Kimi no na wa и Макото Шинкай

Макото Шинкай не е име, което почитателите на японска анимация чуват за пръв път покрай шума, предизвикан от последния му филм Kimi no na wa / Your name. Той е на сцената вече почти 20 години – през 1999-а прави пробив с късометражния Kanojo to Kanojo no Neko / She and Her Cat, а три години по-късно излиза и 25-минутният Hoshi no Koe / Voices of a Distant Star. Тези два филма маркират основните теми, които Шинкай доразвива в последвалите пълнометражни творби Sora no Mukou, Yakusoku no Basho / The Place Promised in Our Early Days (2004), Byosoku 5 senchi / 5 Centimeters per Second (2007), Hoshi wo Ou Kodomo / Children Who Chase Lost Voices (2011) и Kotonoha no Niwa / Garden of Words (2013). Последният му филм обаче със сигурност е най-големият му хит, като по продажби в Япония успя да задмине дори досегашния първенец Spirited Away, макар че в крайна сметка не можа да се пребори дори за номинация за Оскар*.

Изброените по-горе заглавия до едно се въртят около темата за самотата и любовта. В някои случаи дори не става дума за отношения между човеци – в She and Her Cat имаме очарователна-нещо-като-любовна-история между жена и котарак*. Често влюбените са разделени от най-различни фактори, като пространство, възраст или пък някаква свръхестествена намеса, и трябва да се борят със загубата и с намирането на смисъл в живота. Последният филм на Шинкай отново отваря познатата тема за духовната близост и физическа отдалеченост между две съдбовно свързани сродни души, като в този случай раздялата между влюбените е на няколко нива. 

Ще разкажа накратко за какво става дума в Kimi no na wa, без да разкривам подробности или важни за сюжета обрати. Мицуха живее в измисленото малко градче Итомори в префектура Гифу, иначе казано дълбоката (и прекрасна!) японска провинция. Тя е принудена да служи като мико* в семейния шинто храм и, колкото и да не ѝ се иска, трябва да участва и в някои остарели и засрамващи (за едно младо момиче) ритуали. За капак на всичко баща ѝ е кмет на градчето. Таки пък е токийски младеж, който води забързан градски живот – ходи на училище, след това с приятели на кафе, после тича за работа в изискан ресторант, където сервира, и плакне очи по своя колежка.

Един ден, може би под влиянието на мистериозната комета, която преминава в близост до Земята, Мицуха и Таки внезапно се събуждат в тялото на другия*. Тази размяна не е еднократна – 2-3 пъти пъти в седмицата Мицуха се събужда в тялото на Таки, а Таки в тялото на Мицуха. Двамата бързо усещат какво се случва и, за да не провалят съвсем социалния живот на другия, започват да си оставят ориентиращи бележки, където сварят, в това число по ръце, тетрадки, телефони. Разбира се, това води до редица абсурдни ситуации… и до постепенно влюбване.

Коментарът ми за сюжета ще е лаконичен – не само за да не издам нещо важно, а и защото за мен поне той със сигурност не беше сред силните страни на филма. Идеята като цяло много ми хареса, но като че ли не беше разгърната да пълния си потенциал. От средата нататък сюжетът направи рязък завой, който в началото изглеждаше обещаващо, но в един момент драмата просто ми дойде в повече (пискливите гласчета и постоянното повтаряне на едни и същи реплики със сигурност не помагаха). Един филм никога не трябва да прекалява със смесването на стил и жанрове, а в този случай все едно гледах няколко различни, при това не съвсем допълващи се филми, създадени от различни режисьори. Може би щеше да се получи по-добре, ако Шинкай беше разделил Kimi no na wa на две или три обособени части, както направи в 5 Centimeters per Second.

Преди обаче да продължа с недоволствата по други теми, ще обърна внимание на един от големите плюсове на филма – анимацията. Работата с „камерата“ със сигурност заслужава ръкопляскания – необичайните за анимационен филм ракурси спомагат за по-лекото потапяне в атмосферата на филма. Всеки път, в който се отваряше или затваряше плъзгаща се врата и камерата сякаш изпращаше зрителя точно там, където аха-аха да бъде затиснат, потръпвах, впечатлена от майсторството на аниматорите (е, първият път се и постреснах).

Всички гледки и пейзажи са изпипани до най-финия детайл. Природата присъства осезаемо в творбите на Шинкай, като самият той признава, че в трудни моменти от своята младост е намирал упование и утеха в красотата на света около себе си. Затова постоянно се стреми да вплете това усещане и в своите филми. Все пак „светът е наистина умело създаден“, както казва Шинкай, така че неговата задача е да наблюдава и да пренесе тази красота на екрана.

Особено силно впечатление прави небето, което по стара шинкайска традиция в Kimi no na wa участва почти наравно с протагонистите. Не само заради чисто физическото си присъствие – заема огромна част от пространството на екрана и многобройните сцени с надвиснала облачна синева са главозамайващи, – но и като тематичен двигател на сюжета. Кометата, надничаща от всеки плакат на филма, има особено важна роля за историята. Небето се явява символ, а в известна степен и изпълнител, на мечтите и стремежите на своите герои, причина за тяхната среща и/или раздяла. Впрочем, този похват е много силен в някои от другите филми на режисьора, както може да се предположи дори само по заглавията им.

