Поредица „Паднали кралства“

Панаирът на книгата е от онези мероприятия, които всеки път успяват да ме провокират да направя някоя импулсивна покупка, при все че вече буквално няма къде да си подреждам книгите. В повечето случаи дори не съжалявам, че за пореден път съм се поддал на изкушението. Е, в повечето случаи и не попадам на „шедьоври“ като поредицата Паднали кралства на Морган Роудс… В своя защита мога да отбележа само, че ревютата и оценките в мрежата бяха по-скоро положителни (То и Робърт Станек има 4 и 5 звездички в Амазон – бел. вътрешен глас).
Но да караме по ред. Светът, историята и героите са солта на всяко фентъзи. Ако авторът успее с поне два от тези три компонента, в повечето случаи имаме поне прилично четиво. Какво обаче става, ако се издъни и по трите параграфа? Ами, разни кралства падат, разни ревюиращи си блъскат главата в стената и се питат „Защо аз?“, после се отдават на алкохол и настолни игри с надеждата да забравят…
Светът на Митика, където се развива действието на Паднали кралства (кн. 1), Въстаническа пролет (кн. 2) и Сгъстяването на тъмата (кн. 3) е толкова клиширан и до болка познат на всеки, чел поне 2-3 класически фентъзита, че спокойно могат да го дават за пример на начинаещите писатели какво не трябва да се прави, когато се пише следващата Игра на тронове. Имаме три кралства – Лимерос на север, Ауранос на юг и Паелсия между тях. Кралят на Лимерос е класическият жаден за власт психопат с болни амбиции и за момента се явява главният злодей. Кралят на Ауранос е наивният глупак начело на най-богатото кралство и на челото му е изписано, че всеки момент ще умре по особено мъчителен начин. Паелсия си няма крал, но пък си има вожд, който твърди, че е могъщ магьосник, въпреки че никой не го е виждал да прави магии. Като бонус е бедна и неплодородна земя, където расте основно грозде (!), така че й се налага да внася всичко от другите две кралства. Кралствата се помещават на остров, който поне според картата в началото на книгата е с размерите на да речем Великобритания, но съдейки по скоростта, с която се придвижваха героите между отделните точки, вероятно варира и ту е колкото София, ту е колкото Австралия, в зависимост от положението на звездите, височината на приливите и курса на рублата спрямо малайския рингит.
Да кажем, че изграждането на светове не е силната страна на Морган Роудс. Все пак остават още два компонента, които биха могли да спасят положението. Не всичко е загубено… Уви, напразни надежди. На ниво история нещата стават още по-трагични. Имало едно време могъща елементална магия, но по законите на фентъзи клишето, завистливи злодеи се опитали да я откраднат за себе си. За тяхно съжаление били твърде глупави и поомазали нещата, така че постепенно полудели и умрели, но пък останали в историята на трите кралства като богините Клеона и Валория. В резултат на тяхната борба за власт магията е на изчезване и малцината, които се опитват да я практикуват, трябва да правят кръвни жертвоприношения. Липсата на магия е довела до скапване на климата, в резултат на което в Лимерос зимата е дълга и свирепа, за гроздето и Паелсия вече споменах, а в Ауранос става все по-горещо с всяка изминала година. Трите кралства съжителстват в относителен мир, докато една малоумна постъпка на алкохолизирано пишлеме и още по-малоумната реакция на краля на Ауранос не довеждат до съюз между Паелсия и Лимерос и неизбежния кървав конфликт. Всичко е оркестрирано от мистериозните бдители, които след кражбата на магията са затворени в своето си измерение и бавно, но сигурно измират. Единствено четирите кристала, скрити нейде из Митика, са в състояние да ги спасят и да върнат магията на света.
В целия този калабалък единствената надежда за света и изтерзания ревюиращ е в героите. А те са:
Крал Гай, владетел на Лимерос, е хуманист по душа, чиято страст към благотворителни каузи и проблемите на обикновените хора му е спечелила прякора Кървавия крал. Някои твърдят, че е пълен психопат, но вие не им вярвайте. Какво са няколко хиляди живота и завладяването на Ауранос с огън и меч, сравнени с личн… всеобщото благо? Той е и единият от шепата герои на възраст над 18 години.
Принц Магнус е престолонаследникът на Лимерос и би трябвало да е сивият персонаж в поредицата. Измъчван от несподелена любов към сестра си, той е твърде зает да се самосъжалява, за да свърши нещо смислено преди края на книга трета.
Принцеса Лусия е осиновената дъщеря на крал Гай и по съвместителство предречената магьосница, която ще върне на света изгубената магия. Освен това е разглезена и злобна патка с въздух между ушите.
Принцеса Клео, наследницата на Ауранос, е руса, около 16 годишна, с интелект на кифла. Омъжена насила за принц Магнус, тя е готова на всичко, за да си върне трона и да прогони завоевателите. Нищо, че с действията си по-скоро напомня на мокра котка, ближеща контакт. По някаква причина обаче в нея се влюбва куцо и сакато.
Джонас е младият  (17 годишен, необвързан, обича малки пухкави зайчета и разпътни девойки) водач на въстаниците. Идеалист, за който е измислен изразът „куха глава“. Вродената му харизма и водачески умения го правят сърцето и душата на бунта срещу тиранина Гай. Под мъдрите му наставления броят на въстаниците е нараснал от петдесетина в Паднали кралства до двама в Сгъстяването на тъмата. Крал Гай няма никакъв шанс!
Над всички тегне сянката на Меления, самопровъзгласилата се водачка на бдителите, която умело манипулира крал Гай, но всъщност преследва собствени цели. 
За цвят в книга трета сериозна роля играят Ашур и Амара, принц и принцеса от мистериозната Крешианска империя. И двамата са млади, харесват красивите мъже и, да, познахте, искат кристалите за себе си. Оригинално, нали.
А колко логични са действията на изброените герои? То не бяха влюбвания в рамките на две три страници, то не бе чудо. За автор, който е придобил популярност с паранормалните си романси, Морган Роудс демонстрира учудващо неумение да описва достоверно каквито и да е емоции. 
Когато към тези три компонента прибавим и лошите превод (което е странно, при положение че оригиналният текст не е връх на литературното изкуство) и редакция, получаваме достоен наследник на Робърт Станековата традиция в съвременното фентъзи. За да не съм голословен, ето няколко примера от книга трета:

