Вечната нощ

Вечната нощ е финал на сътрудничеството между Чък Хоган и Гийермо дел Торо. За незапознатите читатели ще поясня, че трилогията Напаст (първите две книги са Заразата и Падението) ни разказва за могъщ вампир, решил да прекрати сенчестото си съществуване и да покори човешката раса. Дел Торо е искал тази история да послужи като сценарий за сериал, ала не успява да я продаде и приема предложението да работи заедно с Чък Хоган върху адаптирането й в поредица от книги. За радост на феновете на мексиканския режисъор и тези на кръвопийците, телевизионният канал FX наскоро e поръчал пилотен епизод, предвиден за заснемане през юли тази година, така че колелото се завърта към своето начало и може би ще видим способностите на Гийермо и на малкия екран.

Напаст предлага на читателите по-особен поглед върху произхода и поведението на вампирите, като на практика изключва романтичния подход от уравнението. Биологията и навиците на нощните чеда са разгледани детайлно, техните слабости са обосновани, а не базирани на дъвканите с десетилетия предания и легенди. Екшънът в книгите е, очаквано, задъхан и кинематографичен до степен наистина да виждате описаните сцени в главата си, което сигурно е било и целта на дел Торо. Уви, от това страдат литературните качества на книгите, макар талантът на Хоган да прозира тук-там из повествованието.

Искам да предпредя, че прегледът по-долу разкрива части от сюжета на предните две книги, така че ако имате намерение тепърва да се запознавате с трилогията, сега е времето да се прехвърлите някъде другаде из сайта (:

Дойде вторият ден в тъмнина и арестите започнаха. Най-добрите и най-умните – всички, които бяха на власт, богатите, влиятелните.

Законодатели и директори, магнати и интелектуалци, бунтари и уважавани обществени фигури. Нито един от тях не бе превърнат; всички бяха изтребени, унищожени. Екзекуцията им беше бърза, показна и брутална…

Така започва последната част от трилогията Напаст. Светът е в прегръдките на безкрайна, ядрена нощ, а вампирските легиони на Господаря осъществяват тотален контрол върху човешкото население.  Голяма част хората са натикани във ферми за кръв, а останалите водят безрадостно съществуване в опустелите градове, където всеки аспект от живота им е оформен от неживите. Малки групи все още оказват съпротива, ала след две години на партизанска война повечето бунтовници са или избити, или изгубени в мрачно отчаяние.

Хоган и дел Торо успешно предават визията си за една планета, чийто господстващ вид вече не е homo sapiens. Покварата на Ню Йорк, покривалото от тъмни радиационни облаци, безнадеждността на хората по улиците и в лагерите, трупащата се чернилка в сърцето на Ефраим Гудуедър, познайник от предишните книги. Сякаш бях застанал пред картина, на чиято рамка пише „Съдбата на сразените“. В следващия миг картината се раздвижи и станах свидетел на повтаряем и скучен екшън, недоклатен любовен триъгълник между Еф, Василий Фет и Нора, манията на доктора по отвлечения му син и още клиширан екшън. Мистиката на вампирите се беше изпарила и те започнаха да служат единствено като пушечно месо за сребърните мечове на бандата герои. Недохранени и изморени, човеците почнаха да избиват камари от кръвопийци, които би трябвало да ги превъзхождат във всяко отношение.

Като друг недостатък бих посочил ограничаването на действието почти изцяло в Ню Йорк. Вече трета книга разглеждаме уличките и сградите на Голямата Ябълка и въпреки че развихрянето извън метрополията би поспънало планираното екранизиране, не мога да не отбележа колко камерно изглеждат сцените за един постапокалиптичен роман.  

Мигове на проблясък открих в закодираните текстове на Occido Lumen, заради която Сетракян даде живота си в Падението. Финалните щрихи от историята на Древните, коренът на Господаря и първопричината за разпространение на вампирската зараза намират своите отговори, повече или по-малко задоволителни.

Краят не ми допадна. Окончатален, с разплетени сюжетни нишки, но по холивудски елементарен и предвидим. Искаше ми се Хоган и дел Торо да бъдат по-смели. За себе си получих семпъл завършек на една иначе приятна поредица.