Дните стават все по-кратки, температурите непрекъснато падат, а улиците са превзети от студената гама цветове. С две думи, иде зима, а няма по-прекрасно време от зимата за топли напитки, бумтяща камина и страшни истории. Напитките и камината ще трябва да си ги осигурите сами, но в следващите дни екипът на ShadowDance ще се опита да направи плаха разходка из дебрите на хоръра.

Най-старото и силно човешко чувство е страхът, а най-старият и силен страх е страхът от непознатото.
– Х. Ф. Лъвкрафт

Ще си поговорим за това кога и как се е зародил този жанр, по какъв начин се е изменял с течение на човешката история, как е пуснал пипала в популярната култура и защо толкова много хора обичат да усещат как кожата им настръхва, по гръбнака им пробягва хладна тръпка, а устите им едва задържат уплашен крясък.

Ще се спрем на ужаса в литературата, киното и игрите, ще ви разкажем за част от своите любими творци и произведения в тези сфери на изкуството, ще хвърлим поглед и върху по-независимите и неизвестни проявления на жанра.

Няма как да пропуснем свръхественото преливане на хоръра в другите любими наши светове – фантастичните. Симбиозата между тях, освен исторически и културно обоснована, е родила едни от най-гениалните и ужасяващи образци в жанра.

Заедно ще се сблъскаме с всякакви инкарнации на злото и ще се взрем в бездната с надеждата тя да не се взре в нас.

[Жанрът на ужасите] ни показва, че контролът, който вярваме, че притежаваме, е напълно илюзорен, че във всеки момент сме само на косъм от хаоса и забвението.
– Клайв Баркър

Най-вече се надяваме да представим добре огромното разнообразие и дълбочина на жанр, често възприеман като продукт втора ръка, без особени качества и претенции. Да покажем нещо любопитно както на отколешните фенове на хоръра, така и на тези, които обикновено го избягват или сбръчкват нос при споменаването му. Така че нека поканим вампирите, нека начертаем пентаграмите и призовем демоните, нека изтупаме от прахта древните гримоари и нека мълвим забравени заклинания. Кой знае, може би ще успеем да разкъсаме тънката преграда между нашия свят и онзи отвъд. А после ще съжалим, че сме го сторили…

Най-краткият хорър разказ:
Последният човек на Земята седеше сам в стая. На вратата се почука.
– Фредерик Браун