Над дъгата 2
Автор: Авторски колектив
Илюстрации: Сотир Гелев, Пенко Гелев, Димитър Стоянов-Димо, Владимир Коновалов, Петър Станимиров, Румен Чаушев, Евгений Йорданов
Издателство: Сдружение "Проектът Дъга"
Формат: Меки корици
Едни от най-ярките и приятни спомени от детството ми са свързани с трепетното очакване на поредния брой на списание Дъга. Трескавото разгръщане на страниците и поглъщането на историите. Копирането, а по-късно и прерисуването на илюстрациите. Силното желанието да съм като Елемаг или Добромир. Мечтите да пътувам със звездолета на елосите и да се боря с пиратите на Джейгър Зур. Фантазиите, че заедно с Алиса търсим тримата капитани… Дъга беше много значима част от детството ми и едно от основните причини да се влюбя в комиксите като изкуство. Когато се разбра, че брой 42 ще е последен, ми стана много тъжно. Една магическа част от детството си беше отишла.
Години по-късно се преместих да живея в София и станах свидетел за опита за издаване на нова Дъга, но уви, не беше същото. Художниците бяха други, историите бяха други и няма какво да се лъжем – това не беше Дъга… Превъртаме часовника малко напред, годината е 2012. Девет от художниците на оригиналната Дъга се събраха в „Проектът Дъга“ и издадоха луксозен албум с твърди корици, озаглавен простичко Над Дъгата. Тиражът беше малък, но с много дебнене и доста мъка се сдобих с една бройка и отново се превърнах в онова хлапе, което с блеснал поглед разгръщаше страниците. Единствената ми критика (доколкото въобще можем да я наречем критика) е, че историите бяха много кратки, някои очевидно само фрагменти от нещо по-голямо. При положение че след спирането на оригиналната Дъга пазар за комикси ,различни от Мики Маус, в България практически нямаше, реших вместо да страдам, да бъда по-скоро доволен, че получаваме и това.
Изминаха близо четири години и чудото се случи. Появи се Над дъгата 2. По-голям, по-шарен, още по-хубав. В ~130 страници са събрани 7 истории в най-разнообразни жанрове. Началото дава Сотир Гелев с Патент 64246, доста мрачна дистопия с интересен арт и добро чувство за хумор. Рисунките напомнят донякъде за Господаря на пръстените от старата Дъга, а големият плюс е, че е завършена.
Евгени Йорданов се отчита с Еак Разрушителя, по сценарий на Кънчо Кожухаров. Фентъзи ал а Конан Варварина, за съжаление по-скоро начало на нещо голямо. Остава да се надяваме, че ще видим продължение.
Владимир Коновалов представя Краят на Бенковски. В първият албум имаше няколко скици от същата история. Сега я виждаме в пълния ѝ блясък. Аз съм почитател на този тип рисунък, така че палци горе. Ще е много интересно да видим целия проект завършен.
Зона Б18 е включването на Димитър Стоянов-Димо, а като сценарист се изявява Сотир Гелев. История в стил Пикник край пътя с характерния рисунък на Димо. Смях се доста, защото се развива в едноименния квартал в София, а аз пребивавам в Зона Б5, което си е направо в съседство.
В Над дъгата видяхме само няколко страници от Дамга, нарисувана от Петър Станимиров по сценарий на Марин Трошанов и Евгени Пройков, в Над дъгата 2 страниците са доста повече, а за пропусналите предишния албум има и кратко резюме на събитията. Моята оценка се състои от две думи – искам още.
Личният ми фаворит в първия албум беше Миташки и небесната джаджа от Румен Чаушев (рисувал Момиченцето от Земята). Личният ми фаворит във втория албум е… Миташки и небесната джаджа. Какво да се прави, обожавам този стил на рисуване. Даже си имам и картичка с оригинален арт от един Панаир на книгата. Страничките този път са доста повече, което дава възможност на историята да се разгърне по-добре. Е, завършва с омразния ми клифхангър, но явно няма пълно щастие.
За десерт е оставена Тамара на Пенко Гелев. Историята бележи второто участие на Сотир Гелев като сценарист и общо трето за албума. Първата реакция на Гибли беше „Я, това прилича доста на Star Wars“ и няма как да не се съглася. Не толкова като рисунък, колкото като цялостно усещане. Историята е относително самостоятелна, въпреки че очевидно е част от нещо по-голямо.
И с това албумът приключва. Около 130 страници, приблизително два часа за четене и много, много приятни емоции. Прочетох албума няколко пъти, после си препрочетох и първия. И искам още. Остава да се надявам, че няма да се наложи да чакаме още четири години за Над дъгата 3.
Даааа… Детство мое, къде отиде, как ми се иска пак да съм на 10, ама и света да бъде като от тогава. „Дъга“ беше страхотен проект, да видим колко „Над Дъгата“ трябва да излязат, за да си намери стабилен инвеститор? Мисля че ще има възвращаемост…