Месец май започна, очарователен както винаги!

И докато Отмъстителите: Война без край смело се превръща в най-касовия филм на годината, а новите епизоди на Westworld все още не могат да наберат инерция, ние активно подготвяме неща, с които да ви зарадваме. За момента обаче няма да кажа нито звук, така че да бъдете изненадани!

Но ще използвам настоящата възможност да коментирам едно събитие от последните дни, което няма как да не предизвика емоции във всеки любител на книгите, израснал в София през 90-те – окончателното махане на книжните щандове на площад „Славейков”. Познатите ни сергии вече са заличени, ремонтните дейности ще започнат съвсем скоро и ще продължат близо година.

А на мен ми е мъчно. Не казвам, че досегашният вид на площада беше хубав, не казвам, че обновяването е лоша идея. Но за мен лично това беше едно изключително специално място и какъвто и лик да придобие в бъдеще, в сърцето ми завинаги ще си остане носталгията по моя площад.

Със „Славейков” е свързан най-първият ми спомен за София. По онова време все още живеех в Перник, бях втори или трети клас, майка ми беше решила да се разходи до столицата за един ден и ме беше взела със себе си. Аз доста настоятелно ѝ повтарях, че искам книжка за „Цар Лъв” – тогавашната ми най-голяма мания, и затова отидохме до „Славейков”. Никога няма да забравя чувството, което изпитах, когато попаднах там за първи път. Площадът ми се видя огромен – най-мащабното сборище за книги, което някога бях виждал. Безкрайна редица от щандове, изпълнени с всевъзможни томчета – пред очите ми се разкриваха много повече книги, отколкото мислех, че съществуват. Тогава бях малко по-висок от самите щандове, гледах в захлас безбройните корици и си представях какво е човек да живее сред тях, да е обграден непрекъснато от толкова много приказки и истории. От ранна детска възраст се радвах на книжките и обичах да си ги събирам, но тази дълбока и неутолима страст, която чувствам към литературата, се зароди именно в онзи ден, на площад „Славейков”.

Няколко години по-късно се записах в софийска гимназия и всеки ден пътувах до училище с влак. В началото изобщо не познавах столицата – знаех само как да стигна от гарата до училището и обратно. Но още на втория учебен ден попитах един съученик дали може да ми обясни как да намеря площад „Славейков”. Той ме увери, че пътят е лесен, че е много близо до метрото и след часовете ме заведе. Помня как в онзи ден полагах усилия да запаметя абсолютно всяка крачка от пътя, всяка улица и всяка сграда, защото исках да съм сигурен, че занапред винаги ще мога сам да намеря това място. При втората ни среща площадът беше по-обикновен – просто дълга редица от щандове с книги. Но любовта, която носех в сърцето си, беше прекалено силна и с лекота прие дори този по-немагичен образ.

През всичките години от гимназията посещавах площада с удоволствие, през следването в университета – също. От там си взех стари използвани томчета на първите три книги от Песен за огън и лед, които ме запалиха по фентъзито, оттам си взех на старо няколко тома от Тъмната кула, там намерих и първия си супергеройски комикс – 59-ти брой на Daredevil от Браян Майкъл Бендис и Алекс Малеев. Обичах всяко едно от тези неща и в съзнанието ми всички те бяха свързани с площад „Славейков”.

Разбирам защо в доста отношение площадът е вече излишен. Новите книги са по-добре запазени в книжарниците, а голяма част от антикварните заглавия могат да се намерят много по-евтино в интернет. И въпреки това на площада действително имаше и множество редки евтини книги, а аз никога не пропусках шанса да огледам кашоните. Съвсем случайно намерих там множество книги, които ми свършиха работа за историческия обзор от докторската дисертация, като например монографията Любов на професор Кирил Василев, огромен труд в 800 страници, който се продаваше за 3 лева. Всякакви други класики и ценни неща си намирах там, от томове с народно творчество, до събрани приказки на братя Грим със старите преводи. И винаги, когато минавах оттам, се чувствах като търсач на съкровища, който може във всеки миг да попадне на нещо безценно.

А само преди няколко седмици за известно време имах удоволствието да чета лекции в сграда, намираща се доста близо до площада. Всеки ден изпитвах искрена радост, че след работа мога да се разходя точно там, да поровя из кашончетата, да се порадвам на книгите и да погледам как гостите на града се снимат на пейката с Петко и Пенчо. В тези вечери чувствах дълбока благодарност, че мога още веднъж да се насладя толкова плътно на площада. Сега разбирам, че тези седмици са били сбогуването ми с него…

 

Щандовете вече ги няма. Предстои пълен ремонт – възможно е да стане по-красиво, по-ново, по-достойно за европейска столица. Така и трябва – този площад заслужава да е красив. Не роптая срещу промяната. Но сърцето ми е свързано прекалено силно с това особено пространство на книги, кашони и разбити плочки, че да приема изчезването му с безразличие.

Може пък този край да се окаже просто ново начало. За момента се предвижда книжните щандове да се върнат, макар и в доста намален състав и само в определени дни от седмицата. И преди дванайсет години на страниците на Shadowdance пак сме оплаквали предстоящите мрачни планове за площада, а в крайна сметка това магическо пространство не е било унищожено тогава. Може би няма да бъде унищожено и сега.

Месец май действително е време за приемане на новото. За окончателно разделяне с пролетта и посрещане на идващото лятото. И макар всяко обновление да крие в себе си носталгия към това, което си отива, то все пак носи и обещание за бъдещо щастие. От сърце ви пожелавам красив и емоционален месец!