Злите анархокомунисти – за неуспелите метъли и плешивите лъжеинтелектуалци
С Пулман аз правя и плавен преход към най-ярката плеяда от ВИП хейтъри, а именно анархокомунистите, обединени в червеното крило на авторите фантасти “New Weird”. Най-яркия техен представител е неуспелия метъл Майкъл Муркок, който с упорството, характерно на марксиста оплюва от десетилетия както “Властелинът на Пръстените”, загдето имал герои и “Междузвездни Войни”, които пък имали войни със специални сили, другаруващи с принцеси. Последната критика, апропо, е писана в същото време, по което и родната комунистическа цензура е впрегнала идеологическия си апарат срещу звездната сага и е в идентична тоналност.
Вие, сигурно, скъпи читатели, се питате, какво лошо има в това фентъзито да има своите герои, та нали заради тях четем книгата?
Вие, да, но анархокомунистите, не, драги приятели. Те предпочитат всички да са равни и безлични и да строят светлото бъдеще. Както се изкашля друг мислител от типа на Муркок, Дейвид Брин, също плюещ методично “Властелина” и “Междузвездни Войни”. В своите прозрения той обясни, че те защитават историческата традиция на Омир, която била остаряла и ненужна и – където трудът му придоби комично-пародиен вид – че, пред Star Wars и Star Trek той предпочита второто.
Нека започнем с личната и напълно несвързана с темата нападка, която Спархоук отправя към Майкъл Мууркок. "Неуспял метъл"? Майкъл Мууркок никога не е опитвал да бъде успяващ метъл. Има няколко колаборации с британски и американски рок-групи на ниво писане на текстове и позволение да базират някои от песните си на негови произведения + няколко появявания на сцената, при това започнали след като се е утвърдил като автор. А това, че Мууркок никога не е имал намерение да става не само успяващ, но и какъвто и да било метъл, е достатъчно добре подкрепено от огромното количество книги, които е изписал. Ще се върнем към този момент малко по-нататък.
Сега, за "оплюването". В този случай спор няма, че Мууркок очевидно има много против Властелинът на пръстените и Междузвездни войни. Но нека ви покажем малка част от коментарите му към двете творби.
Ето един във връзка с Властелина:
"Инфантилизмът на Властелинът на пръстените е много по-дълбоко вкоренен от много от последвалите го очевидно доста по-юношески ориентирани романи, които е вдъхновил. Той е Мечо Пух, опитващ се да минe за епично произведение. Ако си представим Графството като градина в двора на някое домакинство от преградията, то Саурон и главорезите му са този отколешен Торбалан в очите на буржоазията – Тълпата. Безмозъчните футболни фенове, хвърлящи бирените си бутилки през оградата – най-лошите аспекти от модерното градско общество, взели връх и превърнали се от малцинство в цялото, така както си ги представя една страхлива, назадничава социална класа, за която „добрият вкус” се изразява във "въздържаността" и "цивилизовано поведение" значи "поведение според конвенцията във всички възможни обстоятелства". Това не значи, че във Властелина липсват храбри персонажи или желание за борба против Злото (което така и не бива ясно дефинирано), но някакси дори тези храбреци ми приличат на пенсионери на митинг срещу Злите управници и не сме сигурни – защото Толкин никога не се осмелява да се приближи толкова близо до Тълпата и нейните сатанистки предводители – дали Саурон и сие въобще са толкова зли, колкото ни е казано, че са. Така де, щом мразят хобити, значи може да са свестни."
Пълният текст на английски:
http://www.revolutionsf.com/print.php3?id=953
...и един за Междузвездните войни:
"Анархистът не е някой дивак, а е зрял реалист, който си налага определени норми и ги променя според жизнения си опит и разбиране за света. "Бунтовник", със сигурност, но не "чаровен бунтовник", за да може да очарова властимащите (което е всъщност това, което всички уж "бунтовници" в тези истории правят). Винаги се стига до тягостния момент, в който непокорния Робин Худ се покланя уважително на Крал Ричард, след като е свалил от трона неговия съперник.
