Заключение – за прошката, злобата, лъжите и някои награди...
Впрочем аз не знам дали е качествен. Някой от упоменатите писатели действително са ако не добри, то поне кадърни. Аз например харесах Пулман докато не се оля с антирелигиозната си реторика и изпитах известно удоволствие от излизащите едно време романи на Муркок. Това, което обаче ме възмущава и считам за осъдително е тяхното поведение към колегите им, които в крайна сметка са постигнали успеха си с писане, а не с основаването на банки-пирамиди например. Разбира се, тяхно право е да не са съгласни с типа фентъзи, писано от техни колеги, но е добре антитезата му да се прави с други книги, а не с тежки публицистични трудове (от типа на този, който четете, между другото), които показват шокираща и тъжна липса на респект както към засегнатите писатели, така и към феновете на техните произведения, фенове, които си ги обичат и обичат именно този тип истории, написани от любимите им автори. Още повече, че благодарение на утвърдените и известни поредици в традиционното фентъзи жанра успява да събере достатъчно като количество приходи, за да могат да бъдат пускани и отклонения от нормата.
А нима авторите, които ти наричаш комунисти, примитивно антирелигиозни, лъжеинтелектуалци, провалили се метъли, и най-вече ХЕЙТЪРИ, и чиито действия окачествяваш като "плюене на огън и жупел" (или само плюене), прояви на дълбоко озлобление, обвиняване на читателите им в глупост и прочие, не са постигнали успеха си с писане? А нима не са писали и написали МНОГО повече от уж "нападнатите" такива??? За Муркок споменахме, Пратчет пише книги вече трето десетилетие, Мартин – тоже.
Освен това хейтърите, казваш, имали право на свое мнение. Но изглежда, според теб, нямат право да го изразяват. Хм. Антитезата под формата на книги всички от "хейтърите" са си я изградили много отдавна. И точно защото го правят от много време и им пука за жанра, в който пишат, те негодуват срещу неестествено голямото внимание, което определени книги и автори получават, отвличайки го от толкова много други, които остават незабелязани, освен ако не пишат същия тип фентъзи като "продаваемия". В резултат жанрът обеднява. А нали всички искаме разнообразие, всеки да чете каквото харесва и така нататък? В този ред на мисли, не, продаващото се фентъзи не набира средства, за да може да се публикуват "отклонения" от "нормата", и подобно твърдение демонстрира тотално непознаване на функционирането на издателския бизнес. Защото търсенето и писането само на комерсиално и по клишето фентъзи прави издателите нетолерантни към всичко различно, те отказват да публикуват от страх, че няма да реализират печалби. И така, само между другото, кое е "нормата" и кой и как я определя? Норма е онова, което се продава много? Джордж Мартин се продава много, Тери Пратчет се продава още повече. Хм, значи те трябва да са нормата... А Паолини се продава по-малко от Мартин, значи трябва да е отклонение от нормата...
Впрочем, колега Спархоук, с твърдението за "тежките публицистични трудове" си вкарваш комичен автогол, защото повечето примери, които си дал, са от интервюта. Където на автора му бива задаван въпрос, на който той трябва да отговори.
А нима усилието, което Муркок (единственият от "хейтърите", изразил "омразата си" чрез истински публицистичен труд) полага в това да изпише един куп думи по темата, не е достойно за уважение? Независимо в какъв смисъл, Толкин явно е достатъчно важен за него, за да не претупа работата си, както ти определено си направил. Дори нещо повече – в справката в Уикипедия пише, че той е познавал лично и Толкин, и Луис, и ги е уважавал. Дали лъже? Надяваме се, че няма да стигнеш толкова далеч с параноята си, колега.
Впрочем, каква е причината за написването на статия ти, Спархоук? Нима изказванията на "хейтърите" са застрашили по някакъв начин популярността (сиреч, продажбите, нали така, те двете са тъждествени) на Роулинг? Или на Междузвездни войни? Или на Паолини? На Луис? На Толкин? Имат ли нужда от твоята защита те? Не. Застрашени ли са? Не са. Всички тези мерзки комунисти, гологлавци и неуспели метъли са хора, изразяващи личното си мнение. Като теб, колега Спархоук. Което, ако те са хейтъри, не те прави по-различен от тях.
Те поне са си направили труда да прочетат и помислят сериозно върху нещата, които критикуват. Те критикуват нещо, което познават. А ти дори не знаеш дали всъщност били добри писатели, или не.
Ебати.
В заключение искам да се извиня на онези фенове, симпатизанти на определените в категорията ВИП хейтъри автори, фенове, които може би ще се почувстват обидени или засегнати от думите и тезите, които излагам в моя текст. Вярвам, че той е останал далеч под жлъчта, която въпросните имат към техните колеги и въпреки това казвам – извинявайте! Нека обаче има различни автори, които да четем всеки според вкусовете си, признавайки правото на избор на другия и мъчейки се да не засягаме неговите чувства с прекалено язвителни мнения, които водят единствено до настървение и взаимна неприязън.
Не, прочее, не си извинен. Истината е, че жлъчта в думите ти (думи като, нека преговорим, "плешив лъжеинтелектуалец", "неуспял метъл" и "примитивна антирелигиозност") е многократно по-силна от измислената такава на изброените от теб автори. И знаеш ли ние двамата какво мислим по въпроса? Че просто си избрал някои от най-антипатичните ти писатели и си набутал в устите им удобни за теб мисли, за да можеш да ги очерниш. Пропускайки, както видяхме, някои от любимите си автори, въпреки че доста по-конкретно и точно отговарят на описанието. Това е изключителна наглост и наистина ни е неясно с каква цел, след като е толкова лесно човек да направи няколко справки и да разбере, че статията ти е скалъпена от откровени лъжи. Грозно, колега, грозно. И доста, как да го кажем, хейтърско...
