Давещите се в омраза Джордж Мартин и Филип Пулман
Друг пример за успешен автор, който от висотата на собственото си самочувствие сипе огън и жупел по колегите си е американския автор на бестселъри Джордж Р. Р. Мартин. Преди година или две в сърцераздирателно интервю той разкри как той и негови колеги (Хоб и Тад Уилямс) се мъчели да “направят нещо повече” за жанра фентъзи от Едингс, Брукс и Star Wars. Уви, явно усилията на Мартин да обогати фентъзито с похватите на софт-порнографията, с които неговата собствена сага “Песен за Огън и Лед” изобилства останаха недооценени, тъй като поредния том от нея бе приет с доста смесени отзиви, а продажбите му в крайна сметка комай останаха под книжната адаптация на “Отмъщението на Ситите”.
Колега Спархоук, всъщност единственото интервю в Интернет (отново – ако източникът ти е друг – в което се съмняваме – щеше да е коректно да го беше поне посочил), в което Джордж Мартин въобще споменава Робин Хоб и Тад Уилямс на едно място, е отпреди повече от пет години. Ето какво казва в съответната част от разговора:
Интервюиращ: По отношение на историята на вашия свят, в какви детайли можете да си позволите да навлезете, преди нещата да започнат да приличат твърде много на нашия свят?
Мартин: Смятам, че детайлите трябва да са доста.
Интервюиращ: Защото искате читателите ви да се вживеят по-пълно в това, което сте създал?
Мартин: Да. Нужно е да има усещане за правдоподобност. Всъщност, смятам, че повечето фентъзи писатели влагат твърде малко усилия в това. Нека първо обаче уточня, като кажа, че има много страхотни фентъзи творби. Много хора вършат добра работа. Тад Уилямс написа страхотна трилогия. Робин Хоб върши чудесна работа в момента. Книгите на Джордан, разбира се, се радват на милиони фенове. Има и по-стари писатели, като Толкин преди години, както и други. Но ако оставим това настрана, също така има много писатели, които далеч не са страхотни и, въпреки че книгите им се развиват в средновековна обстановка, човек има чувството, че е в Дисниленд. Имат си рицари, крале и замъци...
Инртервюиращ: И девици. Не забравяйте девиците!
Мартин: И девици, да. Но при тях ги няма кучетата в залите на замъците, боричкащи се за кокали под масата. Няма ги болестите и гладът. А тези неща също са съществували. Наистина мисля, че трябва да има всичко. Тук вече е нужно проучване. Трябва да знаеш как е изглеждал един рицарски турнир, как са се водили средновековните войни и да си наясно с начина на бой и използваните оръжия. Аз съм се опитал да вкарам тази груба правдоподобност в книгите си – феновете ги харесват, така че явно върша нещо правилно.
За интересуващите се, ето го и адресът на самото интервю:
http://www.januarymagazine.com/profiles/grrmartin.html
Къде Джордж Мартин "сипе огън и жупел"? Това е въпрос към читателите, не към Спархоук. Ще се радваме, ако успеете да откриете мястото и ни пишете във форума на Шадоуденс. Ние не успяхме, може би вие ще имате по-голям късмет.
А къде споменава, че той, Хоб и Уилямс "се мъчели да направят нещо повече за жанра фентъзи от Едингс, Брукс и Star Wars"??? Ако прочетете цялото интервю, ще видите, че Едингс, Брукс и Star Wars въобще не са споменати!!! Мартин говори за това, че е много хубаво авторите на фентъзи да поразучат как са стояли нещата в истинското Средновековие, за да могат да обогатят своите собствени псевдо-средновековни фентъзи светове. А доколкото знам, Едингс е точно сред авторите, обръщащи сериозно внимание на правдоподобността на световете си в това отношение. Какво излиза? Че Едингс всъщност е точно такъв фентъзи писател, който според Мартин се справя добре със задачата си!
Няма какво повече да се добави по тази линия.
Всъщност, има.
Новата книга на Мартин "комай" не се продавала толкова добре, колкото новелизацията на Отмъщението на Ситите. Откъде, ако смеем да попитаме, имаш тази информация, колега Спархоук? Още нещо, което не си споменал в собствената си статия. Нека обясним на любезния читател – защото това е нещо, което и ние не знаехме, докато не решихме да проверим – че в Интернет няма безплатна информация за продажбите на която и да е книга. Има списъци с най-добре продали се книги, в които не присъстват нито Пир за врани, нито Отмъщението на Ситите. Очевидно не можехме да проверим в абсолютно всеки списък, но прегледахме тези на Guardian и най-различните Амазони. Също и тук:
http://answers.google.com/answers/main?cmd=threadview&id=133616
В тази, а и няколко други теми в сайта, различни потребители искат информация за продажбите на дадена книга и получават неизменния отговор, че такава информация не съществува. От това може само да се заключи, че Спархоук лъже и за това, или се ползва с информация от източник, който ние не сме открили, и който той не е благоволил да предостави на никого от читателите си.