Този прикрит култ към "фигурата на бащата" се проявява особено силно в популярната поредица Star Wars, където още е представена една донякъде тревожна анти-рационалистичека перспектива в лицето на псевдорелигиозния символ на „Силата”, която обединава Джедайските Рицари и от която те могат да черпят като един вид Свещено Братство, като тамплиерски орден. Star Wars е чист пример за конвенциите на жанра (събирайки в себе си идеите на всички останали, творили в него) във вътрешната си структура – деца, замаскирани като възрастни, се борят да получат властта, с която са се ползвали бащите им, накрая печелят и след това стоят смутени пред принцесата, докато тя ги окича с медали.
Star Wars носи това послание – "да се подчиняваме на нашите бащи" - наред с почти всички творби в приключенския жанр и има всички правилни персонажи за целта. Филмът издига "инстинкта" над разсъдъка (един от фундаментите на нацистката доктрина) и издига на пиедестал някакъв вид сантиментален романтизъм, който хем привлича идеалистично настроените млади, хем защитава съществуващите институции. В същността на всеки жанр е да слага фокус върху определени съдържащи се в него идеи, независимо дали съответният автор, творящ в него, осъзнава този процес, или не. В този случай читателите/зрителите също често не го осъзнават."
Пълният текст на английски:
http://flag.blackened.net/liberty/moorcock.html
Както виждате, това са дълги и сложни откъси от още по-дълги и сложни есета, които Мууркок си е направил труда да напише по съответните теми. Достатъчно сложни, за да не сме сигурни дори в правилността на превода си на тези откъси от тях. Достатъчно дълги, за да поберат не един и два, а много аргументи, които Мууркок е привел в защита на личното си мнение за творбите на авторите. А личното му мнение е такова, че и ние на моменти може да не се съгласим с него. Но всичките тези думи, изписани от човека по повод нещо, в което вярва, в статията на Спархоук са принизени до "оплюва от десетилетия както Властелинът на Пръстените, загдето имал герои, и Междузвездни Войни, които пък имали войни със специални сили, другаруващи с принцеси." Това, скъпи читатели, е мерзко. Това, драги приятели, е липса на каквото и да било уважение към човек, който на запад има репутация, съперничеща си с тази на Толкин. Човек, който е писал в няколко различни жанра, който е творил разкази, повести и романи. Носител на четири награди за цялостно творчество. Човек, написал, чисто статистически, повече книги от Брукс, Едингс, Салваторе, Паолини и Роулинг взети заедно.
Да не говорим, че коментарът на Спархоук дори не е верен спрямо материалите. Мууркок и Брин искали всички да са равни и заедно да строят светлото бъдеще. На някого да му направи впечатление, че в горните два откъса се наблягаше не на кое да е, а на индивидуалността и независимостта от структурите на властта и на това как плахото общество вреди на човека? Нека спомена и един интересен факт – на Майкъл Мууркок дължим един от най-ярко индивидуалните и силни образи във фентъзи литературата въобще – Елрик Буреносеца. Разбира се поредицата за него не е била издавана никога в България, но в случая това няма никакво значение – издаваното в България никога не е било някакъв реален стандарт за фентъзи-литература.
Още нещо – нима тези дълги, сложни и политически обвързани коментари на Мууркок могат да нанесат някаква реална вреда на нещата, за които той говори? Дали той ще е причината Междузвездни войни и Властелинът на пръстените да загубят култовия си статус? Не. Това е просто личното му мнение. Това не е пропаганда и опит за убеждаване, а израз на различните гледни точки в различните течения във фентъзи жанра, към които Толкин и Междузвездни войни от една страна, и Мууркок от друга принадлежат (нали не смятате Междузвездни войни за научна фантастика?). Едните не са съгласни с гледището на другите – винаги е било така, винаги така и ще бъде.
За десерт на хейтърите ще спомена гологлавия лъжеинтелектуалец Чайна Миевил, който каза, че Толкин е вреден за фентъзито и, че се е поклонил на Ленин.
Без коментар оставям както това откровение, така и знайните и незнайни други плювачи от типа на неуспелите писателчета, нахвърлящи се като настървени кокошки на успеха на публикуващия се чрез малко издателство Робърт Станек и обвиняващи го в световни заговори и съзаклятия срещу техния уж качествен труд.
