Locke & Key

Locke & Key е хорър комикс, дело на писателя Джо Хил и художника Габриел Родригес. Основната поредица се състои от 37 броя, разделени в шест минисерии, и излиза от 2008-ма до 2013-та. Ако питате мен, това е най-добрият хорър комикс за последните десет години, а може би и изобщо. Не е толкова известен, колкото Живите мъртви или Хелбой, просто защото все още не е адаптиран и съответно не е познат на хората извън комиксовата общност, но това не отменя качествата му. Locke & Key е не просто чудесен комикс, ами едно от най-страхотните художествени произведения, до които съм имал честта да се докосна. Именно тези два фактора – относителната неизвестност на заглавието, особено в България, и високото му качество, бяха това, което ме мотивира да избера да представя точно него в тематичната ни хорър седмица.

В жанрово отношение Locke & Key обединява хорър, включително психологически хорър,  фентъзи и мистерия. В центъра на сюжета са три деца – двама братя и една сестра, – чиито баща е брутално убит в първи брой. Те се местят заедно с майка си в старо семейно имение на другия край на страната, в градчето Лъвкрафт. Не след дълго децата започват да намират из къщата чудновати ключове, имащи магически свойства. Един ключ превръща човек в призрак, друг може да отвори врата към всяко място и така нататък. А близо до имението се намира стар кладенец, от чиито дълбини се долавя странно ехо. Скоро най-малкото дете осъзнава, че гласът от дъното на кладенеца не е просто отзвук, а принадлежи на някого. И така децата разбират, че са замесени в голяма и страшна история, започнала преди много, много години…

Най-голямото достойнство на Locke & Key за мен лично са прекрасните, сложни и многопластови персонажи. В тяхното извайване авторът Джо Хил определено се проявява като изключителен познавач на човешката душа. Всички герои от комикса, без значение дали са главни или второстепенни, са пълнокръвни личности с интересен характер и обмислена мотивация. Рядко съм попадал на толкова страхотни художествени герои, независимо от медията.

Именно тази реалистичност на персонажите прави хорър елементите в комикса толкова ефективни. Героите от Locke & Key не са просто рисувани фигурки – те са реални личности, които будят симпатия. Когато им се случва нещо страшно, читателят се притеснява за тях, когато им се случва нещо лошо, читателят страда за тях. Силният страх за тези прекрасни герои е постоянен елемент от четеното на този комикс.

В поредицата има множество ужасяващи сцени на насилие – всякакви видове кланета, убийства и кървища. Това, което прави всички такива моменти въздействащи, е обстоятелството, че те са поднесени редом със съвсем обикновени, човешки сцени от ежедневието. Героите ходят на училище, пазаруват в супермаркета, общуват с колегите си, тичат за здраве в събота сутрин и въобще живеят нормални животи. И точно в този момент се случва нещо неочаквано и страшно. Locke & Key не е комикс от рода на Живите мъртви, където постоянно се случват гадости и гнусотии. Напротив, това е една изключително човешка история, в която от време на време се появяват и хорър сцени. И дори обикновените житейски проблеми, с които се сблъскват героите – дали ще си намерят приятели в гимназията, дали ще успеят да се подготвят за изпита, как да кажат на някой близък, че прекалява с алкохола и т.н., – са разказани по толкова майсторски начин, че стават не по-малко интересни от демоничните зли сили, които се спотайват в тъмното.

Всъщност ужасът в историята има два независими източника. Единият е нещо магично или свръхестествено, но другият са обикновените хора. Малтретирано дете, което се превръща в убиец, отчаяна жена, доведена до лудост от своята жестока майка, мизерстващи семейства, насъбрали в сърцата си злоба към хомосексуалните си съседи – всичко това са реални източници на страх, които нямат нищо общо с демоните в кладенеца. Комиксът по прекрасен начин съчетава фантастичния и реалния ужас в реалистичен и въздействащ сюжет.

Както споменах и по-горе, освен като хорър, Locke & Key работи отлично и като фентъзи и мистерия. Магията е доста интригуваща и зарежда по готин начин цялата художествена вселена, в която се развива действието. Сюжетът е изпълнен с редица обрати и изненади, които са не само неочаквани, но и ефектни. Събитията често са разказани в нехронологична последователност, което прекрасно подсилва главните мистерии. И е важно да отбележа, че Locke & Key съдържа най-вълнуващите и интересни мистерии, на които съм попадал в последните години. Дори изключителният House of Mystery на Вертиго бледнее в сравнение с творението на Хил и Родригес.

Още с първите няколко броя Locke & Key създава усещането, че Джо Хил доста старателно е обмислил цялата история, преди да седне да пише. Комиксът предлага добре подредена фабула в добре измислен свят. Хил във всеки момент е наясно какво точно е станало преди началото на действията и как настоящите събития са само резултат от много по-мащабни процеси. Или, както казва един от персонажите в първата арка, „You can’t understand because you’re reading the last chapter of something, without having read the first chapters. You’re a little guy, Bode. Kids always think they’re coming into a story at the beginning, when usually they’re coming in at the end.” Фактът, че комиксът е разделен на шест минисерии, вместо да бъде една цялостна поредица, придава на всяка арка стегнатост и целенасоченост.

Оставих арта за накрая не защото е маловажен, а защото няма какво друго да кажа за него, освен суперлативи. Рисунките на Габриел Родригес наподобяват анимация, но в тях има нещо особено истинско. През цялото време имах чувството, че гледам не стилизирани картинки, а снимки на живи хора. Родригес се справя отлично с изграждането на визуална атмосфера и също така дава на всеки от героите страхотен индивидуален дизайн, отличителен и запомнящ се. Джо Хил е отличен разказвач и неговият сценарий би се превърнал в страхотен комикс дори с някой по-посредствен художник, така както Габриел Родригес е първокласен майстор и би могъл да разкаже невероятна история дори без нито едно текстово балонче. Но сливането на тези два таланта води до нещо наистина великолепно.

За финал не ми остава друго, освен да цитирам думите на Браян К. Вон от предговора към един от томовете: „Читателите обичаме фентъзи, но се нуждаем от ужас. Интелигентен ужас. Откровен ужас. Ужас, който ни помага да открием смисъл в мъчително безсмисления свят. Locke & Key е всичко това… и по някакъв начин, от време на време, успява да бъде и невероятно забавен. Това си е откровено фукане.“