SDПризнавам си без бой, че когато решихме да възродим рубриката Редакционно, не бях напълно убеден, че ще има за какво да пишем в нея. Или поне не бях сигурен, че ще има теми, които да предизвикат дискусия. Оказа се, че не съм прав. Един месец, една класация и една новина по-късно си припомних с пълна сила каква е една от идеите на ShadowDance – да открива пред читателите (а защо не и пред издателите) нови хоризонти. Да ги кара да се замислят. Защото няма какво да се лъжем, пазарът в България е скромен, а подборката на заглавия, макар и по-разнообразна от преди 15 години, е по-скоро тъжна, отколкото будеща възхищение. Но да караме по ред.

Класацията за научнофантастични романи се превърна в най-популярния материал в историята на ShadowDance, за което можем само да сме ви благодарни. Надяваме се, че ви е било поне толкова забавно да я четете, колкото на нас да я направим (отново поклон пред титаничния труд на Трип, Рандъм и Ордо). Тя обаче ни показа и някои позабравени тенденции в родния фендъм, които не са непременно положителни (и с които не сме уникални в световен мащаб). Най-фрапиращите, но не и единствените, мога да обобщя в три точки:

  • Хората като цяло реагират първосигнално, когато има списък с номерца, и невинаги четат уводните думи (а те, повярвайте ми, са важни). Мнозина така и не бяха стигнали до ключовото:

    … без разбира се да претендираме, че тази класация е представителна за нещо повече от споделените ни вкусове.

  • Все още имаме манталитета да се прекланяме сляпо пред авторитетите и „бащите“ на жанра и да си мислим, че щом го няма автор Х, значи не класацията не струва. А дали наистина е така? Всяка една класация е субективна. Повечето хора, четящи фантастика в България, чието ЕГН започва с цифрички по-малки от 9, са закърмени с Азимов, Кларк, Хърбърт, Стругацки, Лем, Хайнлайн, Саймък, Беляев… и това е прекрасно, НО жанрът не се изчерпва с тях. Има стотици романи, които по нищо не отстъпват на произведенията на споменатите автори (а понякога са написани с такъв размах на въображението и са пълни с толкова много идеи, че съм убеден, че даже самите класици биха ги харесали). Ролята на подобни класации би трябвало да е не на сляпо преповтаряне на популярното, а на прозорец, който води и към новото и неизвестното. Нека всеки път щом си зададем въпроса „Защо автор Y, когото никога не съм чувал, е в тази класация?“, си припомним, че България не е светът и съществува съвсем реалната възможност да не знаем всичко (същото важи и за пишещите в ShadowDance).
  • Издателската политика формира вкусовете, а би трябвало да е точно обратното. Когато 80% от издаваната фантастика е вариация на тема „мъжаги с бластери громят извънземни“, логично и очакванията на читателите започват да са занижават. За разлика от времената преди 15-20 години обаче, сега са налични стотици възможности за разширяване на познанията, а аргументи от типа „не знам чужди езици“ не са валидни. Когато има желание, има и начин. Информация има и на български, и на английски, и на руски… А езиците се учат.

Междувременно се появи новината, че Световната награда за фентъзи вече няма да е с лика на Х. Ф. Лъвкрафт, понеже е бил расист и това е обидно за част от номинираните и спечелили автори. И родният фендъм отново препотвърди първите две точки. Даже и на мен в първия момент ми стана малко криво. Но всъщност в промяната има немалка доза логика. Никой не отрича размаха на въображението на Лъвкрафт и факта, че е вдъхновил стотици писатели в жанра на… хоръра. Една бърза справка обаче показва, че основната причина за това ликът му да краси наградата е фактът, че е основана на местен Кон в Провидънс, който е родният му град. Е, времената се менят, а когато иде реч за Световната награда за фентъзи, образът на Лъвкрафт не е първото, което идва наум. Понеже вече виждам пяната, която почва да избива тук и там (и не е от пералнята, която отново е протекла), ще взема да повторя – хора, никой не отрича литературния принос на Лъвкрафт и не казва да спрете да го четете. Просто пипалата на Ктхулу принадлежат на един по-друг жанр (освен ако не иде реч за аниме, но да не се отплесваме).  А на нас ни е време да пораснем и да спрем да приемаме всяка промяна като светотаство и посегателство към личността и вкусовете ни. Не е. Промяната е начин да се развиваме и да растем.

