Истината за "ВИП-хейтърите" или "как всъщност е редно да се пише статия"

Автори: Трип и Роланд

     Чудно колко ли хора четат статиите в българските онлайн медии? Не става дума за Интернет вариантите на най-различните вестници или сайта на Министерството на околната среда, а медиите, които са избрали за своя единствена среда на разпространение Мрежата.
     Също така, като казваме "статии", не говорим за коментарите за настоящото политическо положение в Долно Камарци и покачващите се цени на калцуните от щавена свинска кожа, а за статии, написани в израз на личното мнение на автора по тема, която го вълнува достатъчно силно, за да иска да сподели мислите си с други хора и да се надява те да ги разберат и оценят.
     Освен това, под "статии, изразяващи лично мнение" (да де, става досадно, но ни изтърпете, моля ви), нямаме предвид безсмислените бълнувания на псевдо-интроспективните бродници из сенките и отсенките на реалността, които изобилстват из блоговете в Интернет, а неща, които са достатъчно аргументирани и ясно и разбираемо написани, за да може читателят хем да стигне до края им, хем да си каже "Хубаво го е казал, може да помисля по тоя въпрос някой път!"
     От една страна може би ще е хубаво да има повече хора, които четат подобни материали, защото има хора, които могат да ги пишат. Статиите от последните два броя на Шадоуденс са красноречиво доказателство.
     От друга, обаче, се опасяваме, че евентуалните читатели могат да попаднат на откъслеци текст с жалките претенции за "статийност" и да се подведат по написаното в тях. Такива статии има, при това немалко.
     Една от най-скорошните такива е продукт на сайт, числящ се към малкото активни периодични онлайн медии с фокус върху фантастичната литература и фантастиката въобще.
     Това, за което иде реч, и тук ще говорим с конкретни имена, е статията, наречена VIP Haters на Darth Sparhawk, публикувана на следния адрес:

     http://www.citadelata.com/index.php?show=60

     Трип: Нека първо отбележа, че аз лично не се чувствам засегнат от тази статия на ниво "любими автори", защото не съм голям фен на нито един от заклеймените като "хейтъри" писатели, за които Спархоук е писал в парчето си текст. Много трудно мога да стана истински фен на каквото и да било, което май означава, че не мога да бъда и истински хейтър. Макар че след тази статия вероятно ще бъда обявен точно за такъв.
     Откъслекът текст на Спархоук ме обижда на чисто интелектуално ниво, както би трябвало да обижда и всеки един разумен човек, прочел поне една истинска статия, на каквато и да е тема, през живота си. Защо ли? По-надолу пише защо.

     Рол: Моята причина за участие в тази контра-статия пък не е нито злоба, нито дори принципното ми несъгласие с позициите на колегата Спархоук. Не, моята причина е простичка. Аз мразя откровените лъжи. Авторът на "VIP Haters" статията си е позволил да изкривява думите на автори, които просто не харесва, за да изкара смисъл, на моменти тотално противоположен на вложения от тях. За мен това е недопустимо. Така че моята причина да пиша тези редове е просто да ви покажа истината. И то не моята или нашата с Трип истина, а Истината във факти, подкрепени с доказателства. Защото само така има смисъл да се пише статия, нали?

     Но да започаваме с цитатите:

1. За ВИП-хейтърите с любов...

2. Творческите откровения на Пол Киърни и Тери Пратчет

3. Давещите се в омраза Джордж Мартин и Филип Пулман

4. Злите анархокомунисти – за неуспелите метъли и плешивите лъжеинтелектуалци

5. Заключение – за прошката, злобата, лъжите и някои награди...