Кръвна песен

Трагичната смърт на Дейвид Гемел през 2006 г. създаде голяма празнота в жанра на героичното фентъзи. Празнота, която девет години по-късно все още не е запълнена. Доста автори се опитаха, къде чрез отдаване на почит като Анди Ремик, къде чрез използване на сходна тематика като Пол Кирни и Брайън Ръкли. В някои случаи резултатите бяха отлични (Кирни и Ръкли), в други доста добри (Анди Ремик в първия си опит), в трети направо трагични (Анди Ремик във втория си опит). Въпреки това винаги нещичко липсваше и не стигаше, за да кажем с ръка на сърцето – това е достойният наследник на трона на Гемел. Е, поредният претендент се появи през 2012 г. в Англия.

Антъни Райън започва като самопубликуващ се автор и постига приличен успех с Кръвна песен, преди от Orbit Books да го забележат и да му предложат договор. Резултатът е преминаване на текста през професионален редактор и преиздаването му в нова по-бляскава опаковка през 2013 г. Две години по-късно и Бард се сетиха, че има такъв автор. Както са казали мъдрите хора – по-добре късно, отколкото никога.

Вейлин Ал Сорна е едва на десет години, когато е оставен от баща си пред портите на Шестия орден, сурово братство на монаси воини. Откъснат от истинското си семейство, обречен на живот, посветен на войната, Вейлин се оказва в центъра на събития, които ще променят света. Дали към по-добро или към по-лошо зависи от пътя, който ще избере да последва. Да, както се вижда от горното свръхкратко резюме, сюжетът на Кръвна песен не блести с особена оригиналност, но пък това не е и нужно, когато иде реч за героично фентъзи. Някои от най-добрите образци в жанра залагат именно на добре познати клишета, но ги използват по умел начин. Изненадващо за мен книгата на Антъни Райън се оказа от тях, независимо, че става дума за дебютен роман.

По своята същност Кръвна песен е история за израстването, борбата с личните демони, приятелството и семейството. Това, че се развива във фентъзи свят изпълнен с битки, магия, предателства и страховити тайни, е само допълнителен бонус. За разлика от доста автори творящи в жанра, Антъни Райън се опитва да изгради достоверни образи и е вложил немалко усилия в развитието на героите и мотивацията им. Сърдитият на света Вейлин от началото на книгата е много по-различен от обруления от годините и трудностите Вейлин в края на романа. И, слава богу, това не е идеализираният безгрешен светец, а е човек, ясно осъзнаващ последиците от изборите, които е направил, и готов да живее с тях. Същото важи и за болшинството от второстепенните герои, положителни и отрицателни, което е още една приятна изненада.

Структурата на романа също е интересна, най-вече защото при неправилно използване можеше лесно да развали удоволствието от четенето. Книгата е разделена на 6 части, като всяка започва с кратко въведение от Верние (ревюто е по английското издание, така че името може и да е по-различно в българския текст), историк натоварен със задачата да придружи пленения Вейлин до мястото, където се предполага, че последният ще получи възмездие за престъпленията си, били те реални или въображаеми. Тези въведения са от първо лице и са силно пристрастни, тъй като за народа на Верние Вейлин не е велик пълководец и майстор на меча, а е Убиецът на надеждата. Това създава доста ярък контраст с останалата част от книгата, където повествованието е от трето лице, и добавя още една гледна точка към събитията в Кръвна песен.

Ако трябва да отправя някаква критика към книгата, то това е ясното чувство към края, че става дума за първа част от поредица. Не че Кръвна песен завършва изцяло отворено, напротив, сравнена с доста от другите романи в жанра си има съвсем приличен край. Имам предвид по-скоро нагнетяването на напрежението и частичното разкриване на тайнствения враг, който очевидно оркестрира всички събития, комбинирано с оставянето на развръзката за някой друг път. Разбира се, за зажаднелите фенове на героичното фентъзи това може да се приеме и като още един плюс, но с напредването на годинките мен лично започва да ме дразни. И в двата случая обаче Кръвна песен е много впечатляващ дебют, а Антъни Райън е най-сериозният претендент за овакантения трон на Дейвид Гемел. Дано е успял да задържи нивото в Tower Lord и Queen of Fire.