Може би върховен в жанра на злобния сарказъм обаче си остава Филип Пулман, което е жалко, тъй като в качеството си на писател той има своите качества. За съжаление те са “компенсирани” с лихва както от примитивната антирелигиозност на автора, която превръща последната част от трилогията му в неокомунистическа проповед, така и от неговите непремерени изказвания по адрес на колегите му. И ако признанието му, че “два пъти се опитвах да прочета Властелина и не успявах” буди снизходителни усмивки, то неговата патологична омраза към “Хрониките на Нарния” и професор К.С. Луис (омраза, плод на същата тази примитивна антирелигиозност) може да причини обида, огорчение, а в случая и с мен – презрение и омерзения от изплюлия ругатните творец
Отново липсва всякаква подкрепа на доста гръмките определения. Първо един основен, така, въпрос – по какъв точно начин писателските качества могат да се "компенсират" от антирелигиозността? Тя го прави по-слаб автор ли, какво? Още, как точно трябва да се третира определението "примитивна антирелигиозност"? Да, Пулман не е религиозен. А нужно ли е? И нека уточним нещо най-сетне – къде, за бога, е казано, че антирелигиозността е равнозначна на комунизъм? И възможно ли е да видим приведени цитати, превръщащи последната част на Тъмните му материи в "неокомунистическа проповед"? Защото, когато последно проверявахме, по света беше пълно с антирелигиозни или всъщност обикновени атеисти (какъвто е и Пулман, защото "антирелигиозността" си е вид фанатизъм, какъвто той никъде не е демонстрирал) и твърде много от тях нямат и най-бегла връзка с какъвто и да било... комунизъм.
Всъщност, ето един коментар на Пулман по повод вярата му:
http://www.thirdway.org.uk/past/showpage.asp?page=3949
Интерюиращ: В какви ценности са ви възпитавали?
Пулман: Стандартните за средната класа по онова време. Дядо ми беше свещеник и затова всяка неделя ходех на неделно училище и църква. Бях отдаден, пеех в хора, всякакви такива работи.
Тогава още имахме официалната версия на Библията, Молитвеник и книга за древни и модерни химни – всички онези стари писания, които са давали утеха и радост на поколение след поколение, а аз все още имах достъп до тях. Днес всичко това е пометено и ако изобщо отида на църква и видя ужасния оголен език, който изкривява службите, които провеждат сега, се чувствам благодарен, че израснах във време, в което можех да отида на матине и да пея старите версии на псалмите.
Интервюиращ: Но вие всъщност не ни давате нищо, което да обясни тази крайна неприязън към Църквата във вашите книги.
Пулман: Е, добре, всичко опира до историята. Историята на Инквизицията, преследваща еретици и измъчваща евреи, както и всичко останало. Историята на протестантите, изгарящи католици. Безсмисленото преследване на невинни и луди стари жени, пуританите в Америка, изгарянето и бесенето на вещици... а неприязънта ми не е насочена само към християнската църква, но също и към талибаните.
Всяка монотеистична религия рано или късно започва да преследва различните и да ги избива, само защото не признават бога, който тя почита. Където и да погледнете в историята ни, ще откриете нещо такова. И още продължава.
В същото това интервю Пулман обяснява как едностранчивостта на Църквата в книгите му всъщност е можела да бъде смекчена, че ако сега имал възможността да пренапише Тъмните му материи, би сложил герои и събития, показващи, че не всичко в нея е лошо. Освен това сред безбройните му паралелни светове имало и такива, в които Църквата е сторила повече добро, отколкото лошо, но уви, нашият свят още не бил сред тях.
Ето и още едно интервю, занимаващо се с въпроса:
http://www.surefish.co.uk/culture/features/pullman_interview.htm
Ще забележим, че Филип Пулман изобщо и по никакъв начин не е дори бегло антирелигиозен. Той всъщност дори може да бъде определен като вярващ, макар и едва ли в нещо толкова конкретно като Бог. Само че, и това очевидно е било препъникамъкът пред дедуктивните способности на много тесногръди фанатици, човекът не приема Църквата като носител на тази вяра. И защо му е да я приема? Нали вярата е нещо лично? Нали догмите само я сковават и убиват? И нима има лъжа в изброяването на зверствата, за които Църквата действително е отговорна? А според така любимата на Спархоук Уикипедия, в тези си твърдения Пулман дори получавал подкрепата на немалко християни, които смятат, че критиката му е насочена към догмите и използването на религията за репресии, а не към самата религия.
