Avengers и New Avengers на Джонатан Хикман

Забележка: Работата на Джонатан Хикман по Отмъстителите започва през 2012 г. и включва няколко заглавия: поредиците Avengers (44 броя) и New Avengers (33 броя), както и минипоредиците Infinity (6 броя) и Secret Wars (9 броя). Настоящото ревю обхваща и четирите заглавия.

Джонатан Хикман пое комиксовите поредици за oтмъстителите през 2013 г. – несъмнено преломен момент в историята на популярния отбор. Това стана по-малко от година след излизането на филма Отмъстителите, който отбеляза безпрецедентни за супергеройския жанр печалби и представи екипа на изключително широка аудитория. Всеки комиксов писател, нагърбил се с отмъстителите точно по това време, би се изправил пред една много важна дилема – дали да опита да пише истории в стила на филма, с които да привлече потенциалните нови читатели, или да следва комиксовата традиция и да напише нещо за старите фенове в стила на досегашните поредици. Хикман смело отхвърли и двата варианта.

Това, което сътвори Хикман, е мащабна история с епични пропорции и тежки научнофантастични идеи. Именно тази дълбочина на концепциите е нещо изцяло ново за отмъстителите – това отсъства както в по-ранните комикси, така и във филмите за отбора. В много отношения броевете на Хикман представляват сериозна и многопластова космическа фантастика и са доста далеч от лековатите и неангажиращи супергеройски комикси. Тази история се отличава със смелост, размах и дълбочина, срещани изключително рядко в поредиците на Marvel и DC. Това не просто не отблъсна читателите, а напротив – привлече ги като пламък нощни пеперуди. Епосът на Хикман придоби голяма популярност и получи изключително положителни отзиви, както от критиката, така и от феновете.

Главното действие е разделено всъщност в две поредици – Avengers и New Avengers. Между тях има изключително интригуваща симбиоза. От една страна двете са напълно противоположни – Avengers разказва за епичните приключения из времето и пространството на огромен супергеройски екип, а New Avengers е фокусиран върху една конкретна дилема на малка група герои. И същевременно двете заглавия работят на общ принцип, те са като двете противоположни страни на една и съща монета. Действието от едното заглавие се просмуква в историите на другото, моралните избори на героите от едната поредица оказват ефект върху другата.

Началото на историята е дадено в първи брой на New Avengers, започващ с епичните думи на Рийд Ричардс: „Everything dies. You. Me. Everyone on this planet. Our sun. Our galaxy. And eventually, the universe itself. It’s inevitable… and I accept it.” Поредицата ни въвлича в делата на илюминатите – малък екип от някои от най-влиятелните личности в Марвел вселената, създаден за да се справя с кризисни ситуации от глобално естество. Такава ситуация възниква, когато Рийд Ричардс открива притеснителния факт, че мултивселената умира, при това с неестествено ускорени темпове. Мултивселената се състои от безброй паралелни вселени, подобни една на друга в някои отношения и различаващи се в други. На някоя от паралелните версии на планетата Земя се е случило събитие, което е предизвикало ранната смърт на онази вселена. Това е довело до сътресение, в резултат на което две различни вселени са се докоснали в обща точка на пресичането и при сблъсъка са унищожили една друга. Този първи сблъсък е предизвикал вълна от сътресения из мултивселената и затова все повече вселени се сблъскват една в друга, като пресечната точка винаги е планетата Земя. Всеки път, когато две версии на планетата Земя, идващи от различни вселени, се засекат в обща точка на пресичане, има два варианта: или двете да се сблъскат, с което да умрат и двете вселени, или едната планета да бъде унищожена преди сблъсъка, с което и двете вселени да бъдат спасени изцяло, с изключение на унищожената планета. (Звучи сложно. Но в комикса е още по-сложно. Както казах – сериозни концепции.)

Илюминатите се събират, за да решат какво да правят в случаите, в които тяхната планета Земя се окаже точка на пресичане. В поредицата подробно се разисква въпросът за правото на живот, спечелен чрез чуждата смърт, за намесата на човека в делата на природата, за допустимата жертва – една планета в замяна на цели две вселени. Хикман подхожда към проблематиката сериозно и задълбочено и представя изключително въздействащи разсъждения. Основният екип на илюминатите в по-голямата част от поредицата включва Рийд Ричардс от Фантастичната четворка, Железния човек, висшия магьосник Доктор Стрейндж, мутанта Бийст от Х-мен, краля на Уаканда Блек Пентър, краля на инхюманите Блекболт и краля на Атлантида Неймър. Героите са изключително качествено развити, отношенията им са сложни и многопластови и цялостно страхотно написани. С две думи, поредицата е истинско удоволствие за четене и предлага страхотна история, интригуваща проблематика и прекрасни герои.

Другото основно заглавие, което поне на хартия би трябвало да е водещо, макар първият му брой да се появява месец по-късно, е Avengers. В първи брой Тони Старк и Стив Роджърс анализират ситуацията във вселената и достигат до заключението, че заплахите за планетата Земя непрекъснато нарастват както по честота, така и по сила. Затова решават, че трябва да формират нова версия на отмъстителите, много по-мащабна, която да може да поеме и земните проблеми, и космическите опасности. Сюжетите в тази поредица са разнообразни, изпълнени с много екшън, обрати и пътувания из космоса. На страниците се срещат десетки отмъстители като Капитан Америка, Железния човек, Тор, Спайдърмен, Хълк, Капитан Марвел, Върколака, Хоукай, Блек Уидоу и т.н., но комиксът рядко дава шанс на някой от тях да заблести по-ярко. Водещото в поредицата е историята, а не героите, затова не очаквайте да намерите качествени психологически диалози и разгърнати сложни отношения. Но силата на Avengers е другаде – поредицата направо удря в гърдите с изключителната си космическа епика. Действието е толкова мащабно, че на мен лично често ми беше трудно дори да си представя обхвата на епичните му измерения. Поредицата е надъхваща, силна, енергична и определено е най-доброто, което е правено с отмъстителите от близо десетина години насам.

