Априлска жътва

Малко по малко, благодарение на усилията на шепа ентусиасти, родната жанрова литература започва да се измъква от тоталния ъндърграунд, да става все по-лесно достъпна и което е най-важно – по-добра. Повечето родни фенове, които харесват хоръра, по един или друг начин са се сблъсквали с творчеството на Бранимир Събев. Започнал като самиздат с Хоро от гарвани, Бранко успя да убеди симпатягите от ИК Ибис да му дадат шанс, а качествата на Човекът, който обичаше Стивън Кинг и Пустинния скорпион доказаха, че изборът им е бил правилен.

След като пропусна да издаде своя книга приз 2014 г., тази зима Бранимир се завърна с нов сборник, озаглавен Априлска жътва. След лекия флирт с фентъзито и фантастиката в Пустинния скорпион, Бранко е решил този път да заложи основно на любимия си (ни) жанр, хоръра, и да се заиграе с различните му разновидности. Резултатът е 14 разказа, част от които ще накарат косата ви да настръхне (в добрия смисъл), част ще ви отведат на фантастични приключения, а един ще ви изненада доста, демонстрирайки непознато до момента лице на автора.

Когато стане дума за писане на страховити истории, Бранимир определено си знае работата и разказите в сборника не са изключение. Имаме текстове повлияни от Баркър, от Кинг, че дори и от Лъвкрафт, но всичко е пречупено през авторовата призма и показва както огромното уважение към майсторите в жанра, така и нескритата амбиция някой ден да се числи към тях. Двете фентъзи истории (Наемник и Вярна и единствена) са доста различни като усещане не само една от друга, но и от останалите разкази в Априлска жътва. Наемник се заиграва с дарк фентъзи поджанра, но при все интересните елементи ми създаде леко усещане за недовършеност – твърде много неща в твърде малко обем, плюс леко прекаляване с инфодъмпа. Вярна и единствена е изненадващо лиричен и затрогващ разказ, който обаче отново има лек проблем с поднасянето на информацията. Трите фантастични разказа (Водният град, Сурат пазар и Отмъщение) са приятни и мога само да съжалявам, че най-интересният от тях, Сурат пазар, ми се стори по-скоро като предварителна скица на нещо по-голямо. Дано в някакъв бъдещ момент Бранимир се заеме по-сериозно да доразвие потенциала на текста. Най-приятната изненада беше Големият двубой, който съумя да ме върне в тийнейджърските години и ми припомни някои от глупостите, които правехме с тайфата. Голямо браво от мен.

Подобно на предишните сборници на Бранимир и тук не всичко беше по вкуса ми (Странният случай със съдия Фолсъм не беше моят разказ, а едноименният е твърде плашещо реалистичен за да ми хареса), но пък в крайна сметка това е едно от големите предимства на формата – за всеки се намира по нещо. Най-важното е, че въпреки неблагоприятните условия и всички трудности, с които се сблъсква, Бранимир не се отказва и продължава да пише и да се развива. Ще очаквам с интерес следващата му книга, в която кой знае – може пък да се пробва в дългата форма.