„Сърцето на Джонас се сгърчи, пръстите му се обвиха конвулсивно около дръжката на оръжието – той копнееше да вреже острието му. Заради спомена от случилото се неотдавна той затрепера. С усилие предводителят се съсредоточи върху настоящата си задача. Единствено върху непосредственото.“

„Той изглеждаше близо две години по-възрастен от Джонас, тъмнокос и тъмноок. Носеше тъмно наметало със спусната качулка. Кожата му бе смугла, което още повече подчертаваше белотата на зъбите му.“

„Изпод наметалото си непознатият измъкна два меча, споделящи дължината на лактите му. Едновременно с това последва и първата му атака, останала неосъзната от войниците.“

„Крал Гай имаше тъмнокафяви очи, също като сина си, а косите им също споделяха оттенъка си чернота. Сред тази на баща му не се забелязваше и един сив косъм.“

„Нейната черна като нощта коса бе сплетена в стегната плитка, спускаща се по грациозната й шия; кожата й бе смугла и съвършена досущ като тази на брат й. Нейните очи споделяха същия сребрист оттенък.“

Интересното е, че поредицата се рекламира като Песен за огън и лед за по-млади читатели. Явно за Морган Роудс и издателите й за създаването на такова животно е достатъчно да кръщаваш главите с имената на героите, да убиваш поне по един второстепенен/незначителен/безсмислен герой на всеки 30-40 страници,  да вкараш злодей, който е садистичен психопат, да пишеш бездарни бойни сцени, да гарнираш текста с още по-бездарни любовни обяснения/сцени. Поздравления, 10835 души в Goodreads са на същото мнение (броят на поставилите оценка 2, 3, 4 или 5 звезди). Останалите са чели и други книги.
Ако след всичко написано се чудите защо съм се мъчил с тези три тома и защо оценката е толкова висока – отговорите са лесни:
1. За да не страдате вие. 
2. В Сгъстяването на тъмата се появиха някакви плахи проблясъци на що-годе интересни събития, които дават надежда, че в следващите книги нещата могат да се подобрят. Пък и Станек все пак беше по-зле.
П. П. Още един камък в градината на MBG Books е подвеждащият надпис на кориците Книга n-та от трилогията Паднали кралства при положение, че книга 4 е планирана за 2015 г., а 5 и 6 съответно за 2016 и 2017 г. Веднъж вече направиха същия номер с Танцът на сянката, второ такова изпълнение е малко прекалено в епохата на интернет.