Двете минипоредици, които имат роля в главната история на Хикман, са Infinity и Secret Wars. Infinity се развива в края на първата третина от цялостната история и представлява страхотна космическа епика. Когато излезе, комиксът беше обявен за най-добрия ивент на Марвел от House of M насам (което, да си кажем честно, не е особено трудно, предвид колко малоумни бяха последните няколко кросоувъра на издателството; все пак, Infinity е силен и качествен сам по себе си, а не просто в сравнение с тях). Поредицата показа на какво е способен Хикман, когато реши да използва потенциала, трупан близо година в Avengers и New Avengers. Тя даде заявка, че Хикман обмисля всичко внимателно и прецизно, че пише историите си с визия за бъдещето и че върви към предначертан край, вместо да прави случайни ходове. Secret Wars пък е големият финал на цялата история. Няма да го коментирам подробно, за да не разкрия някое сюжетно развитие. Само ще кажа, че минипоредицата представлява изключително удовлетворяващ завършек на целия епос. Това е не просто краят на историята на Хикман, а краят на Марвел вселената такава, каквато я познаваме. И той звучи като любовно писмо към най-великите моменти от историята на издателството от 60-те години насам.

От гледна точка на персонажите, Хикман определено си има любимци. Такъв е в най-голяма степен Рийд Ричардс. Хикман е писал множество истории за него и Доктор Дуум в поредицата Fantastic Four, така че пристрастията му са разбираеми. Всъщност в много отношения действието в Avengers е венец на многогодишната работа на Хикман из цялата Марвел вселена. Феновете на Fantastic Four, FF и Secret Warriors несъмнено ще успеят да забележат редица детайли, които биха убегнали на останалите читатели. И въпреки това смятам, че Avengers и New Avengers могат да бъдат четени и от незапознати с останалите заглавия – няколко реда от Уикипедия са достатъчни, за да ориентират всеки в обстановката.

Други персонажи с голяма роля са Стив Роджърс и Тони Старк, като Хикман разглежда конфликта в техните идеологии по-просторно, отколкото който и да било автор преди него. Тор, Доктор Стрейндж, Блек Пентър и Неймър също имат страхотни моменти. Но хубавото на Хикман е, че той истински познава и обича Марвел вселената, затова успява да използва всеки персонаж от нея по смислен и готин начин. И дори когато подхвърля само трохички, пак го прави качествено. Ще си позволя да дам пример. Сещам се за една прекрасна сцена с Блек Уидоу от Avengers. Хиляди години напред в бъдещето Наташа среща своя бъдеща версия – зъл робот хуманоид, който уцелва съвсем точно сърцевината на персонажа. Конкретната реплика е „Oh, they made me in your image, Natasha— can you imagine any version of you forgetting how to survive? We hedge our bets, don’t we? You and I— we make it through.” В това бъдеще Блек Уидоу е оцеляващ робот – готов да продаде всичко и всички, в името на продължаването на живота. Тази бъдеща Вдовица няма цел или мащабен план – просто прави всичко, за да продължи да живее. Така Хикман представя едно черно огледало на Наташа, в което Блек Уидоу не е реално зла, а просто аморална. Тоест Хикман не прави от бялото черно, а просто размества нюансите на сивото. Тази сцена става предпоставка за доста неща в поредицата. И много по-нататък, когато светът наистина е пред края си, когато времето свършва, Наташа, нашата Наташа не опитва да сключи сделка, с която да гарантира оцеляването си, а се качва решително на потъващия кораб. И така, с един толкова дребен детайл от иначе огромна и епична история, Хикман успява да покаже сърцевината на Наташа и достойнството на нейните избори. Писателят подхожда с подобно старание към всички останали герои, които използва. Често им дава само по няколко реплики, защото няма време за повече, но дори в тези няколко реплики и дребни детайли феновете ще успеят да открият прекрасни неща.

Артът в поредиците е изключително разнообразен, но винаги красив. На страниците ще видите имената на редица художници като Jerome Opena, Mike Deodato, Stefano Caselli и Leinel Francis Yu. Някои илюстрации ми харесваха повече, други – по-малко, но общо взето всички бяха качествени и нито един художник не ме е подразнил сериозно.

Ако сте фенове на отмъстителите, а дори и да не сте – от сърце ви съветвам да потърсите тези комикси. За мен лично епосът Avengers на Джонатан Хикман е едно от най-великите достижения на комиксовото изкуството. Поредността  на томчетата може да е малко объркваща, но в интернет ще намерите множество съвети за конкретния ред, в който могат да бъдат четени заглавията. Идното лято Марвел ще издадат омнибус с първата половина на епоса, надявам се продължението да не закъснее. Хикман е автор, който си заслужава да бъде четен в омнибуси, а не малки томчета, защото този формат най-точно отговаря на мащабите на неговите истории. Не пропускайте!