В заключение, прилагаме наградите на изброените ВИП-хейтъри, за да станат ясни техните "някакви постижения".
Тери Пратчет:
2002 – Carnegie Medal за най-добра детска книга (Amazing Maurice and His Educated Rodents)
2003 – Prometheus Award (Night Watch)
Honorary Doctorates of Literature от университети в:
Уоруик (1999)
Портсмут (2001)
Бат (2003)
Бристол (2004)
Плюс един куп номинации за World Fantasy Award, наградата на The British Fantasy Society и др.
Джордж Р. Р. Мартин:
1975 – Hugo Award за най-добра новела (A Song for Lya)
1980 – Hugo Award за най-добър разказ (The Way of Cross and Dragon)
1980 – Hugo Award за най-добра повест (Sandkings)
1980 – Nebula Award за най-добра повест (Sandkings)
1986 – Nebula Award за най-добър разказ (Portraits of His Children)
1988 – Bram Stoker Award за най-добра повест (The Pear-Shaped Man)
1989 – World Fantasy Award за най-добра новела (The Skin Trade)
1997 – Hugo Award за най-добра новела (Blood of the Dragon)
Както и още над 30 номинации за Hugo, Nebula, Bram Stoker, British Fantasy Society и World Fantasy за разкази, повести, новели и книги, в това число и за A Feast for Crows. А какви награди има романизацията на Revenge of the Sith?
Майкъл Муркок:
1967 – Nebula Award за най-добра новела (Behold the man)
1972 – August Derleth Fantasy Award за най-добра книга (The Knight of the Swords)
1973 – August Derleth Fantasy Award за най-добра книга (The King of the Swords)
1974 – British Fantasy Award за най-добър разказ (The Jade Man's Eyes)
1975 – August Derleth Fantasy Award за най-добра книга (The Sword and the Stallion)
1976 – August Derleth Fantasy Award за най-добра книга (The Hollow Lands)
1977 – Guardian Fiction Award (The Condition of Muzak
1978 – John W. Campbell Memorial Award (Gloriana)
1979 – World Fantasy Award за най-добра книга (Gloriana)
1979 – British Fantasy Award (Committee Award)
2000 – World Fantasy Award за цялостен творчески принос
2002 – Science Fiction Writers Hall of Fame
2004 – Prix Utopiales Award за цялостен творчески принос
2004 – Bram Stoker Award за цялостен творчески принос
А също и още буквално десетки номинации за всички известни награди.
Дейвид Брин:
1984 – Nebula Award за най-добра книга (Звездна вълна се надига)
1984 – Hugo Award за най-добра книга (Звездна вълна се надига)
1985 – Hugo Award за най-добър разказ (The Crystal Spheres)
1986 – John W. Campbell Memorial Award за най-добра книга (The Postman)
1988 – Hugo Award за най-добра книга (Войната на Ъплифта)
И около двадесетина номинации във всички категории на всички най-престижни награди.
Чайна Миевил:
2001 – Arthur C. Clarke Award за най-добра книга (Perdido Street Station)
2001 – British Fantasy Society Award за най-добра книга (Perdido Street Station)
2003 – British Fantasy Society Award за най-добра книга (The Scar)
2005 – Arthur C. Clarke Award за най-добра книга (The Iron Council)
Както и десетина номинации за различни награди. Нелошо постижение, като за плешив лъжеинтелектуалец, почитащ Ленин, мразещ Толкин и написал само пет книги...
Нека видим и изброените като "нападнати" автори. Толкин и Луис очевидно ги пропускаме, те повечето от тия награди не са съществували, когато те са творяли, пък и статутът им в жанра не подлежи на съмнение. Другите обаче...
Робърт Станек – няма награди
Дейвид Едингс – няма награди
Тери Брукс – няма награди
Кристофър Паолини – няма награди
Джоан Роулинг:
2001 – Hugo Award за най-добра книга (Хари Потър и огнения бокал)
Както и две-три номинации.
Това като че ли не се нуждае от коментар. Разбира се, възможно е и нашата информация да не е пълна (боравим основно с най-популярния в това отношение сайт – http://www.fantasticfiction.co.uk – но той не е съвсем пълен, така че е възможно да липсва някоя награда), така че ако грешим, ще се радваме да бъдем поправени. В крайна сметка не е важно какво ни се иска, а какви са фактите, нали?
По-долу ще видите и списък с всички изброени в статията материали, качени на Шадоуденс в случай, че на съответните сайтове бъдат свалени. Тук са пуснати в реда на появяването им в статията.
Citadel of Light – VIP Haters
Интервю с Пол Киърни
Тери Пратчет в Wikipedia
Тери Пратчет за Дж. К. Роулинг
Тери Пратчет коментира нападките за интервюто
Интервю с Джордж Мартин
За съществуването на публични справки за продажби
Филип Пулман – Heat and Dust
Филип Пулман – A Dark Agenda?
Филип Пулман за Нарния
Филип Пулман пред Powells
Дж. К. Роулинг за фентъзито, Властелина и Нарния
Майкъл Муркок за Властелина
Майкъл Муркок за Междузвездни Войни
Интервю с Чайна Миевил
Чайна Миевил в Wikipedia
1. За ВИП-хейтърите с любов...
2. Творческите откровения на Пол Киърни и Тери Пратчет
3. Давещите се в омраза Джордж Мартин и Филип Пулман
4. Злите анархокомунисти – за неуспелите метъли и плешивите лъжеинтелектуалци