М като Магия

М като Магия събира приказни истории и ги претворява в нашия свят, като на всяка крачка от приключението извиква усмивки по един лек и ненатрапчив начин. Това е още един сборник разкази от Нийл Геймън, който този път събира най-добрите си приказки за по-млади читатели и отново напомня колко добре му се отдава кратката форма.

Да започнем от там, че светът на Геймън се отличава с една особено изтънчена, леко мрачна приказност, примесена с премерена доза сарказъм. Всяка една от единадесетте истории в тази книга носи този привкус на чудатост, който е запазена марка на автора и в повечето случаи прибавен към увлекателния сюжет допълнително впечатлява.

Обединяващият елемент за  голяма част от историите е основата, върху която са построени. Най-често това е добре позната приказка или легенда, около чиито елементи се изгражда съвсем нов, обикновено по-мрачен и нетипичен сюжет. Изобщо Нийл в много от произведенията умело си играе с препратки към други автори, книги, легенди и прочее. В това отношение изненади няма.

Дори самото заглавие М като Магия е отдаване на почит към Рей Бредбъри, който през 60-те години (когато Нийл е още момче) публикува два сборника с разкази за млади читатели със заглавия R Is for Rocket (1962), S is for Space (1966). Нийл Геймън никога не е криел факта, че изпитва огромно уважение към великия фантаст и е негов пламенен почитател, израснал с историите му. По-късно двамата се срещат и установяват чудесни приятелски и колегиални отношения. Както научаваме от предговора, Бредбъри не е имал нищо против заглавието на сборника да бъде в духа на собствените му книги.

Колкото до самите разкази, те са по-скоро кратки отколкото дълги, и повече страшни отколкото смешни, но в рамките на добрия вкус. И за да не левитираме повече около общите концепции и отнесените идеи, ще разгледам всеки разказ поотделно, тъй като те не са чак толкова много, а заслужават внимание, всеки с по нещо.

Мостът на трола е още една история за трол, който се превръща в кошмар за желаещия да мине по моста. Ситуация, позната на всеки, който е скитал из фантастични приказки, но този път имаме главен герой, който наистина си го бива да отлага. Докога и защо обаче е съвсем друга история. Разказ отнесен, идеен, леко тъжен.

Не питай шута е поредното доказателство, че клоуните и шутовете във всичките им прояви са ужасна идея за детски играчки. В разказа има малко действие, да не кажа никакво, но емоционалният заряд е налице.

Как да продадеш моста на Понти е историята за фантастичния еквивалент на Чарлз Понци, който в съвсем реалния ни свят превръща името си в термин за финансова измама, а във фантастичния се вихри с не по-малък размах на престъпна изобретателност. Добрата новина е, че находчивите и дръзки измамници са особено симпатични на публиката.

Председател е октомври внезапно ни пренасят в духа на вещерското сборище (разни същества с чувство за превъзходство над смъртните хора се събират по тъмна доба и си подхвърлят саркастични забележки), където цари умерена колегиална неприязън, но вместо вещици имаме група от месеци, които до един са странни чешити и дори досадници в няколко момента. Сравнението с разказа на Геймън Календар от приказки от сборника Внимание психоспусък!, е неизбежно и в никакъв случай не е в полза на Председател е октомври. Просто идеята като че остава недоразгърната, бледа и можем само да се надяваме да бъде развита вбъдеще.

Следващата приказка успя да ме забавлява през цялото време. Рицарят е остроумна и много увлекателна история за свещения Граал и неговото търсене. Отличава се с едно постоянно чувство, че случващото се в историята е направо нелепо. От друга страна подобни сюжети са особено интересни, защото трудно се предвижда хода на историята и любопитството на читателя се подхранва през цялото време. Оказва се, че да поставиш абсолютно шаблонни герои извън обичайните им местонахождения и ситуации води до изненадващо приятен и забавен резултат.

Цената е разказ който вече е издаван на български в сборника Дим и огледала (2013). Дяволски затрогващ и емоционален. Уникална атмосфера, прекрасна обстановка и мрачно, тежко чувство през цялото време. Геймън безкомпромисно завлича  в своя свят, където всяка емоция е изпипана и оживява пред очите на читателя, точно преди да го стисне за гърлото…

И докато още сме под ефекта на предишния силен разказ, Как да говорим с момичета на парти ни кара просто да недоумяваме какво се случва. Е, определено може да се използва за начин да убедим подрастващите момчета, че момичетата по партита не са това, което очакваш, и направо да си го кажем – неприятна работа от където и да го погледнеш.

Преполовили сме сборника и вече отваряме на Слънчевата птица. Просто прекрасен. По един много неусетен начин противопоставя разглезеното снобарство на вечното и непреходното, увлича, изненадва и накрая затваря в цикъл цялата история, оставяйки читателя със стаен дъх и удивен поглед. Красива история, която постепенно се изгражда и в която всяко изречение постила червения килим към финала. Може би най-силния разказ в М като Магия.

За редовните читатели на Геймън Надгробният камък на вещицата стъпва на позната почва. Това е част от Книга за гробището (2011), прекрасно произведение за малкия Ник, който е отгледан от покойници и немъртви. Именно този разказ е послужил на автора за основа на книгата, но отделен от нея изглежда непълен, макар и наситен с красиви постъпки, емпатичен и трогателен.

Следващите страници са запазени за стихове, последвани от финалното произведение Случаят с двайсет и четирите коса, което представлява класическа детективска история, толкова тясно свързана с английския фолклор и приказки, че ако не бяха пояснителните страници от преводача преди това, средностатистическият читател, щеше да се почувства тотално загубен и объркан. Благодарности на преводача Боряна Борсова за усилията.

Като цяло равносметката за М като Магия е следната – два много силни разказа, единият от които вече издаден, един откъс от книга и няколко приятни попадения. Сборникът се прочита за няколко часа с почивките и всъщност съдържа критично малко произведения. Те безспорно носят нещо магическо и увлекателно и осигуряват един добре прекаран следобед.

Тази малка книжка е красиво допълнение към Нийл Геймън колекцията, но не е сред задължителните произведения там, освен ако не послужи за запознаване на по-младите читатели с автора (което всъщност е и част от идеята).