Зарево

Колегата Dr. Horrible се изказа доста неласкаво за Стоманеното сърце, разочаровано осъди гаврата с любимия му супергеройски жанр и реши да не трови слънчевите си дни с поредицата за Възмездителите. Аз доволно потрих ръце, тъй като се явявам литературният еквивалент на право черво в екипа и хич не се стеснявам да чета по-боклучава проза, нерядко успявайки и да намеря нещо в нея. Уточнявам, че в никакъв случай не смятам произведенията на Брандън Сандерсън за боклук, дори напротив, но е редно да спомена, че изпипаните системи, оригиналните идеи и находчивите обрати в неговите истории прикриват доста слабости, които биха лъснали в нетолкова ефектни книги. Освен това, Възмездителите е като че ли периферна поредица, тъй като Сандерсън очевидно влага доста повече старание в Летописите на Светлината на Бурята да речем, която смята за своя централна сага.

В ревюто ще има спойлери за първата книга от поредицата, така че ако не сте я чели, продължавайте на ваша отговорност.

Зарево продължава с кръстоносния поход на отряда Възмездители срещу Епичните злодеи, и в началото на книгата, освен със Стоманено сърце, те могат да се похвалят и с още няколко скалпа на… мястото, където се държат скалповете. За някои от тях може би ще прочетете в свързващата новела Mitosis, която обаче не е издавана в България.

Антагонист този път е Епичната Регалия, която е превърнала Бабилар, манхатънско, в своя база, така както Нюкаго бе феодално владение на г-н Сърце.  Смяната на локацията е приятна и вместо хоризонт от метал, тук ще се насладим на полупотопен град, сияещ с графити и изпълнен с растителност. Уви, това почти изчерпва новостите в Зарево, а недостатъците на първата книга остават да ни мъчат. Дейвид продължава да е тъп и често дразнещ чвор, а останалите персонажи не му помагат, защото или се ограничават с тихо присъствие, или са умилително недоразвити и подредени в кутийка с разделители „добри-лоши“. Драмата между Дейвид и Меган продължава, но както май вече сме отбелязвали – Сандерсън е тотален инвалид, когато трябва да напише нещо свързано с любов или, недай Боже, секс. От една страна, той очевидно усеща това и гледа да го избягва, от друга – когато все пак се случи, чак е неудобно да го четеш колко нефелно опитва да вкара моменти на интимност между своите герои.

Ако сте запознати с автора, сюжетните обрати няма да ви шашнат и са телеграфирани доста преди да се „случат“, а самата история е мързеливо повторение на тази от Стоманеното сърце – нека дружно свалим тоз` зъл диктатор от власт! Заобикалящата среда е различна, което предполага известна промяна в динамиката на екшъна, същото можем да кажем и за силите на главните лошковци, но на практика не получаваме качествени изменения.

Като някакъв изсмукан плюс мога да отбележа обичайната четивност на романа. Няма да усетите кога свършва (не че е много дълъг) и евентуално би бил подходящ за плажно четиво, докато вълните плискат краката ви. Аз симулирах тази реалност с леген вода и вентилатор, но липсата на пясъчник беше малко обидна.

Добре, ето още нещо позитивно – силите и слабостите на Епичните се оказват не толкова случайни и в допълнение получаваме интересен детайл около Злочестие (уж причината за появата на Епичните). Тоест, Сандерсън все пак държи някой и друг коз в ръката си и мисли няколко стъпки напред. Това заслужава палец, но не е достатъчно да издърпа поредицата от посредствеността.

Хиперактивният Брандън е обещал третата част от поредицата – Calamity – да ни удари в началото на следващата година, а нямам причина да не му вярвам. Този човек или има страхотен дилър, или е наел армия от ghostwriter-и, но си пише нещата в срок и с ужасяващо темпо, при това. Аз признавам, че ще си чакам следващото приключение, което ще ни отведе до Атланта. Малоумен екшън в свят със зли супергерои, какво да не му харесваш?