина не намерих никаква реална тематична връзка с бременността като body horror в играта, сякаш сексуалните моменти са сложени просто за шок и пикантност. Диалозите като цяло са на много по-високо ниво и имат предимството да са озвучени, но Хадли има изключително странния навик да пуска шегички. И не, не прозвучават като шеги от човек в ужасна ситуация, опитващ се да не се паникьоса, звучат като бисерите, които ръсят герои като Ейприл Раян от The Longest Journey или Гайбръш Трийпууд от Monkey Island, но в хорър игра подобна тонална неравност дразни.

След всички тези кахъри обаче трябва да похваля играта за графиката и звуковия дизайн. Разработена е с Unity и макар някои от фоновете да са сякаш нарисувани по-вяло от другите, като цяло изглежда страшно добре и е чудесно анимирана. Особено разни детайли около бременността на Хадли, като това колко внимателно пристъпва, когато се катери, или как се навежда леко на една страна, когато вдига нещо от земята. Всичко това е придружено с изключително добре записани и възпроизведени звуци, като плясък от голите ходила на Хадли по металните повърхности, слизесто шлякане и покапване на кървищата, писъци и крясъци, щракане от ръчки и врати… страхотно от-до. Кратките синематици, които се появяват в повратни моменти от играта, изглеждат много добре, предвид че явно са анимирани от разработчиците.

Пъзелите са доста логични и са пълни със стандартната за жанра комбинаторика, макар че има един конкретно, за който никога нямаше да се сетя как да разреша, ако не бях погледнал онлайн. Човек често трябва да се връща през една-две стаи, за да разреши даден пъзел, но като цяло играта не е трудна. Самите пъзели и предмети, които комбинирате, следват логиката на хорър жанра и има един-два силно гнусни момента, които допринасят за атмосферата.

Играта си има слабости, но пък е кратка и безплатна и хич не съжалявам за трите часа прекарани с нея. Красива е, има няколко доста силни хорър момента и успя да създаде в мен онова усещане между отвращение и ужас, когато човек си представи някаква ситуация, а това не е малко. Със сигурност ще изиграя Stasis след това, а вие опитайте Cayne.

Забележка: Всички използвани скрийншотове са правени от автора.