Освен природните красоти, Шинкай с не по-малко хъс обрисува градовете и сградите. Kimi no na wa представя Токио толкова автентично, че сякаш наистина бях там, мижаща срещу слънцето, в опит да се насладя на лъскавите небостъргачи. Влаковете и гарите също са порядъчно обгрижени от четките на художниците и, подобно на прословутата влакова сцена от Spirited Away / Sen to Chihiro no Kami Kakushi, бях готова да изоставя всичко, да се кача на някой пътнически влак и да отпътувам към незнайна гара. Дори най-маловажните предмети бяха дотолкова достоверни, че останах с впечатлението, че почти няма нещо във филма – било то чаша или плакат – без двойник в истинския свят. Действително, много от местата в Kimi no na wa са вдъхновени от реално съществуващи локации, които, благодарение на филма, придобиха популярност и статут на туристически обекти.

В началото на кариерата си Шинкай създава черно-белия She and Her Cat чрез компютърна обработка на реални снимки, като единствените нарисувани обекти са персонажите, и съответно се получава много интересен контраст между семплия дизайн на героите и изпипания фон. Kimi no na wa не е създаден по този начин (всеки кадър е рисуван първо на ръка), но през цялото време имах сходно усещане. В този случай обаче не бих казала, че контрастът  ми допадна особено; щеше ми се героите да бяха една идея по-малко „аниме“ – не само като дизайн, но най-вече в мимиките и поведението.

Таки в тялото на Мицуха

С годините най-вероятно съм отвикнала от някои от жанровите клишета, като например това вдясно – веднъж добре, два пъти добре, но когато неколкократно се повтори една и съща сцена, се получава излишно натрупване и несъответствие с цялостния тон на филма. Не си спомням да съм попадала на подобен хумор от Шинкай досега и, честно казано, не мисля, че се справя с него. Сама по себе си сцената, която последва, беше много смешна, но със сигурност цялото опипване на гърди ми дойде в повече.

Същото може да се каже и за саундтрака. Разбираемо, филмът иска да играе с противопоставянето между традиционно и модерно – и в някои отношения му се получава страхотно, – но скучноватият джей-рок в драматичните моменти определено не е на място. Да, Radwimps е известна група и със сигурност е спомогнала за популярността на анимето. Според мен обаче този тип песни трябваше да бъдат съсредоточени в по-лековатата първа половина на филма, а във втората да се наблегне на инструментал. И, разбира се, категорично да се отреже или промени из основи оупънингът – когато тръгна началната песничка и кадрите започнаха да се сменят по познатия до болка начин, замигах на парцали и се зачудих някое второразрядно сериалче ли гледам или най-касовото аниме за всички времена? Научих, че Шинкай е променял съществуващи сцени или е започвал сцени от нулата, за да паснат на вече написания саундтрак. Не знам доколко това е обичайна практика, но в този конкретен случай определено ми се стори неподходящо.

Имаше един контраст обаче, който за мен работеше отлично, а именно противопоставянето между малкия и големия град, между природата и урбанизма, и най-вече в представянето на провинцията и живота на Мицуха (Итомори беше средоточието на събитията и Токио остана по-скоро загатнат, но неизследван). Един алтернативен филм, съшит от случайни гледки и диалози от ежедневието на героите в Kimi no na wa, но без помен от какъвто и да било сюжет, пак щеше да ми хареса. Може би щеше дори да ми хареса повече. Защото това е меланхоличен и носталгичен филм и не е случайно, че най-силното чувство, което събуди в мен, беше да бленувам завръщане в Япония, завръщане към миналото. Мога само да си представям какво е било въздействието върху японците (е, явно е било достатъчно силно, за да се пукат киносалоните по шевовете), особено покрай очевидния реверанс към трагедията във Фукушима.

Ако трябва да обобщя впечатленията си от Kimi no na wa, за мен представлява амбициозен опит да съчетае в себе си множество контрасти и да покаже, че Ин и Ян се допълват взаимно и границите между привидни противоположности са размити – като например между природа-човек, модерно-традиционно, провинция-столица, млади-стари, мъже-жени, комедия-драма… И в някои аспекти филмът блести ярко, особено в малките детайли – едва доловими моменти, като например стъкления отблясък на небостъргачите в Токио, почти идентичен с искрите по повърхността на езерото в Итомори. Но други граници, уви, вместо да се разлеят една в друга, остават непокътнати. Може би, ако не се беше захванал с подобен необятен океан от идеи и теми, филмът щеше да съумее да изгради една по-хомогенна смес. Самият Шинкай скромно признава, че въобще не намира творбата си за перфектна, а за недовършена и небалансирана, но в крайна сметка парите и времето са свършили. И въпреки критиките, които отправих към Kimi no na wa, със сигурност положителните му страни натежават в моите везни и личната ми равносметка е, че това е филм, който заслужава да се види и от дългогодишните почитатели на японската анимация, и от прохождащите в жанра.