Мечове срещу смъртта

Фриц Лейбър не е особено популярно име в България и неговата история е може би дори по-интересна от сборника с разкази Мечове срещу смъртта. Лейбър е един от бащите на поджанра „меч и магия“ и дори утвърждава самия термин след отворена кореспонденция с Майкъл Муркок във фензина Amra през 1961 г. Причината за кореспонденцията пък е творчеството на друг титан в тази ниша, Робърт Хауърд.

Подобно на Хауърд, младият Лейбър е силно вдъхновен от хорър светилото Х. Ф. Лъвкрафт и двамата са разменили много писма за краткия период, предшестващ смъртта на писателя от Провидънс. Резултатът е очевиден и множество от разказите на Лейбър са или в жанра на ужасите, или повлияни от него. Споменавам разкази, защото именно те съставляват основната част от творчеството на американеца и са дом на първите му и най-известни персонажи – варварина Фафрд и дребничкия крадец Сивия Мишелов. Двамата фентъзи другари са вдъхновени бегло от самия Лейбър и от приятеля му от колежанските години Хари Ото Фишър, който активно е участвал в създаването на героите и техния свят – Неуон.

Мечове срещу смъртта се явява вторият сборник в хронологичната линия на приключенията на Фафрд и Сивия Мишелов и разкрива какво се случва с тях след смъртта на първите им любими, паднали в жертва на сблъсъка с Гилдията на крадците. Първият разказ, Омагьосаният кръг, дори не е толкова разказ, колкото кратко въведение в историята на варварина и крадеца, няколко страници, в които се запознаваме с персонажите и мотивацията им и виждаме много сбит преразказ на скитанията им из далечните краища на света в търсене на изкупление и забрава.

Лейбър споделя, че идеята зад Фафрд и Сивия Мишелов е изграждането на фентъзи герои, които са по-близки до обикновения човек, природата и душевността му от образи като популярния Конан. Често обаче виждаме повече прилики между Конан и Фафрд, отколкото различия, а когато станем свидетели на поредния гуляй с вино, хазарт и жени, малко преди началото или след приключването на още едно смъртоносно приключение, няма как да не заподозрем, че те двамата са замесени от едно и също тесто.

Бих казал, че Конан от самото си зачеване е герой е по-голям от живота, винаги е бил лидер, превръща се в крал, променя съдбите на цели нации и рядко увлеченията му са нещо повече от моментни плътски наслади. Фафрд и Мишелова са по-интровертни персонажи, премеждията им обикновено се отразяват единствено на тях самите, а виното, заровете и леглата на куртизанките сякаш служат, за да запълнят празнината в тях и да притъпят скръбта им по изгубеното. Тук можем да направим паралел с живота на Лейбър, който дълги години се бори с алкохолизма и преживява тежко кончината на съпругата си.

Самите истории в Мечове срещу смъртта няма да ви шашнат, ако сте фенове на жанра, и в момента са по-ценни като поглед назад в миналото и оформянето на „модерното“ фентъзи. Фафрд и Мишелова притежават набора от качества и характерни черти, които бихте очаквали в подобни творби – умели мечоносци, дръзки до безразсъдство авантюристи, изключителни късметлии, сурови бойци на повърхността, но човечни другари отвътре. Приключенията им ги сблъскват с обикновени бандити, алчни благородници, тежки проклятия, странни магии, злокобни същества и какво ли още не, а из почти всички разкази ще намерите хорър отгласи и видими или завоалирани препратки към творчеството на Лъвкрафт (особено в Пустия бряг, Виещата кула, Потъналата земя, Седемте черни жреци и Нокти в нощта).

Не бих се наел да давам оценка на Фриц Лейбър, от чието творчество ме дели повече от половин столетие. Възприех Мечове срещу смъртта почти като исторически документ, реликва от време, когато фентъзито в съвременното си значение точно е прохождало и търсило своята пътечка в литературата. От тази гледна точка, срещата ми с Фафрд и Сивия Мишелов бе интересна и полезна. Не съм сигурен обаче колко биха допаднали техните премеждия на по-младите читатели, особено ако нямат специфичен интерес към меча и магията. Във всеки случай е хубаво, че понякога на нашия пазар излизат подобни книги, които ни връщат назад и ни напомнят как е започнало всичко. Носталгия, отстъпвам ти сцената.