Автор: Илона Андрюс

Издателство: Ace Books

Kate cover

Колко често ви се случва да попаднете на книга, която така да ви грабне, че да не знаете ден ли е, нощ ли е? Книга, която да ви накара да направите бърза проверка в интернет, за да видите колко други книги има авторът й, и след като видите, че са под двадесет, да извикате „Неееееееееееееееееее! Толкова малко?! Искам още!“ При мен поне, тези случаи като че ли стават все по-редки и по-редки, нищо че сега благодарение на разни фактори (Аmazon…. Pirate Bay), имам многократно по-голям избор от да речем преди 15 години, когато обаче май много повече книжки ме запленяваха напълно.

Стига толкова псевдо-пенсионерски откровения. Сигурно вече се питате все пак за коя книга иде реч. Тя не е една – става дума за поредицата за Kate Daniels на Илона Андрюс. Казвам „за“ Kate Daniels, защото май няма официално наименование, а и това леко неточно, защото до момента има един роман, две новели и няколко разказа, в които въпросната Кейт Даниелс не е главна героиня. А на тези от вас, които са налучкали правилно, че Илона е женско име, и по някаква причина не желаят да четат фентъзи, написано от жена (о, ужас!), желая да кажа две неща:

– Защо не си заврете този малоумен сексизъм в някое тясно отверстие, ама много болезнено?

– Илона Андрюс всъщност е псевдоним на двама автори, съпруг и съпруга, така, че ще си получите заветната доза тестостерон, споко.

Айде бе, няма ли да ни кажеш за какво се разправя в книгата, а?

Окей, окей – става дума за една много залюхана, но всъщност много хубава (без да го съзнава) гимназистка, и за един супер-хипер секси вампир, влюбен в нея. Чакайте, бе, къде хукнахте? Бъзикам се. Главната героиня е Кейт, която обича да убива. Ама наистина. Без майтап. Ако сте като мен и ви е дошло до гуша от главни герои, които се тюхкат, че ако убият сериен убиец, ще станат „точно като него“ (Батман и Джокера са христоматиен пример), подозирам, че ще оцените това подобаващо. В тази поредица този филм го няма. Ама въобще – не само Кейт, но и съратниците й като цяло, хич не страдат от подобни скрупули. Но, подчертавам дебело, те не са злодеи, които трепят ей така, за кеф. Те живеят в свят, който не прощава грешките и затова когато се налага да убият някого, го правят.

Като стана дума за света – той е доволно оригинален. Действието се развива предимно в Атланта, САЩ (поредицата се води urban fantasy), като светът на Кейт и компания е претърпял нещо като апокалипсис. Казвам „нещо като“, защото не е измрял чак толкова народ, че цивилизацията съвсем да се разпадне, само че в един момент магията се връща в света, отвсякъде налазват разни вампири, демони и т.н., а много технологии престават да работят както трябва. Особено забавен е фактът, че магията и технологията идват на вълни, които се редуват непредсказуемо – примерно 24 часа може всички телефони, компютри и т.н да работят перфектно, а заклинанията да са неизползваеми, след което да дойде периодът на магията и да речем една седмица да трябва да използваш коне или автомобили с магически двигатели, за да стигнеш от А до Б.

kate-daniels,-tome-1---morsure-magique-270187В началото на поредицата Кейт е обикновена наемничка, която по стара фентъзи традиция има забулено в тайнственост минало и способности, за които почти никой не подозира. Но за разлика от така любимия на някои класически сирак-юнак, Кейт е напълно наясно коя е и за какво се бори. С развитието на събитията тя, разбира се, се набърква в куп каши и постепенно става все по-важен играч в убийствените битки между различните фракции. Лично аз нямам търпение за финалния сблъсък (по план томовете от главната поредица ще са 10, от които към момента са издадени 7), той обещава да е нещо наистина специално. И да, наясно съм, че обикновено, като стигнат етап десетa книга в деветдесет и седем процента от случаите фентъзи поредиците забозяват ужасно, но в случая съм оптимист.

Главният съюзник на Кейт е така наречената Глутница, в която членуват към 1500 шейпшифтъри (хора, които могат да се превръщат в животни и имат огромна физическа сила). Разделени са на кланове в зависимост от това на какви животни стават, но макар до известна степен да притежават качествата на животинските си аватари (хиените например са далеч по-разхайтени от вълците), всеки от тях си има различен, ярко изразен, характер. Действието пък се развива предимно в Атланта, САЩ – град, който не е никак приятно място за живеене след завръщането на магията, но от друга страна, би бил многократно по-зле, ако не бяха нашите хора да го спасяват, кажи-речи, всеки месец.

Така, мисля, че е време да преминем към плюсовете (е, то щото досега не бяха само хвалби – вътрешен глас).

Плюсове:

+ Липса на развлаченост. Всеки от томовете е с дължина около 250-300 страници, в които се случват много неща, и развръзката на главната сюжетна линия никога не се отлага за следващия том. Вместо да се тюхкат месеци наред, Кейт и компания използват всичките си налични ресурси, за да елиминират заплахите колкото се може по-бързо. Писачите на многотомни бозави саги да гледат и да се учат, викам аз.

