Докато брейнстормвахме с колегата Random кои персонажи да включим в една от статиите му за тази седмица, името на Елфаба – „злата“ вещица от Запад и главна героиня на Wicked – се появи в списъка. На мен се падна честта да напиша въпросния сегмент, но когато седнах да го натворя, си дадох сметка, че този мюзикъл заслужава повече от споменаване в сборна статия. Истината е, че това е едно от най-легендарните куиър произведения на нашето поколение и е крайно време ShadowDance да представи на читателите си ревю на музикален театър. Колко по-добро може да бъде едно стечение на обстоятелствата?

Wicked: The Untold Story of the Witches of Oz е бродуейски мюзикъл, с текст и музика от Стивън Шуорц (отговорен за създаването на други легендарни пиеси като Godspell и Pippin и участвал в продукцията на филми като Покахонтас, Принцът на Египет и Омагьосана) и книга на американския драматург Уини Холцман. Историята е базирана частично на романа на Грегъри Магуайър от 1995, Wicked: The Life and Times of the Wicked Witch of the West, който разказва алтернативна версия на събитията, описани в Магьосникът от Оз. Постановката дебютира на Бродуей през 2003 г. с Идина Мензел (позната ни от къде ли не, но особено като Елза от Frozen) и Кристин Ченоует (която освен че е бродуейска легенда, се е снимала в един милион филми и сериали, вкл. Glee и Американски богове), и печели три награди Тони, а саундтракът ѝ – Грами.

Действието започва с раждането на Елфаба – момичето със зелена кожа, което един ден ще се превърне в Злата Вещица от Запад – и завършва след като Дороти се завръща в Канзас. Wicked изгражда наратив, в който младата Елфаба среща Галинда (която по-късно ще промени името си на Глинда и ще поеме ролята на Добрата Вещица) в училище и двете преминават през множество перипетии, включително любовни триъгълници, за да се изправят заедно срещу корумпирания режим на Магьосника, в който сблъсък двете правят драматично противоположен избор.

No one mourns the wicked! No one cries „They won’t return!“ No one lays a lily on their grave!

Wicked е история за различността. Постановката не си играе с нюанси, а директно демонстрира в самото си начало, че зелената кожа на Елфаба е резултат от алхимична отвара, която Магьосникът, при едно от пътуванията си, използва, за да съблазни майка ѝ. По начин, който е едновременно символичен и напълно директен, срамът от зачеването ѝ е изписан върху самото ѝ тяло. Това резонира силно с расовия срам, изпитван от много цветнокожи жители на бели страни, особено в Америка, където расовото напрежение е все още толкова силно. Елфаба започва живота си като изгнаник в собствения си дом, където се грижи не само за домакинството, но и за сестра си Неса, която е прикована към инвалидна количка. Всичко се променя, когато двете заминават за университета в Шиз. Там зеленокожото момиче среща популярната Галинда, която сякаш има всичко, за което Елфаба някога е мечтала – красота, чар, социални умения, и нещо много по-важно – уважението и обожанието на околните.

Loathing! Unadulterated loathing! For your face, your voice, your clothing. Let’s just say, I loathe it all!

Every little trait, however small, makes my very flesh begin to crawl, with simple, utter loathing. There’s a strange exhilaration in such total detestation, it’s so pure, so strong!

Though I do admit it came on fast, still I do believe that it can last, and I will be loathing, loathing you my whole life long!

Двете първоначално се оказват принудени да бъдат съквартирантки и различията помежду им водят до инстинктивна ненавист (изобразена във великолепната песен What Is This Feeling), която само се засилва, когато на сцената се появява чуждестранният принц Фиеро, в когото Елфаба и Галинда мигновено се влюбват. Но Wicked не е елементарна сапунена история и двете противоположности скоро откриват, че всяка от тях има някакво специално качество, което другата уважава и би искала да емулира. Малко по малко момичетата стават неразделни и когато магическият талант на Елфаба се разкрива, Галинда я съпровожда до Изумрудения град, където двете най-накрая срещат легендарния Магьосник. Когато Елфаба осъзнава, че властелинът на Оз иска просто да я използва заради способностите ѝ, които той самият не притежава, тя се опълчва срещу тази неправда и използва магията си да вдъхне живот на една метла от килера, с която напуска Изумрудения град завинаги. Галинда решава да остане вярна на Магьосника и се превръща във фигурант на пропагандната му машина, въпреки че самата тя не притежава никакви магически умения.

Something has changed withing me, something is not the same. I’m through with playing by the rules of someone else’s game. Too late for second-guessing. Too late to go back to sleep. It’s time to trust my instincts, close my eyes, and leap.

It’s time to try defying gravity! I think I’ll try defying gravity, and you can’t pull me down!

Wicked е история за бунта. Елфаба е родена и отраснала в свят, доминиран от деспотичен режим, който почива на пропаганда и измама, където всеки, който е различен, трябва да бъде стъпкан и презрян, а масите са елементарни и могат да бъдат лесно манипулирани, стига да говориш езика им. Нещо повече, тя е родена различна. Външно, със зелената си кожа, и вътрешно, с острия си критичен ум и магическите си способности. Тя е едновременно жертва на режима, който я превръща в своя символ на злото, и бунтовник, който се стреми да счупи оковите на Оз, изковани от лъжи и слепота. И независимо от множеството грешки, които прави, намеренията ѝ винаги са добри, в разрез с грозната история, която всички разказват за нея.

