The Killing Moon

The Killing Moon привлече вниманието ми, освен с отличните ревюта и номинацията за Небюла, и с това, че авторката Н. К. Джемисин, нетипично, се е вдъхновявала от египетската история и религия. Това обещаваше един по-различен фентъзи роман и за щастие той се оказа в голяма степен такъв, а и не само по отношение на сетинга.

В света на The Killing Moon магията е тясно обвързана със сънищата и тяхната богиня Хананджа. Градът-държава Гуджааре е основан от първия посветен, открил как да използва сънища за магически цели. 1000 години по-късно жреците на Хананджа до голяма степен управляват Гуджааре, а за да могат да използват своите магически умения, те трябва да събират четирите вида сънни есенции, които се използват за магическо лечение. Измежду тях най-рядката и трудна за събиране е т.нар. dreamblood, с която може да се сдобият само в момента на нечия смърт. Свещенослужителите, на които е поверено извличането на dreamblood, са Събирачи (Gatherers) – тяхната задача е не само да набавят магическата есенция, а и да водят душите на умрелите в задгробния свят, където да им осигурят безметежно пребиваване. Целите на Събирачите са два вида – безнадежно болни, които искат да се избавят от мъките си, и корумпирани (както в прекия, така и в преносния смисъл), за които в Гуджааре има нулева толерантност. Съгласно закона на Хананджа поддържането на мира е най-висшата цел на нейните вярващи и Събирачите изпращат в задгробния свят всеки, който с действията си застрашава това. Те не се подчиняват на светските закони и отговарят единствено пред своите колеги и върховния свещенослужител на Хананджа в града.

Сунанди е посланичката в Гуджааре на другата основна сила в региона Кисуа (базирана на древна Нубия), в която практикуването на сънната магия е забранено. Поради това, че е на път да разкрие някои от тайните планове на принца на Гуджааре, тя става цел на Събирачите. Другите двама главни герои Ехиру (ветеран-Събирач) и Ниджири (16- годишен новопосветен Събирач) са пратени да я убият под предлог, че е корумпирана. По време на конфронтацията си с Сунанджи осъзнават, че са пионки в задкулисна политическа игра, а нещата са много по-сложни и нееднозначни от очакваното и затова отлагат изпълнението на присъдата. Като цяло сюжетът е на високо ниво, има няколко неочаквани, но логични в ретроспекция обрати и напрежението се поддържа през цялото време.

Джемисин се справя много добре в изграждането на самобитна атмосфера. Ето един пасаж от самото начало на романа:

On some nights, the moon’s strange light bathed all Gujaareh in oily swirls of amethyst and aquamarine. It could make lowcaste hovels seem sturdy and fine; pathways of plain clay brick gleamed as if silvered. Within the moonlight’s strange shadows, a man might crouch on the shadowed ledge of a building and be only a faint etching against the marbled gray.

Само с няколко реда е постигнат търсеният ефект на различност и странност. Стилът на Джемисин е стегнат и премерен, лесно четивен, без да е прекалено опростен.

Друга силна страна на романа са главните герои. Още в самото начало Ехиру, дълги години безупречен в работата си, губи контрол, докато води душата на една от целите си в задгробния свят. Така тя е загубена и отвъдното й е отнето завинаги. Съвсем логично Ехиру се самообвинява и самочувствието му е сериозно накърнено, макар да се стреми да не го показва. В хода на действието му се налага да се сблъсква с факти, коренно променящи представите му за професията и религията, на които е посветил живота си и в които досега не е имал повод да се съмнява. Колебанията и терзанията му са много убедително представени. Ниджири пък още от невръстна възраст идолизира Ехиру, а постепенно тези чувства прерастват и в любов от неплатоничен тип. Но понеже Събирачите са се отрекли от всичко плътско, той знае, че това ще си остане само мечта. Неговото израстване в хода на романа и постепенното поемане на повече отговорност е добре описано, въпреки че в един-два момента постига прекалено големи успехи като за възрастта и опита си. Сунанди е жизнена и енергична, обича плътските удоволстия и презира религията на Гуджааре и най-вече Събирачите. Тя е също толкова добре развита и нейната гледна точка и персона са полезен контраст на двамата Събирачи.

Плюсове:

+ Оригинален сетинг и магическа система. Нещо, което не споменах досега, е че тук двата центъра на цивилизацията са населени от чернокожи, а северняците с по-светла кожа са по-изостанали икономически и като познания за света. Хубавото е, че Джемисин е избегнала да прояви расизъм с обратен знак – някои от най-симпатично представените герои са от северните „варвари“, а „върховете на цивилизацията“ Гуджааре и Кисуа постепенно разкриват сериозните недостатъци на своите системи на управление.
+ Интересна гледна точка към ролята на религията в свят, в който боговете наистина съществуват и доказателствата за това включват мощни магически умения, които дават на своите свещенослужители.
+ Атмосфера и стил.
+ Героите са много добре изградени многопластови образи, далеч от фентъзи клишетата и елементарното разделение добри-лоши. Главните герои са поставени многократно пред тежки дилеми, в които няма ясно очертани добър и лош избор, и колебанията и терзанията им са показани въздействащо и убедително. Мирогледът на Сунанди и Ехиру е коренно различен, но Джемисин успява да накара читателя да разбере и симпатизира и на двамата. Дори главният антагонист, макар да има мегаломански планове почти в стил комиксов злодей, има разбираема и смислена мотивация и е добре развит като образ.
+ Много силно емоционално въздействие. Няколко момента наистина ме разтърсиха.

Минуси:

– Някои елементи от развръзката заслужаваха да им се отдели малко повече място и внимание. Прекалено бързо се подреждат нещата.

The Killing Moon e много качествен фентъзи роман. Той е първата част от дуалогия, но това не означава, че не може да се чете самостоятелно, тъй като историята е достатъчно завършена. Втората част The Shadowed Sun е вече публикувана, така че това не е проблем дори и да сте от онези читатели, зарекли се да не подхващат незавършени поредици. Препоръчвам го на всички, търсещи нещо по-оригинално в жанра.