Рол: Нека започна с една лична нападка – от кой пиедесетал на човешката красота и интелектуалност, драги Спархоук, си позволяваш да коментираш външния вид на един автор, и това дали е, или не е интелектуалец? Просто ми е любопитно откъде това самочувствие за лепене на подобни груби, грозни и НАЙ-вече ХЕЙТЪРСКИ епитети у теб. И изобщо какво разбираш под "лъжеинтелектуалец", ако не е тайна, щото малко не става ясно? Ако темите, с които борави, са ти сложни, по-добре кажи така, а?
Така, а сега да продължим с фактите. Ето го интервюто, от което колегата явно е черпил информацията си:
http://www.depauw.edu/sfs/interviews/mievilleinterview.htm
Ако някой си направи труда да прочете цялото интервю (да, дълго е и да, има доста сериозни теми в него, а и езикът на автора е много богат), ще забележи, че господин Миевил има леви убеждения, но никъде не се "прекланя" пред Ленин, а когато го споменава, то е единствено за да коментира идеологията му. Също така никъде не казва, че Толкин е "вреден за фентъзито". Ето ги единствените места, в които изобщо го споменава:
Аз също така много харесвам идеята за "алтернативните светове" във фентъзи-жанра. Той има ужасна репутация, основно заради всички тези имитатори на Толкин, но аз обожавам идеята за създаването на такива светове. Силно уважавам ентусиазма, сериозността и систематичността, с които се създават, и традицията за навлизане в такива подробности до степен чертаене на карта е онова, което придава плътност и на моя свят. Но това зависи от настроението ми.
Другото споменаване е в контекста на "заглаждането" в жанра – без истински конфликти, с щастлив финал и т.н. Миевил разглежда тази концепция в социално-философски план и споменава Толкин единствено в контекста на това, че самият той е определил по този начин книгата Властелинът на пръстените. Миевил казва, че се опитва да избягва подобен похват в книгите си.
Какво виждаме? Презрение към имитаторите на Толкин и... нито една лоша думичка за самия него? Какво остава за твърдение, че е "вреден за жанра"!
Освен това господин "лъжеинтелектуалецът" има бакалавърска степен в Кеймбридж и докторска в Лондонския икономически университет. Учил е една година и в Харвард със стипендия. Дисертацията му, впрочем, е издадена като книга в Англия и Америка. За справка:
http://en.wikipedia.org/wiki/China_Mieville
И не е плешив, бръснат е :р
Що се отнася до "знайните и незнайни други плювачи от типа на неуспелите писателчета, нахвърлящи се като настървени кокошки на успеха на публикуващия се чрез малко издателство Робърт Станек и обвиняващи го в световни заговори и съзаклятия срещу техния уж качествен труд", не е много ясно кои са, има ли ги изобщо, къде пък са го обвинявали в каквито и да било конспирации и какво точно са казали, но всички видяхме какъв "успех" постигна Робърт Станек в България, нали? Продавачите на Славейков отказват да го взимат, защото не се продавал. Всички знаем и за абсурдно странната ситуация, в която всеки, написал негативно ревю за някоя от книгите му в "Амазон", се оказва заринат буквално минути по-късно от анонимни петзвездни хвалебствия, които да го изтикат на заден план. Любопитно е и колко много от тях споделят едно и също IP, но тъй като за това не можем да приведем доказателства, нека спрем дотук.
Така или иначе в качеството на Станек всеки може да се убеди, защото книгите му в оригинал могат да се намерят в Интернет с известна доза търсене. И честно казано автор, на когото във всяко изречение се откриват граматически, стилистични, пунктуационни и, за бога, смислови грешки, няма нужда други хора да го плюят, нали? Творчеството му говори само за себе си и нищо чудно, че се издава сам. Разбираемо е единственият, който се е излъгал да го издава на английски, да е самият той...
1. За ВИП-хейтърите с любов...
2. Творческите откровения на Пол Киърни и Тери Пратчет
3. Давещите се в омраза Джордж Мартин и Филип Пулман
5. Заключение – за прошката, злобата, лъжите и някои награди...