Mistborn: The Bands of Mourning

Както може би си спомняте от ревюто ми за Shadows of Self, предишната част от приключенията на Уакс и Уейн никак не ми допадна. Политиканстването беше разточено и безинтересно, историята – скучна и като цяло ненужна за развитието на общата сюжетна рамка на Втората Епоха. Откъде знам ли? Защото The Bands of Mourning най-сетне ни показва накъде се е запътил сюжетът, и посоката е меко казано обещаваща.

Новата книга започва скоро след финала на Shadows of Self. Уакс се опитва да преодолее болката, която му нанесоха събитията в Елендел, и да се концентрира върху предстоящата си сватба със Стерис. Той е решен никога повече да не допусне да бъде забъркан в машинациите на богове и безсмъртните им слуги. Така че, естествено, съдбата отново го сблъсква с кандрата МиЛаан, но този път залозите са твърде високи, защото е намесена не само престъпната организация на чичо му, но и отвлечената му сестра. А да, и две от гривните на Лорд Владетеля, способни да дадат пълния набор аломантични И ферохимични умения на ВСЕКИ, който ги носи.

The Bands of Mourning е всичко, което предишната книга не беше. Екшън, разкрития от древното минало, конспирации, нови открития, неколкократно разширяване на мащабите на света и разтърсващ финал, за който, отгоре на всичко, имаме шанса да научим повече в отделна новела, която Сандерсън публикува наскоро. Действието на романа се развива в множество различни локации извън Елендел и не отпуска юздите дори за момент. Докато предишната книга се четеше като досадно задължение, тази не ти позволява да я оставиш, при все, че е по-дълга.

Най-приятното е, че насред магическия екшън, аломантичните артефакти и космическите сили, които си играят със света на Скадриал, Брандън Сандерсън е намерил време да развие и героите си. Разбира се, Мъглороден и като цяло фентъзи творчеството на автора никога няма да бъдат фокусирани върху изграждане на дълбоки образи, но ако сравним Уакс, Уейн, Мараси и дори Стерис от Сплавта на закона с настоящата история, това са много различни герои и връзките помежду им са много по-комплексни. В добавка, Сандерсън явно наистина сериозно започва да се ангажира с това да изгради връзки между отделните светове в космологията си (но за това, в ревюто ми на Mistborn: Secret History).

За финал ще кажа само това: ако сте почитатели на поредицата, знаете какво ви очаква. Знаете как изглеждат слабите ѝ страни, знаете как изглеждат и силните. Е, The Bands of Mourning е сред най-добрите романи в този свят и абсолютно задължителен, ако сте чели предишните.