Wicked е и история за куиър самоосъзнаването и способността да намериш сила в различността си. Песента, която символизира това, е The Wizard and I, където Елфаба е неспособна да осмисли факта, че тази странност, която е прекарала живота си в опити да стъпче и прикрие, може би е онова, което я прави уникална и ще отключи вратите към сбъдването на мечтите ѝ – нещо, с което множество членове на ЛГБТК обществото могат да симпатизират.

Искам да обърна малко внимание и на сестра ѝ Неса. Момичето на инвалидната количка е използвано като символ на неправдите, с които Елфаба се бори. За разлика от зеленокожата си сестра, Неса е жертва от начало до край и в даден момент горчилката от постоянните разочарования се превръща в отрова, която покосява хората около нея. Тя започва участието си в Wicked като сърцераздирателен образ, който пада жертва на безхаберните училищни машинации на Галинда, и завършва като трагичен злодей, смазан от къщата на Дороти, когато торнадото я спуска в Оз.

That’s why I couldn’t be happier. No, I couldn’t be happier. Though it is, I admit, the tiniest bit Unlike I anticipated. But I couldn’t be happier, simply couldn’t be happier…

…well, not simply…

Cause getting your dreams, it’s strange, but it seems, a little – well – complicated. There’s a kind of a sort of… cost. There’s a couple of things get… lost. There are bridges you cross you didn’t know you crossed until you’ve crossed.

And if that joy, that thrill, doesn’t thrill like you think it will, still… With this perfect finale, the cheers and the ballyhoo, who wouldn’t be happier? So I couldn’t be happier. Because happy is what happens when all your dreams come true…

…well, isn’t it?

Самата Галинда всъщност е строго положителен образ. В определен план също жертва на режима на Оз, тя е пленник на собствената си привилегия. Отраснала в охолство, надарена с красота и способността да очарова всеки около себе си, тя попада в капана на очакванията, които обществото ѝ поставя, и макар сърцето ѝ да се бунтува, прави погрешен избор, когато Магьосникът ѝ предлага всичко, до което амбициите ѝ някога са достигали. Но връзката с Елфаба в крайна сметка я е променила достатъчно, за да е способна да види през мъглата от лъжи и неправди, в кухото празно сърце на Оз, и в края на пиесата тя взема правилното решение, не за собствена изгода, а в името на всички, на които Елфаба не е успяла да помогне.

Wicked е визуално и музикално пиршество. Постановката е била играна къде ли не, но истинският ѝ блясък идва на голяма сцена със сериозен бюджет, където светлинни ефекти, великолепният стиймпънк стил и огромен каст позволяват на магията на Оз да те погълне и да те запрати в свят на чудеса, който виждаш буквално пред очите си, вместо компютърно генериран на кино екран. Първият път, когато видях Елфаба издигаща се над сцената върху метлата си, докато от тялото ѝ блика зелена светлина, беше моментът, в който наистина се влюбих в музикалния театър.

Wicked използва всички възможности на модерните театрални сцени, за да създаде илюзии, каквито рядко ще видите в театър, и когато към това се добави един от най-силните музикални съпроводи в историята на поп-мюзикъла, не мога да си представя как човек не би останал без дъх. Легендарната песен Defying Gravity, случваща се на фона на сцената, която описах току що, във финала на първи акт, е своеобразен куиър химн. Текстът ѝ е подривен и бунтовен, тържество на човешкия дух, който няма да бъде пречупен или изкушен от окови, прикрити като изпълнени желания. Вокалните умения, нужни за качественото ѝ изпълнение, са впечатляващи, и Идина Мензел трябваше да вземе няколко години ваканция, когато участието ѝ в мюзикъла приключи. Пиесата има немалко други великолепни песни, като игривата  Popular или драматичните As Long As You’re Mine и For Good.

Say there’s no future for us as a pair, and though I may know, I don’t care. Just for this moment, as long as you’re mine, come be how you want to, and see how bright we shine!

Borrow the moonlight, until it is through, and know I’ll be here holding you, as long as you’re mine!

Както в песните, така и в останалата част от действието, Wicked нерядко цитира оригиналния роман Магьосникът от Оз и филма с Джуди Гарланд – понякога като игриво намигване, а понякога като директна подигравка. Пример за това е сцената, в която Фиеро е отвратен от малоумните тълпи, способни да повярват, че Елфаба е толкова зла, че чистата вода би я разтопила. Макар и разказан като приказка, къде комична, къде драматична, мюзикълът подхожда към героите си със зрялост и реализъм и нито един от проблемите, представени в него, не се разрешават по елементарния начин на оригиналната история (която, разбира се, е продукт на символизъм и политическа критика, но това е изцяло друга тема).

Wicked е завършено, комплексно произведение, което почти петнадесет години след дебюта си все още е един от най-обичаните нови мюзикъли на света и куиър символ в жанр, който в огромна степен е изграден от куиър творци, но често игнорира куиър тематиката. През 2019 г. се очаква най-накрая да видим холивудската екранизация (за която в момента все още не се знае почти нищо), но искам горещо да ви препоръчам поне да чуете оригиналния саундтрак, и ако някога се намерите в част от света, където мюзикълът е поставен на сцена, направете си услугата да го гледате. Защото Wicked е животопроменящо изживяване и аз със сигурност никога няма да го забравя.