Творческите откровения на Пол Киърни и Тери Пратчет
Такъв пример е Пол Кирни, който в едно интервю след демонстрирана близост към Стивън Ериксън (не е ясно дали последния е уведомен за нея) нападна Кристофър Паолини, изстрелвяйки кратък откос творчески откровения за голямата литература и как заради хитовете си фентъзито не било в нея.
По принцип деленето на малка, голяма, по-малка и по-голяма, средна и заоблена литература винаги ми е било малко странно, тъй като все си мисля, че читателите трябва да направят сами избора и преценката за себе си, докато е добре авторите да се съсредоточат в писането.
Спархоук, колега, да не сме чели различни интервюта? Много ще ни е интересно да разберем откъде си си взел информацията, защото иначе това си е най-нагло изопачаване на факти.
Ще приведем пример от единственото интервю в Интернет, където Киърни говори за Паолини и близостта си с Ериксън. Преводът е наш, а ето и линк към оригинала:
http://www.sffworld.com/interview/173p0.html
Интервюиращ: Наистина, вярвате ли, че фентъзи жанрът някога ще бъде признат за истинска литература? Честно казано, аз мисля, че никога преди на пазара не е имало толкова много добри книги/поредици както сега и въпреки това фентъзито получава много малко (дори никакво) уважение.
Киърни: И да, и не. В някои отношения почти сме успели. Толкин е литература, К.С. Луис също. Вярвам, че Джон Кроули е литература, както и Джеймс Блейлок, Греъм Джойс и половин дузина други. Но мисля, че многотомните поредици са това, което дърпа фентъзито надолу в литературната канализация (Аз си знам, нали ги бълвам с купища).
Какво казва Киърни тук? Казва, че Толкин и Луис са истинска литература. А нима те не са сред най-големите хитове? Какво друго казва? Че многотомните поредици дърпат фентъзито надолу в очите на литераторите, и сам се слага сред хората, отговорни за това – от "комерсиалната" страна на оградата. Не е споменал нищо, отнасящо се до "хитовете" във фентъзито (дори думата не присъства). С други думи, точно обратното на онова, което си написал за него.
Освен това, в горния си коментар той всъщност въобще не говори за хитове и тяхното позитивно или негативно влияние върху литературността на фентъзито. Що се отнася до Паолини, ето какво казва за него:
Поне във фентъзито има малко живинка, ентусиазъм и енергия – и трябва да сме благодарни за това. От друга страна, има и доста боклук. Едва ли това отговаря на въпроса ви, но и аз самият съм раздвоен. Прочитам Дверите на Скръбния Дом и се изпълвам с оптимизъм, после мяркам Ерагон и осъзнавам, че имаме да извървим още дълъг път.
Тук коменарът на Киърни също толкова лесно може да бъде изтълкуван като оценка за неопитността на Паолини като автор (която е неоспорима, независимо от продажбите или качеството, Ерагон е първата му книга въобще, все пак). Пък и Киърни никъде в текста не обвързва оценката си за Ерагон с успеха на Паолини, а единствено с личното си мнение за качеството на книгата. Никъде не пише, че той плюе по нея, защото Паолини се продава. Дори намек няма за това. А нима няма право просто да не харесва дадена книга?
Между другото, в интервюто се споменава, че Киърни и Ериксън са си кореспондирали активно (както и Ериксън потвърждава в своите собствени интервюта), така че, колега, можеше да си спестиш дребнавите нападки. Та, чел ли си интервюто въобще?
Рол: На мен също така ми е малко неясна конструкцията "Авторите да си пишат и да не се обаждат много-много кое е литература, щот не разбират, читателите трябва да решат". Честно казано, ако това беше така, литература нямаше да има изобщо. В крайна сметка кой, ако не авторите, тласка това изкуство напред? И как, ако не чрез личното си мнение и отражението му в тяхното творчество? Що за абсурд е изобщо подобна концепция – че ако една книга не постигне комерсиален успех, значи не струва? За бога, че дори и така не на място споменатият Вергилий няма да се продава изобщо в условията на комерс. Човечецът е писал земеделски трактати! Може би е крайно време да се надрасне идиотската идея, че един автор е добър само ако е а) комерсиален; б) пише клишета; и в) се продава в многомилионни тиражи, ммм? Има си пътници за всеки влак в крайна сметка.
По-особен е случая с писателите, които сами имат известна доза успех, но провокирани от друго по-успешно произведение изпадат в пристъпи на завист и се отдават на сеенето на злостни коментари из пресата. Типичен такъв пример за съжаление е английския сатирик Тери Пратчет, дълги години държал приза за най-касов жив английски автор. След като Дж. К. Роулинг обаче като на шега подобри рекордите му, Пратчет изпадна в дълбоко озлобление към англичанката и започна да и дава акъли от страниците на таблоидните вестници за какво трябва и за какво не трябва да се пише във фентъзито. Острият му саркастичен език обаче го подведе, защото когато дойде време да се сравняват визиите на жанра, а именно в анкета за най-добър жив автор на Великобритания, Роулинг спечели с два пъти повече гласове пред същия този Пратчет.
"Известна доза успех"? Да си спомним анекдота за това как нито един влак не потеглял от гарите във Великобритания без в него да има поне един човек, четящ Пратчет. "Известна доза успех"! И за какво точно Пратчет завижда на Роулинг? За това, че той е продал само четиридисет милиона книги и е само милионер, за разлика от нея, която е милиардер? Да бе, голяма завист, едвам свързва двата края човекът, как няма да плюе... само дето за някои автори творческата реализация далеч не се измерва само с продажбите, особено когато същите са толкова колосални, колкото неговите.
Най-различните му постижения и награди биха заели твърде много място. За който се интересува, ето справката в Уикипедия:
http://en.wikipedia.org/wiki/Pratchett
Между другото, хайде да видим кога Роулинг ще получи Орден на Британската Империя за заслуги към литературата. Пък нека си продава книгите.
A ето го и пристъпът на дълбоко озлобление от страна на Пратчет към нея:
http://news.bbc.co.uk/1/hi/entertainment/arts/4732385.stm
Вие решете дали определението "дълбоко озлобление" пасва на коментара в сайта.
"Писателят Тери Пратчет се бъзика с авторката на Хари Потър, Дж. К. Роулинг заради думите й, че не е съзнавала, че пише фентъзи книга. В издание на Sunday Times той казва:
Бих очаквал, че магьосниците, вещиците, троловете, еднорозите и скритите светове... ще са й подсказали?"
Определено черна злоба и завист. Следва и коментарът му по повод други подобни нелепи нападки от страна на невменяеми фенове, в който освен това обяснява, че във вестника са орязали доста по-учтивото му обръщение "Ms. Rowling", заменяйки го с "JKR", вероятно с цел евтина популярност:
http://www.wizardnews.com/story.20050802.html
Оттам нататък – какво е "визия на жанра"? И кой определя жанра? А най-вече – не е ли тенденциозно да се изтъкват резултати от анкета, проведена в периода на най-големия бум далеч не само на книгите на Роулинг, но и на колосалното количество продукти, свързани с тях? Освен това Пратчет в крайна сметка е доказал се през десетилетията (три на брой) автор. Нека почакаме поне една петилетка от края на последния Хари Потър филм, и тогава да сравняваме "визии", а? Щото Macarena-та и нея я танцуваше президентът на Щатите някога.
1. За ВИП-хейтърите с любов...
3. Давещите се в омраза Джордж Мартин и Филип Пулман
4. Злите анархокомунисти – за неуспелите метъли и плешивите лъжеинтелектуалци
5. Заключение – за прошката, злобата, лъжите и някои награди...