American Vampire

Чакайте, чакайте! Не бързайте да затваряте страницата. Знам, че заглавието има една силно отблъскваща аура около себе си, но не бива да съдите поредицата заради него. Хайде да се изчистим от всички предразсъдъци още сега – 1) няма досаден проамериканизъм, нито блудкав патриотизъм 2) макар че някои популярни произведения в киното и литературата превърнаха „вампир” едва ли не в синоним на „лош сюжет”, случаят не е такъв.

Всъщност – напротив, това е едно много силно заглавие, което се радва на огромна популярност последните три години. Даже, вярвам, че ще хвана вниманието на много от вас с вметката, че част от комикса е написана от хорър иконата Stephen King (което прави American Vampire първия комикс, по който е работил някога, макар и само за 5 броя). Но титулярен автор и създател е Scott Snyder –  в момента едно от най-големите оръжия в арсенала на DC comics (ако не и най-голямото) , популярен с култовия си рън на Batman и Swamp Thing в скорошния ребуут на DC).

Продукцията е на Vertigo (клон на DC comics, чиито издания са устремени предимно към по-възрастна аудитория) и не е вписана към по-голяма комикс вселена, така че всички притеснения от задължаващо странично четиво, за да го разберете, са неоправдани.

Тук ще се сблъскаме с класически вампири, произхождащи от древни европейски родове, с техните типични слабости и силни страни. Виждаме ги като издигнати членове на висшето общество, налагайки финансовата си мощ, с глад за още власт и още кръв. Америка през 19-ти век е благодатна почва, която им предлага куп възможности – да изградят нови икономически империи и да подчинят тази нова земя.

В началото сюжетната линия е разделена на две. Първата (от King) показва съдбата на Skinner Sweet – класическия престъпник от дивия запад, убиец, крадец, гадно копеле в пълен комплект с необходимите за ролята му маниери, и залавянето му от праведния човек на закона Jim Book.  При неочаквани обстоятелства, които не смятам да ви разкривам, Skinner е инфектиран с вампирска кръв и става първия представител на нова американска порода кръвопийци – способни да ходят под жаркото слънце, без да станат на пепел и неуязвими по редица други начини, по-свирепи, по-бързи. Естествено, балансирано е с други недостатъци, поне донякъде.

Другата история (на Snyder) е в зората на киното, началото на 20-ти век, където младата актриса Pearl Jones се опитва да пробие в немите чернобели филми. Хубавицата обаче поема не толкова желаната от нея роля на вечерно блюдо на събрание на европейски вампири. Бива източена, захвърлена в нищото и намерена от Skinner. А той решава, че ще е страшно забавно, да я направи като него и да я пусне обратно да си върне версиите.

Трудно бих могъл да ви разкрия повече, без да разваля удоволствието от четенето. Длъжен съм да отбележа, че комиксът е стегнат – няма излишен панел, действието се развива бързо и с посока. Диалогът, който пише Snyder е особено силен, може би една от причините да постигне такава пълнокръвност на героите си. Друга такава е, че просто не изпада в клишета, макар че би било лесно да се подхлъзне. Като пренебрегнем за момент свръхестествения елемент,  персонажите му са напълно човешки в дълбочина – държание, решения, отношения. В комбинация с атмосферата на няколко различни периода от недалечното минало, точно това е дозата реализъм, от която вампирската история се нуждае, за да бъде качествена. Не, това не е тийн романс, не става дума за герои и злодеи, не е евтина история на ужасите с кръв и цици. Преди всичко е човешка история. Дори с чифт издължени резци и персистиращия навик да не умират, всеки си има мотивация, характер и позиция – оправдана или не.

Графично образите на Rafel Albuquerque запечатват с дебели щрихи комикса и го правят силно разпознаваем. Изображенията са с определена острота, която им дава изразителност.

Ще завърша, както започнах – „Вампир” не е мръсна дума. Техните завети винаги ще дебнат в някой неосветен ъгъл на развлекателната индустрия, за да захапят вниманието и да осмучат портфейла ни. Този комикс конкретно си има всичко – хващаща фабула, която не отегчава с предвидимост,  отличаваща се визия, о, и тонове атмосфера с мирис на забравен фотоалбум в прашен килер. Кратък е, за сега 30 и няколко броя, а има още на къде да ходи занапред.

Какво ли ни трябва за да се позабавляваме? Широка усмивка, целите изцапани в червено…