Updraft

Приветстван като „триумф на светостроенето“ и номиниран за Небюла, Updraft на Fran Wilde се оказа поредното сивоперо, кухокосто разочарование.

Завръзката представлява въведение в интригуващ свят, но не и в интригуващ сюжет.

Градът, където се развива действието, е съвкупност от костени кули над облаците, между които хората летят със самоделни криле – а кулите са посвоему живи, и растат по някакви непонятни закони, а също и по подкана на т.нар. Певци: висша каста, пазители на традициите, способни някак да общуват с кулите, коткайки ги да растат и да се разширяват, съдници, които от време на време, когато някоя кула протътне съдбовно, събират тежко провинилите се жители на града – не непременно престъпници в нашия смисъл на думата, а просто такива, които не спазват Законите, – и ги хвърлят в облаците, за да предотвратят неясния, но несъмнено леко неприятния пълен катаклизъм на света, какъвто го познават.

Кирит Денсира е стандартната девойка на прага на този или онзи ритуал по съзряване, която познаваме от всяка друга подобна книга в последните няколко години. Кирит е изтърбушена от човешко, но пък изпълнена с романово „съдържание“: желае да се докаже пред майка си, има си редови най-добър приятел, баща ѝ е мистериозно изчезнал, притежава и Специално умение™, което се проявява още в първите пет страници. Тя е „викач“, способна само с гласа си да отблъсква (или да контролира по други начини) т.нар. „skymouths“, безмилостни хищници, мимикриращи със самото небе – иначе казано, невидими, докато не отворят паст, изпълнена с много, много зъби и киселинна слюнка. Научава го, когато една такава твар я напада, тя успява да я отблъсне, а след това, разбира се, рязко привлича вниманието на Певците.

Оттам нататък нещата са една част пътеводител на фентъзи-света на авторката, една част „история за порастване“, една част сюжет тип Нова надежда, където в рамките на има-няма 350 страници преминаваме от „ококорено хлапе на село“ до „преобръщане на целия социален ред“.

Рязко личат два вида темпо. В първото сме на разходка из местата и обичаите на света, като например изпита по летене и „съзряване“ на Кирит, или пък неизбежното ѝ чиракуване в Кулата на Певците, или пък тази и онази ритуални битки, описание на социални касти и т.н. Там, при все че следва да ни покаже палещо въображението светостроение, Wilde по-скоро изпада в нервни подробности, сякаш пише приложение към ролева игра, включително и с явната си страст и/или старателни проучвания на тема делтапланеризъм (летенето в Updraft заимства много от него). На теория нещата звучат интересно, но бюджетът от проза и подбор на ситуации, където да видим този свят-„триумф“, е откровено нисък, за разлика от премногото отделен им обем.

Второто темпо е едно отсечено, задъхано „това стана, а после това, а после това, а после това…“ Герои се възстановяват бързо от тежки поражения, мъртвите се оказват предвидимо живи, всичко, само и само да продължи сюжетът по предзададената схема, сякаш Wilde се е вторачила като един същи Алекс от Портокал с механизъм в това да си навърже историята причинно-следствено, някак, до края, като страница подир страница у нея лека-полека се пропива ужасът, че всъщност не се получава.

Опитите на Wilde в сюжета се провалят още с формулировката на цялостния конфликт, който докъм 2/3 от книгата виси недоизказан; опитите ѝ в светостроенето пък са нахалост, дори в добрите си елементи (сълзящите лимфа кули от кости и описанието на живота в и между тях, самите skymouths, нещо като по-интересна и живописна версия на ето тези симпатяги) – защото метафизиката и историята на света, където се развива действието, са в най-добрия случай недоразвити, а в по-лошия, поставени така, че няма и как да се развият добре. Говори се за някогашни раздори между кулите, катастрофи, породени от… не е ясно какво, и тем подобни неща, а липсва дори намек за това какво има под облаците, откъдето се издигат и кулите – какъв ти намек, липсва дори любопитство.

Разбира се, малко след като приключих черновата на това ревю, разбрах, че и тази книга ретроспективно е превърната в първа част от поредица, тъй че може би някои от тези въпроси ще получат отговор. Но не горя от желание да разбера.