The City

 През годините фамилията Гемел се утвърди като синоним за качествено героично фентъзи. Без значение дали става дума за поредицата Дренаи, за книгите от цикъла Риганте или за великолепната трилогия за Троя, романите на Дейвид Гемел неизменно съдържаха онази специална съставка, която ги открояваше от масата фентъзи тухли и караше феновете трескаво да прелистват страница след страница. За последните 7 години се появиха доста книги в жанра, някои добри, други не чак толкова, но като че ли все още е трудно да се открои автор, който би могъл да запълни празнината, оставена от ненавременната му кончина. Междувременно Стела Гемел, съпруга на Дейвид и негов съавтор в Троя: Гибелта на царете, реши да се пробва самостоятелно на писателското поприще и през май месец тази година на пазара се появи The City – предмет на настоящото ревю. Както може да се очаква от автор с фамилията Гемел, жанрът е фентъзи, но пък изненадващо подходът е малко по-различен от използвания от именития й съпруг. В последното всъщност няма нищо лошо, защото Стела Гемел има собствен глас, който си заслужава да бъде чут.

Историята не блести с кой знае каква оригиналност – Градът е метрополис в упадък, основан преди хилядолетия от мистериозни странници, дошли с кораби отвъд океана. Управляван от император, наричан просто Безсмъртния, Градът някога е бил процъфтяващ център на култура, търговия и знание, но с годините е започнал да се разраства и да заграбва земите на съседите си. Това неминуемо довело до избухването на кръвопролитна война. Историята ни хвърля насред военния конфликт, който продължава столетия с променлив успех и е изтощил ресурсите и населението на Града почти до краен предел. На фона на несекващите битки паралелно текат историите на Бартелъс (бивш военен, преживял предателство и лична трагедия), Елайджа и Емли (сирачета, живеещи в каналите под Града), Индаро (жена-войн в армията на Града) и Фел Арон Лий, командир на Дивите котки, в чието минало може би се крие тайна, която ще доведе до възцаряването на мир.

Дейвид Гемел залагаше на една позната схема, която беше развил до съвършенство – обруленият от времето герой поема на привидно безнадеждна мисия срещу могъщ враг. Водещ мотив в повествованието беше моралният кодекс на протагониста и решенията, които му се налага да взима, за да пребори злото. Светът бе оставен на по-заден план, за сметка на развитието на героите и взаимоотношенията им. В The City Стела Гемел се опитва да постигне някакъв баланс, превръщайки Града в самостоятелен герой, а не просто арена на събитията от романа. Във всяка една от седемте части на романа са разпръснати парченца от пъзела, които изграждат образа на метрополиса и навързват на пръв поглед несвързани събития, водещи до логичния край. Всъщност един от плюсовете на романа е именно майсторството, с което авторката успява да напасне детайлите и да се измъкне от капана, в който са попадали доста по-големи имена (кхъм, Ериксън, кхъм).

Естествено, като се има предвид, че е дебютна книга, не всичко в The City е идеално. В желанието си да напише епично фентъзи, Стела Гемел се е пооляла с повествованието и романът щеше само да спечели, ако беше с едни 100-150 страници по-кратък. Същевременно поставянето на Града в центъра е довело до лек дисбаланс при развитието на героите – Индаро получава доста повече екранно време от Емли и Елайджа, въпреки че те са доста по-интересните и неконвенционални герои от нея. Образите на мистичните странници, създали и властващи над Града, също са изтикани в периферията, което е жалко предвид факта, че те са единственият магически елемент в историята. В общи линии обаче всичко това са дребни недостатъци, които вероятно ще бъдат изчистени в бъдещите творби на авторката, а в настоящия си вид The City прави заявка за една от най-приятните изненади на 2013 г. Достойно завръщане на името Гемел на фентъзи небосклона.

Плюсове:

+ Добре изградена история.

+ Интересни, ако и леко клиширани персонажи.

+ Леко неочакваната развръзка.

+ Добре изграден свят.

Минуси:

– Можеше да е със 100-150  страници по-кратка и само щеше да спечели от това.

– Недостатъчно развита магическа част.