Hero

На запад съществува един скромен мини-жанр, зовящ се „Coming Out YA Fiction“. Занимава се с тийнейджъри – основно момчета, но не само, – в късна училищна възраст, които се сблъскват с алтернативната си сексуалност и (най-често) превъзмогват произволните препятствия, които авторът е решил да постави пред тях, откриват първата си любов и т.н. Интересното в случая е, че това е по-скоро тема, отколкото конкретен жанр, и съответно може да се сложи във всякаква ситуация, включително фантастика, фентъзи, криминалета, трилъри и т.н., и всъщност най-често не е любовна история.

Действието в Hero се развива в алтернативна версия на Земята, силно вдъхновена от комиксовата вселена на DC Comics. Историята ни запознава с Том Крийд – тийнейджър с един куп проблеми. При все че е звездата на училищния баскетболен отбор, той няма приятели, защото е син на някогашния супергерой Major Might. След като не успява да предотврати ужасна трагедия заради липсата си на свръхсили, Хал Крийд бива презрян и обвинен за хилядите жертви, което превръща семейството му в тотални аутсайдери. В добавка, Том има лечебни умения, които тепърва трябва да овладее, което не е добра новина в къща, където супергероите са табу. И понеже това не е достатъчно, той има и по-сериозна тайна.

Една случайна среща между лидерите на Лигата на Героите води до това, че Том е вербуван като член на изпитателен срок и поставен в екип от пишман-герои аутсайдери, всеки от които има своя странна сила и лични проблеми. Но докато той се мъчи да осмисли сексуалността си, която крие от всички, светът се изправя пред доста по-голям проблем – някой избива супергерои и Том внезапно се оказва в позиция, в която решенията му могат да предопределят съдбата на цялото човечество.

Hero е Young Adult отвсякъде, но същевременно разглежда младежките проблеми на героя си по сериозен и задълбочен начин. Супергеройският свят е умишлено клиширан. Мнозина от A-list героите са лесно разпознаваеми персонажи от Justice League на DC Comics,като Супермен, Флаш или Wonder Woman, които само имат различни имена и костюми. Муур не се опитва да бъде оригинален и ми се струва, че целта му е била да създаде комиксова вселена, която ще бъде позната и комфортна за младите му читатели. При все че аз самият съм повече фен на Marvel, бих казал, че е успял. Светът му е чудесен фон за алегорията на това да израстваш различен сред омраза и предразсъдъци.

Темата за хомосексуалността на Том естествено е най-важната в романа и на практика обхваща всички елементи на историята, но Hero е изненадващо невинно четиво, което изобщо не фокусира върху физическото привличане, а вместо това се занимава осоновно с вътрешния конфликт на героя и нуждата му от външна подкрепа. В същото време, това е книга за израстването, борбата с враждебния свят и себеопознаването, което я прави също толкова приятно четиво за всеки лишен от предразсъдъци читател, независимо от сексуалността му. С което искам да кажа, че Hero определено не създава усещането за „гей книга“. Също така, въпреки YA привкуса, романът съдържа доста грубоват език и описания на брутално насилие, особено към края. Тези елементи обаче не са в конфликт с концепцията, а я подсилват и й придават дълбочина.

За съжаление, стилът на Пери Муур не е на най-високото възможно ниво. Hero е дебютният му роман и това си личи. Разбира се, YA книгите обикновено се оценяват по малко по-ниски стандарти, но дори и така, наративът изглежда прибързан, неравен и ръбат. Изненадващо, това не ми попречи да се насладя на историята, която – в контраст с леко смотания стил, – има идеален ритъм. Натрупването на напрежение в посока епичния сблъсък накрая е постигнато с увереност, а обратите са чудесно ситуирани и държат интереса до последната страница (ако и да са естествено доста очевидни за по-отработените читатели). Муур също така има доста добър инстинкт при описанията на супергеройски битки и мащабни събития, и съответно описанията на въпросните най-често са страхотни.

Героите също не са равномерно качествени, но това е простимо. В крайна сметка Hero е книга за израстването на едно конкретно момче, и съответно фокусът пада основно върху него. Том е добре развит и достатъчно истински и интересен, за да му простим често нереалистичната липса на самочувствие. В смисъл, говорим си за атлет със свръхсили, все пак… Някои други персонажи – бащата на Том, саркастичната компулсивна пушачка преког Рут или надутата и вечно гневна Скарлет, чиито огнени сили крият болезнени тайни, – също получават добро екранно време и са почти изненадващо дълбоки предвид аудиторията. Интересен момент е това, че един от най-недоразвитите образи е любовният интерес на Том, който дори не е идентифициран като такъв до последната четвърт на романа, при все че сме постоянно в главата му и би следвало да научим малко по-рано.

В крайна сметка Hero всъщност е много добра книга. Нереалистичният свят подсила реалните проблеми, с които Муур се занимава, като същевременно предлага и палитра за интересна супергеройска история, която придава нова отсянка на обичайната coming out драма без да отнема от ефекта й. Бързо и увлекателно четиво, което дори има шанс да ви накара да се замислите за проблеми, с които много деца се сблъскват по целия свят и които трябва да преборят без да имат свръхсилите на Том.