Леденият дракон

Танц с дракони излезе преди близо четири години и оттогава сърцата на заклетите фенове на Джордж Мартин са сковани от лед, който дори студеният пламък на сериала на HBO не може да разтопи. Зимата (на нашето недоволство) продължава година след година и краят ѝ все още не се вижда. И именно в тази дълга мрачна нощ, пълна с ужаси, Леденият дракон се появи на българския пазар, за да ни припомни какво е светлина.

Разбира се, редица читатели използват излизането на книгата като поредното основание за мрънкане от това, че Джордж Мартин се занимава със странични проекти и пише детски книжки, вместо да си довърши поредицата. Подобни обвинения в случая са неоснователни – Леденият дракон всъщност е публикувана още през 1980-та, повече от петнайсет години преди първата книга от Песен за огън и лед. Просто последвалата десетилетия по-късно огромна популярност на книгите на Мартин събужда читателския интерес към по-старите му творби и затова новелата е преиздадена два пъти – за първи път през 2007-ма с илюстрации на Ивон Гибълрт, а след това и през 2014-та с илюстрации на Луис Ройо. Издателство Бард ни предлага именно последния вариант, с картините на Ройо.

Леденият дракон разказва историята на Адара – малко момиченце, родено в невероятно студена зима. Адара живее в къщичката на баща си – обикновен селянин – и е най-малкото от общо три деца. Но тя е различна от останалите. Хората казват, че смразяващият вятър, бушувал в зимата, в която се е родила Адара, е влязъл в сърцето ѝ и затова сега то е ледено. Тя се усмихва рядко, никой никога не я е виждал да плаче. Хората странят от нея, защото чувстват, че е различна. През цялата година Адара чака идването на зимата – защото това е нейният сезон, това е времето, в което се чувства добре. И само тогава вижда единствения си приятел на света – ледения дракон.

Приказката за Адара е просто великолепна. Това се дължи както на невероятната способност на Мартин да пише истински, реалистични персонажи, с които човек може да се свърже на емоционално ниво, така и на разкошната атмосфера. Бих казал, че Леденият дракон носи меланхоличния дух на приказките на Ханс Кристиан Андерсен. Новелата представлява много алегорична история за самотата, за студенината в света и за студенината вътре в нас. И именно затова е изключително затрогваща. Адара може би не плаче, но аз лично се просълзих, докато четях нейната приказка.

Илюстрациите на Луис Ройо допълват прекрасно въздействието на текста. Картините са красиви, но и някак не съвсем земни, сякаш са на ръба на магичното. В черно-белите изображения се усеща лека студенина, дистанцираност, те отразяват меланхолията на приказката.

Съществуват спорове за това дали историята на Адара е част от света на Песен за огън и лед. Самият Джордж Мартин отговаря „Не, защото когато написах Леденият дракон, този свят все още не съществуваше.” Според мен е най-точно да се каже, че новелата съдържа ранен, работен вариант на този свят. В приказката има странни същества от лед, действието се развива на фона на жестоки войни между крале, сред чиито армии присъстват ездачи на дракони. Налице са обаче и съществени разлики, най-ярката от които е тази, че лятото и зимата се сменят всяка година, а не продължават с десетилетия.  И все пак приказката носи духа на историите от Вестерос, макар на пръв поглед да е по-детска и да е лишена от цинизма и бруталността, витаещи из териториите на седемте кралства. Ала магичният ефект на текста върху емоциите на читателя се проява и тук, присъства с пълна сила. А за мен точно това винаги е бил най-централният елемент от света на Песен за огън и лед.

Леденият дракон е малка книжка с много илюстрации и доста едри букви. Чете се за около час. Но топлината, която дава, е достатъчна, за да се грее душата цяла зима.