Създания от светлина и мрак

Нека се опитам да ви обясня защо Създания от светлина и мрак е една от най-великите книги – както фантастични, така и въобще, – писани някога. Рандъм е обърнал внимание на образността, на дивото въображение, вложено в изграждането на вселената, на стила и структурата, вплитащи елементи на твърда фантастика с митологичен език и герои, извадени от някой древен епос. И всичко това е неоспоримо много важно и основополагащо за феерията от възприятия, които романът на Зелазни събужда. Но истинският заряд на тази книга, искрата на неподправен гений, е в това колко интензивно тя не се взима насериозно. Това е едно от най-ироничните писания, които съм чел в жанра, да не кажа най-ироничното. При все прекрасната епична история и разкошно измислена вселена, взаимоотношенията между персонажите са абсолютен водевил, често доволно скрит зад маската на прекомерна сериозност. На английски има един термин, „tongue in cheek“, означаващ престорена невинност, докато си правиш тотална гаргара с нещо. Именно така е написан и този роман.

Египетската митология е невъобразимо древна – една от най-древните митологии, за която не знаем повече от няколко случайни факта и предположения. Митовете от тази епоха – зората на цивилизацията като такава, – рядко притежават елегантността и нюансите на по-късните религии. О, те могат да са изключително комплексни и богати, но в тях се крие определена кръвожадна първичност. Свирепост, която често е над-човешка. Мироглед, който не зачита живота на индивида, правата му, святостта на чувствата му, защото много от тези концепции просто още не са обмислени. Но с това не искам да кажа, че тези древни митове са елементарни или незрели. Напротив, те отварят прозорец към свят, който е по-мащабен от човешкия, често необозрим, плашещ и жесток. Лъвкрафтов, от определена гледна точка. Място на огромни обобщаващи архетипи и неопознаваеми взаимовръзки, за което ние, хората, сме твърде ограничени и малки.

Затова за мен е изключително постижението на Зелазни в книга, взаимствала от тази именно митология, едновременно да запази над-човешкия й мащаб, но и да я подложи на толкова фина гавра, че човек може да прочете романа неколкократно, без дори да я забележи. Всъщност не съм сигурен, че Създания от светлина и мрак изобщо работи в превод. Понеже хуморът – ако се изключат няколко очевидни момента, – е толкова дълбоко вплетен в езика на ниво словоред, избор на думи и прочее, че преводът неизбежно би изкоренил по-голямата част от тези нюанси, независимо от качеството си.

Разбира се, има и много по-директен хумор. Няколко сцени са особено абсурдни, например споменатата от колегата, в която двама аугури от противникови фракции спорят над разчитането на червата на единия от тях, който абсолютно не може да приеме собствените му вътрешности да бъдат разчетени толкова погрешно!, докато богът, който е поискал четенето, стои и попива информацията с пълна сериозност. Отношенията между повечето герои са дълбоко декламативни и през повечето време човек може много по-лесно да си ги представи преиграващи на театрална сцена, нежели насред епично бойно поле да речем. Голяма част от диалозите изискват опакото на дланта върху челото на говорещите, а няколкото момента на „романтична“ комуникация са пълна пародия, която борави толкова щедро с високо-епичния митологичен стил, в който богът като цяло просто взима каквото иска, без много много да се терзае за мнението на жертвата си, че човек трябва да препрочита, само за да е сигурен, че е схванал правилно.

Това, разбира се, е и един от „дефектите“ на Създания от светлина и мрак. Подобно на митологията, на която е базирана, тази книга е една идея твърде „дива“. Твърде хаотична и самостоятелна. Писана сама за себе си, а не за теб, читателя. Разбира се, това не я прави лоша по никакъв начин и според мен всеки читател, който обича малко предизвикателство, би се размазал от кеф, но това определено не е четиво за полу-мозъчна активност някой мързелив следобед. И не защото човек няма да я хареса и така, а защото ще изпусне голяма част от истинското й очарование. Зелазни безспорно има много по-приветливи и лесни за четене книги, по-епични, с по-сложни истории и персонажи. Но не съм съвсем сигурен дали има по-добра.