Но най-важно от всичко – къде, МАМКА МУ, е неокомунизмът в разсъжденията на този зъл ВИП-хейтър?!
Ок, спокойно... Сега, след като евентуално сме уточнили, че да определяш атеизма (доколкото изобщо можем да говорим за такъв) като "неокомунизъм" е напълно налудничаво, да видим и будещите снизходителни усмивки, обида, огорчения, а в случая с крехката психика на автора на коментираната статия – презрение и омерзения коментари за Толкин и Луис...
Цитат от следната статия за филма по Хрониките на Нарния:
http://observer.guardian.co.uk/uk_news/story/0,6903,1593201,00.html#article_continue
"Книгите за Нарния, казва Пулман, съдържат заядлива смес от расизъм, женомразие и предразсъдъци. Но за любовта и Христианското милосърдие изобщо не се говори"
В друго интервю:
http://www.powells.com/authors/pullman.html
Интервюиращ: Така или иначе вие едва ли сте първият автор на детски книги, който предлага идеи, нехаресващи се на всеки. Например в предишни свои интервюта сте коментирали К.С. Луис и повествованието в книгите му. Споменахте сцена в Принц Каспиан, в която авторът се подиграва на дебелите крака на едно малко момиченце.
Пулман: Наистина е така. Но мисля, че има голямо значение дали ще прочетеш книгите като малък. Аз ги четох, когато вече бях пораснал, и ми се сториха ужасни, пълни с грубост и презрение, пропаганда, при това от името на религия, чието основно кредо явно е да презираш и мразиш хора, различни от теб самия. Каквото и да казва Християнството, аз не мисля, че е това.
"Патологична омраза"? Малко силно определение. Просто различно тълкуване. Пулман де факто защитава Християнските ценности, твърдейки, че те не са добре представени в Нарния. Отново, негово право като читател, а не като автор, защото в НИКОЙ от тези текстове няма и помен от опит за самоизтъкване на гърба на Луис.
Що се отнася до това, че два пъти не могъл да прочете Властелина, явно източниците на колегата са твърде потайни, понеже ние просто не можахме да ги намерим. Ще се радваме да ги сподели с нас. Най-близкото до това е една реплика в цитираното над този абзац интервю, че по принцип не можел да чете фентъзи, защото то не му казвало нищо съществено за хората като такива. Но Толкин и Властелинът на пръстените споменава единствено в контекста на голям еталон за жанра, с когото сравняват всяко друго произведение. Или, за да сме по-директни – споменава ги с уважение.
Но докато сме на темата с авторите, непрочели Властелина и нехаресващи фентъзи, нека представим на читателите ей тази интересна статия за Джоан Роулинг:
http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,1083935,00.html
Най-известната жива писателка на фентъзи в света дори не обича особено фентъзи книгите. Чак след като Философския камък бил издаден, на нея й хрумнало, че може би е написала нещо такова. "Това е истината", казва тя. "Знаете, има си еднорози. Определено има и замък. Но изобщо не ми беше хрумнало, че върша нещо подобно. И си мисля, че причината за това е, че всъщност не съм голям фен на фентъзито." Роулинг така и не могла да дочете Властелинът на пръстените. Дори не е прочела всички книги за Нарния на К.С. Луис, с които сравняват нейните собствени. "Има един момент, в който Сюзан, която е по-голямото момиче, не може да влезе в Нарния, защото е започнала да се интересува от червила. Вече не е религиозна, основно защото е открила секса", казва Роулинг. "И на мен изобщо не ми харесва това".
Впрочем, именно по повод тези й думи е й шеговитият коментар на Пратчет, цитиран нейде по-горе.
Значи, нека обобщим. Роулинг не обича фентъзи. Не е чела Властелина. Не харесва Нарния повече или по-малко по същите причини и по същия начин, както и Пулман. Само ние ли виждаме тенденциозност в пропускането й в списъка с ВИП-хейтъри?
1. За ВИП-хейтърите с любов...
2. Творческите откровения на Пол Киърни и Тери Пратчет
4. Злите анархокомунисти – за неуспелите метъли и плешивите лъжеинтелектуалци
5. Заключение – за прошката, злобата, лъжите и някои награди...