От мен толкова. Вярвам, че и колегите ще имат какво да добавят по темата (а и вие – долу в коментарите).

Ян

Няколко думи и от случайния редактор (pun intended). Ноември беше изключително успешен месец за ShadowDance – заради споменатата от Ян класация, заради съвсем прясно публикуваното нейно продължение, заради множество други чудесни материали. Ще се постараем и през декември да ви зачекнем с още много статии и рецензии. Mеждувременно, нека привлека вниманието ви към няколко неща, които може да са ви интересни.

Както стана ясно, вече можете да видите всички научнофантастични романи, номинирани в класацията на списанието. Освен това, бяхме обещали да публикуваме и читателски „Топ 15“, ако се съберат достатъчно класации (повече от тези на авторите ни). За съжаление, структурираните класации (във формат 1-10 място) от коментарите на сайта и в социалната мрежа не достигнаха с няколко бройки. Въпреки това, си поиграхме да съберем всички гласове, както и да добавим допълнителни такива, когато коментиращите бяха указали ясно, че става дума за любимите им произведения, а не просто за тези, които не намират в нашата класация (в тези случаи сме давали еднакви точки на романите – колкото би получил роман, класиран на десето място). Резултатът със сигурност не е изцяло прецизен заради импровизираната система, а се наложи и да дисквалифицираме определени предложения (защото не бяха научна фантастика, защото бяха поредици, а не романи и т.н.). Въпреки възможните грешки, ето и класацията на коментиралите:

1. Дюн – Франк Хърбърт (1965 г.)
2. Фондацията – Айзък Азимов (1951 г.)
3. Пътеводител на галактическия стопаджия – Дъглас Адамс (1979 г.)
4. Пикник край пътя – А. и Б. Стругацки (1972 г.)
5. Градът – Клифърд Саймък (1952 г.)
6. Хиперион – Дан Симънс (1989 г.)
7. Звездна вълна се надига – Дейвид Брин (1983 г.)
8. Соларис – Станислав Лем (1961 г.)
9. Звездни дневници – Станислав Лем (1957 г.)
10. 451 градуса по Фаренхайт – Р. Бредбъри (1953 г.)
11. Една одисея в космоса през 2001-та година – Артър Кларк (1968 г.)
12. Луната е наставница сурова – Робърт Хайнлайн (1966 г.)
13. Резерватът на таласъмите – Клифърд Саймък (1968 г.)
14. Среща с Рама – Артър Кларк (1973 г.)
15. Странник в странна страна – Робърт Хайнлайн (1961 г.)

Класация с несъмнено чудесни романи. Дали е по-добра или по-лоша от тази на екипа, или пък въпросът е безсмислен – оставям на вас да прецените.

Най-приятното си оставих за накрая. Изминалото полугодие беше страхотно за списанието и за екипа, а има всички шансове то да е само началото на още по-славни месеци и години за ShadowDance. За да изпратим подобаващо успешната година, решихме да се съберем на нещо като импровизирано коледно парти, на което искаме да поканим и вас! Заповядайте на 19-и декември от 16:30 часа (до колко ще продължим, си зависи от нас) на втория етаж в Brum Bar & Kitchen. Ще е огромно удоволствие да се запознаем с всеки от вас и да обменим идеи и мисли за любимите ни интереси. А дотогава коментирайте смело онлайн!

Рандъм

декември 2015 г.