+ Хуморът. Напук на мрачния свят и купищата убити във всеки том, поредицата е пълна с духовити реплики и забавни ситуации. Саркастичните коментари на Кейт са особено култови:

For people who frequently turned into animals and ate their prey raw, they sure were a choosy lot.
‘If you participate in this lunacy, y’all will get yourselves killed. Then don’t come crying to me.’
Now that would be a neat trick.”
“What happened to the alpha-wolf?“
„LEGOs.“
„Legos?“ It sounded Greek but I couldn’t recall anything mythological with that name. Wasn’t it an island?
„He was carrying a load of laundry into the basement and tripped on the old set of LEGOs his kids left on the stairs. Broke two ribs and an ankle.”

+ Митологичните елементи. Личи си, че авторите са си написали домашната и разните там създания, появили се в резултат на голямата промяна, не са стъкмен надве-натри мишмаш. В различните томове интригата се върти около същества или герои от ирландската, руската, индийската, египетската, че дори и шумерската митология. Също така, държа да подчертая дебело, че в поредицата вампирите са безмозъчни уродливи хищници, които искат единствено и само да трепят когото видят. Те не са, повтарям, не са, секси мъжаги с нездрав интерес към тийнеджърки, нито знойни прелъстителки, излезли от мокрите сънища на главния герой.

tumblr_mhk3rd5lyi1rkyyyuo1_540+ Бойните сцени. Както вече стана дума, светът на Кейт Даниелс не е от най-приятните за обитаване, а и по стара традиция нашите хора наистина обичат да си търсят белята, така че количеството батални случки не е никак изненадващо. По-важното в случая е качеството им – тук те са достатъчно кратки, че да няма човек чувството, че цялата книга е само битки, но пък и достатъчно добре обрисувани, за да се ориентира чудесно какво точно се случва. Няма изпълнения от рода на първия том на Мъглороден, където едва ли не всяко движение на героите е описано, нито пък другата крайност – човек да не може да получи представа какво по дяволите става. Редно е да добавя, че в пълен разрез с „добрите“ традиции в жанра Кейт не разчита сляпо на вродените си таланти, за да оцелее, а напротив – преминала е брутално и непрестанно обучение как да борави с меча, започнало още от най-ранна детска възраст. Също така смяната на периоди, в които магията работи, с периоди, в които не бачка, води до по-голямо разнообразие в кютека.

+ Героите. Кейт Даниелс е един от най-интересните персонажи във фентъзи жанра и туйто. Основният конфликт при нея е желанието й да не навлече неприятности на любимите си хора, поради факта, че куцо и сакато ще тръгне да я коли, стига самоличността ѝ да бъде разкрита, а и в добавка към това тя има дарбата да си намира и допълнителни смъртно опасни противници. Само, че Кейт не може и да стои безучастно и да гледа как въпросните хора се забъркват на свой ред в поредица от опасни премеждия. Затова при нея има един известен фатализъм, едно carpe diem отношение към нещата от живота, което е в интересен контраст с масата фентъзи протагонисти, които все си мислят, че нещата ще се наредят някак. Разбира се, зле написаният фатализъм също може да стане досаден до немай къде (втората половина на Малазанската книга на мъртвите, например). При Кейт, той е съчетан с огромна решимост да защитава близките си хора на всяка цена, отношение, което пасва много добре с оглед миналото й.

Повествованието се води в първо лице, поради което останалите герои са по-скоро добре щриховани, отколкото напълно развити, но искам да отбележа трудната за вярване липса на каквито е да мега досадни герои, както и куулнес фактора (извинявам се за чуждицата) на около седемдесет процента от по-важните герои. Те включват дребна късогледа жена, която се превръща в огромен бял тигър, но й се повдига при вида на кръв; жрец на Чернобог, славянския бог на злото, който прави черна магия с жезъла си, но защото това е семейното призвание, и смята, че така го поддържа, не защото иска злото да властва по света; потомък на скандинавски ледени гиганти, който е абсолютно лишен от съвест, има ум остър като бръснач, може да приеме каквато и да е човешка форма и така и не може да проумее как Кейт го разконспирира винаги, както и защо упорито не ще да спи с него.

+ Стилът на Илона Андрюс никога няма да се класира сред блестящите образци, но като цяло е повече от приличен. Поне на мен ми е съвсем лесно да визуализирам мястото на развитие на действие и героите, диалогът звучи естествено, а не насилено.

Минуси:

– Кориците. На повечето от тях Кейт изглежда все едно позира за списание за фетишисти, любители на жени с големите мечове, с поглед лишен от всякакви признаци за интелигентност.

– Някои аспекти на Глутницата малко не се връзват логически. Шейпшифтърите много мразят това, че някои буквално не ги смятат за хора, но от друга страна водят дуели до смърт за щяло и нещяло, нищо че числеността им е такава, че всеки член на глутнцата би трябвало да е ценен.

– Има само две новели с Дали (гореспоменатият огромен бял тигър). Искам още!

Какво да ви кажа – сами виждате, че това ревю се получи много пристрастно. Но поредицата наистина си заслужава. Сигурен съм, че ще я препрочитам с кеф още доста пъти, надявам се да съм ви убедил да ѝ дадете шанс. Къде другаде ще видите некромансер, който тренира уменията си, като кара вампири да плетат, както са намазани с яркорозов крем против изгаряне?

Оценка: 9,5/10