The Dry Salvages

Научнофантастичните разкази и романи със сериозно застъпен хорър елемент имат дълга и богата история, началото на която поставя Франкенщайн на Мери Шели. През годините немалко автори са си опитвали силите с този род творби, като сред тях личат сериозни имена на фантасти като Хърбърт Уелс, Теодор Стърджън, Робърт Силвърбърг, Харлан Елисън и Джордж Р. Р. Мартин, както и разбира се на тези, известни основно като хорър автори, като например Стивън Кинг с неговия роман Ланголиерите.  Повестта, разглеждана в настоящото ревю, е първия опит на вече утвърдилата се преди това като хорър автор Кейтлин Киърнън да създаде стопроцентова научнофантастична творба с по-голям обем.

Сюжетът на The Dry Salvages е класически за жанра – група астронавти са изпратени на експедиция до системата на звездата Gliese 876 (една от най-близките до Земята). По-ранна експедиция е открила не само вкаменелости на местни форми на живот на Пайрос, спътник на един от газовите гиганти в тази система, но и следи от минни операции, извършвани преди столетия от извънземна цивилизация, дошла от друг край Вселената. След като пристигат в системата и биват събудени от своя криосън, главната героиня Одри, палеонтолог, и нейните трима колеги на борда, научават, че голяма част от членовете на предишната експедиция са изчезнали по време на извършване на проучвания на повърхността на Пайрос и най-вероятно са мъртви. Нещо повече, неколцината астронавти от тази експедиция, останали на кораба си в орбита, са предали контрола върху него на помощниците си андроиди и напълно са се изолирали в своите помещения. В опит да разберат какво става, Одри и колегите ѝ посещават този кораб и постепенно откриват, че ситуацията е доста по-близка да тази в хорър филм, отколкото до стандартна научна експедиция. Целият разказ е от първо лице, като освен събитията около експедицията, в повестта е показан и животът на Одри на Земята десетилетия по-късно,  когато тя описва спомените си. В повестта е използван типичния за Киърнън похват на ненадеждния разказвач, макар и по-слабо застъпен отколкото в други нейни творби като The Drowning Girl.

Концептуално The Dry Salvages представлява съчетание от два доста различни подхода към фантастичния жанр – този на Лъвкрафт, според който във Вселената има сили и създания, неподлежащи на обяснение и дори описание, които не могат да бъдат изцяло възприети от човешките умове, и този на типичната „твърда“ научна фантастика, в която целта е всичко да е максимално научно издържано и отговарящо на най-актуалните научни теории. От една страна, писателката е положила сериозни усилия свързаната със сюжета и сетинга информация относно биология, палеонтология, астрономия и т.н. да е максимално достоверна (макар астрономията да е леко неактуална, понеже от издаването на повестта има нови открития за планетите в системата Gliese 876). От друга, още в началото става ясно, че развръзката ще е типично Лъвкрафтов сблъсък с необяснимото и неописуемото, което нанася сериозни поражения на психиката на преживелите го. Това  е сполучливо съчетание и финалът сработва добре, макар да подозирам, че ще има и читатели, недоволни от липсата на повече обяснения и описания какво точно се случва в кулминацията.

По отношение на хорър елементите, въпреки малкия обем, тук откриваме голямо разнообразие от тях. Киърнън въздействащо е описала усещането на откъснатост, отдалеченост от всичко познато, което членовете на експедицията изпитват след събуждането си от криосън и виждат тамошната звезда, която е съвсем различна от Слънцето. След стъпването им на кораба на по-ранната експедиция, атмосферата заприличва на тази на класически клаустрофобичен sci-fi хорър филм. Във фрейминг историята на Земята, хорър елементите са свързани с желанието на международната космическа агенция (която в повестта притежава сериозна власт) да запази в тайна истината за събитията, случили се по време на експедицията,  и не пести средства за това, както и от мимоходом споменатите детайли за дистопично бъдеще, в което климатът на Земята е далеч по-студен и Париж е вледенен през по-голямата част от годината. Последните страници са поднесени от гледната точка на друг герой и са наистина смразяващо описание на последиците, които самотата в Космоса може да има върху психическото здраве на някои астронавти. Тези последни страници представляват доста по-екстремен хорър от случилото се в основния сюжет, но най-разтърсващото в тях е психологическото състояние на разказвача, а не описаните в клинични детайли кървища.

The Dry Salvages поставя много въпроси, но не дава много отговори. В нея личи силно влияние на някои от по-песимистичните творби на Лем като Соларис и Фиаско и на тяхната основна тема за ограничеността на човешките възможности за разбиране на Вселената. Както споменах, развръзката може да се ви се стори разочароваща, ако очаквате някакво конкретно обяснение какво точно е довело до провала на експедициите. По-важното е, че атмосферата е чудесно изградена и въздействаща през цялото време, прозата на Киърнън както винаги е на висота, а хорър елементи са добре интегрирани в сетинга и доста разнообразни. Стотината страници обем са оползотворени в максимална степен и в повестта няма нищо излишно или ненужно раздуто. Препоръчвам ви я, ако търсите добре написан научнофантастичен хорър. Освен като самостоятелно издадена книга, повестта може да се намери и в сборника Two Worlds and In Between: The Best of Caitlin R. Kiernan (Volume 1).