Крадецът на книги

Преди да започна да ви разказвам за Крадецът на книги, ще направя малко отклонение.  Защото докато ние забързано и жадно поглъщаме фентъзи и фантастика, която ни развлича и дарява с безкрайно много светове, често забравяме,  че литературата е велико нещо, което има къде-къде по-висши цели от това просто да ни забавлява.  Книгите образоват и възпитават. Обърнете внимание на последната дума. Възпитават. За да се изгради един млад човек с вкус и критически поглед към света, той има нужда от качествена литература, която да го впечатли достатъчно в крехките години на израстването му. Точно тук виждам аз ролята на Крадецът на книги.

Истината е,  че всеки от нас е имал досег с най-различни вариации на темата за Втората световна война. Произведенията, които разказват за нея, обикновено носят силен емоционален заряд за публиката и се приемат добре от критиката, като нещо важно и жизнеутвърждаващо, по традиция носещо в себе си манифест за толерантност, човеколюбие и мир.  Типично е и фокусирането върху историята и трагедията на обикновения човек – този, който страда най-много по време на война. Всичко това важи с пълна сила за Крадецът на книги. Тогава какво я отличава?

На първо място често е посочван необикновенният разказвач в книгата – самата Смърт.  На второ място, главния  герой – малко момиче, за което книгите са бленувани съкровища.  Оттук насетне няма какво да увъртаме. Като знаем каква е темата, ни е пределно ясно, че няма да си говорим за щастливо детство и хепиенд.  Войната е всеобхватна и жестока, семействата се разделят, мечтите стават на прах и бъдещето носи повече ужас отколкото надежда. И на фона на този апокалиптичен хаос, читателят следи историята на едно дете. История, в която на преден план излизат наистина важните неща в живота. Приказка за силата на книгата и утехата, която тя носи.

След като описах атмосферата, ще премина и към по-конкретна оценка. Първото ми впечатление е, че оформлението на книгата е чудесно. Играта с шрифтовете, детските рисунки, въвеждащите изречения преди всяка глава. Всичко е на мястото си, подбрано с вкус и въздействащо точно колкото трябва. За мен много приятен щрих бяха запазените думи и изрази на немски, които се вмъкват неусетно на всяка страница. Въздействието, което ми оказваха, може би се дължи на симпатиите ми към този език, но няколко думички на ключови  места  успяха да ме накарат наистина да се почуствам вътре в историята.

Зюсак определено играе добре с думите и отлично рисува не толкова история, колкото картини. Бедна кухня, в която има само грахова супа за ядене, мрачна библиотека, мазе пълно с уплашени хора, евреи препъващи се по пътя към Дахау. Всичко това описано от Смъртта, която има удивително… жив характер и философски начин на мислене. Смъртта, която започва да разказва с думите „Една малка истина. Аз не нося коса или сърп. Нося само черна мантия с качулка, когато е студено. И нямам онова подобно на череп лице, което обичате да ми приписвате. Искате да знаете как изглеждам? Ще ви помогна. Намерете си огледало, докато продължавам да разказвам… Аз съм обсебена от хората.”

Дори и в малките откъси се усеща красивият език. Сюжетът е добре познат и прост, но именно с това неминуемо вълнува и навежда на размисли. Книгата се чете изключително бързо и леко и дори успява да трогне, въпреки някои моменти и описания, които са по детски наивни.

Плюсове:

+ Красив език и живи описания.

+ Увлекателен разказ, бързо действие.

+ Много добра основна идея, подходяща за младежи.

Минуси:

– Предвидим край.

– Определена доза наивност в описанията.

Горещо препоръчвам Крадецът на книги за подрастващи читатели, защото не смятам че децата и младежите трябва да растат под похлупак, давещи се в модерни технологии. Вярвам, че те трябва да знаят какво е да не притежаваш нищо от благата на цивилизацията, които  днес възприемаме за даденост. Времената на война са страшни, но душевната пустота и неосъзнаването на огромната роля на книгата в цивилизацията могат да превърнат всяки живот на изобилие в пусто и безсмислено съществуване.  И това е урок – важен и общовалиден.