Странноприемницата

Добре дошли в Странноприемницата!

Седнете на грубо скованите дървени маси и отпийте от глинените халби. Чуйте историите за Ясновидката и Спящата красавица, Крилете на бурята, Стареца Ной, Сърцето… Заслушайте се в шума на вятъра в комина, разберете от какво се бои таласъмът, как се превзема планета и какво се случва, когато водата реши да спре и да си почине… Влезте в тунела, който Избраникът копае към преизподнята, вижте какво се случва, когато се разпуква пашкулът, излезте на арената с Войните на изкуството и замръзнете в Часа на мъртвата неподвижност. Какво ще стане, ако земята е толкова пренаселена, че хората са принудени да станат двуизмерни? Какво искат боговете? За какво мечтае Ловецът на бисери? Как се поглежда към страха и кога човек крещи „Блъскай ме!“?

Залепете по детски носле на прозореца и гледайте снежинките в мрака, вижте какво може да стори една мълния и разберете какво тревожи Тъкача на мечти…

Сборникът разкази “Странноприемницата” от Явор Цанев е поредната добра новина на българския книжен пазар.

Но първо за автора. Явор Цанев е писател, управител на издателство “Гаяна”, издател на българското списание “Дракус” за фантастика, фентъзи, хорър и мистерия, и по съвместителство съдържател на странноприемница или по-точно на Rockstar Café в Русе, известно още и като най-готиния хард рок и метъл клуб в града. Това, може би се досещате, не е всичко. С разказа “Селцето” Явор печели специалната награда в тазгодишния конкурс за кратък фантастичен разказ до хиляда думи на името на Агоп Мелконян. И да, музикалните предпочитания на автора наистина вибрират в творческите му послания.

Събраните разкази са двайсет и четири плюс една кавърверсия на “Малката кибритопродавачка” – приказката, която Явор би написал, ако Андресен не беше избързал да го изпревари. Обединяващата линия в сборника е фантастичният елемент, разделен поравно между убийствен хорър, фантастика, фентъзи и дори истории с библейски мотиви. Всъщност говорим за човек, който е седял посред нощ в русенската библиотека и е записвал мрака с камера, с надеждата да залови призрак. За призрака не знам, но “Таласъмът на таласъма” определено му се е получил. А и не само той.

Интересното в случая е, че приютените в “Странноприемницата” разкази са пътешественици от 1996 година, така че получаваме възможността да се запознаем с младия Явор Цанев, когото да сравним с настоящия писател. И всъщност ставаме свидетели на една наистина ярко пулсираща отправна точка, която ни дава надежда за още по-вдъхновяващ бъдещ сборник. А защо не и някой роман? 🙂 В историите са вложени сърце, душа и старание, съчетани с истинско умение. Четат се бързо – отне ми само половин нощ и сега ме е яд, задето не разтегнах удоволствието във времето. Някои разкази те хващат за гърлото – “Блъскай ме!”, – от други се стряскаш при всяко тайнствено изскърцване, трети ти подаряват усмивка, а четвърти направо те стискат за гърлото. Позволявам си да ви препратя и към чудесното ревю на Весислава Савова, за да си създатете по-пълна представа, да спрете да се колебаете и да си купите книгата.

Плюсове:

+ Чудесен стил.
+ Жанрово разнообразие.
+ Художествено оформление – видът наистина продава книгата.
+ Редакция – удоволствието от четенето допълнително се засилва от пълната липса дори на най-случайни граматични грешки.

Минуси:

– Ами много бързо я изчетох. 🙂