Колелото на времето S01E05 Кръвта зове за кръв

За разлика от други изкуства, създаването на филми или телевизионни сериали е свързано почти винаги с множество компромиси. Освен ако продукцията не е буквално аматьорска, всичко струва пари, гонят се срокове, които често са твърде оптимистични, актьорите имат претенции или други ангажименти, продуцентите се бъркат в работата на сценаристите и режисьорите и т. н. Защо ви разправям всичко това ли? Защото ме гризе нездраво любопитство какъв ли точно е бил процесът на работа, довел до заснемането на този епизод на Колелото на времето.

Резултатът от усилията на екипа е…. интересен. Сам по себе си той не би бил чак толкова лош – главната сюжетна линия се върти около Стражника Степин, който оплаква смъртта на своята Айез Седай Керени. Виждаме нагледно до какви неприятни последици може да доведе стражническата връзка. Питър Франзен (познат на зрителите най-вече с ролята на крал Харалд във Викинги) се представя добре и подозирам, че това е една от причините неговият герой да получи толкова внимание. Но като част от сезон от само 8 епизода, епизодът е сериозна издънка. Най-вече защото ще пропуснете много малко от главния сюжет, ако решите да го прескочите.

В началото ни уведомяват, че е минал един месец и виждаме как всички главни герои наближават Тар Валон. Това е първият голям недостатък – вместо изпълнено с премеждия пътешествие, това дълго пътуване в сериала е като лежерна екскурзия, която не заслужава и минута екранно време. Перин и Егвийн са ударили кьоравото и Калайджиите ги водят точно до Тар Валон. Мат споменава, че е трябвало с Ранд да спят навън цял месец, но с такъв тон все едно е дете, което реве, че не са му купили плейстейшън. Всички тролоци, мърдраали и Мраколюбци, които се предполагаше да са по петите им, ги е хванала липсата до такава степен, че синковците вместо да бързат към Бялата кула, решават първо да си отпочинат в някаква странноприемница. Уж нямат хич пари, но стаята им е с размерите на малък апартамент. Да, това е дреболия, но е показателна за липсата на внимание към детайлите. Същото важи и за дрехите на Ранд, които са като току-що изпрани с Ariel.

Междувременно, Моарейн, Нинив и Лан също пристигат. Моарейн приема съвсем равнодушно факта, че е изгубила хората, които е търсила двайсет години. Кулата и Тар Валон изглеждат красиво в кадрите от по-далечен план, но засега виждаме само тесни улички в града, а Бялата кула е толкова пуста, че май не срещнахме нито една нова Айез Седай. Интериорът също е доста скучен и стерилен.

Най-добрата сцена е тази, в която Мат и Ранд гледат процесията с пленения Логаин и се заричат да не позволят да ги застигне такава съдба. Напук на ниските очаквания, Лоиал, техният нов спътник от нечовешка раса – огиер – не изглежда толкова зле, колкото на изтеклите снимки, а гласът му е съвсем на място. Но все пак, човекът, в чиито мозък се е родила идеята Лоиал да е рус, трябва да бъде уволнен незабавно. Освен това и огиерът не е пощаден това да ръси нелепи реплики от рода на „Червената коса е една от малкото физически отличителни черти, които подсказват откъде е даден човек“. Все едно сценаристите говорят директно на зрителите.

Егвийн и Перин биват заловени от Белите плащове. Положението уж е много напечено, само че драмата не се получава, защото диалогът е болезнено тъп, а поведението на главния Бял плащ Еамон Валда е самоубийствено глупаво. Актьорите се стараят, но дотам. Не помага и това, че ни беше казано в прав текст, че Егвийн е „несломима“, за да не вземе някой да не успее да отгатне какво точно ще стане минути след тази реплика на Нинив. Вълците, които се появява изневиделица накрая са твърде джобен размер, за да всяват страх. Наясно съм, че няма как да използват истински възрастни вълци при заснемането на тези сцени, но тези лаещи създания човек по-скоро му се иска да ги погали, отколкото да го е страх от тях.

На всичкото отгоре пак липсва обяснение защо Валда не се бои от Айез Седай или защо групичката му идиоти със смехотворни мустаци се мотае безгрижно в околностите на Тар Валон. Вярно е, че има такива групички и в книгите, но там няма Бели плащове, които да са убили половин дузина Айез Седай. Ненасилствената съпротива на Туата’ан е светлият лъч в цялата работа. Жалко, че на Мария Дойл Кенеди (Ила) не са дали ролята на някоя важна Айез Седай, щеше да пасне чудесно.

При Нинив положението също не е много розово. В предишния епизод тя постигна нещо нечувано, в този само Лиандрин проявява интерес към нея, но тя го правеше и преди края на четвърта серия. Поредната промяна на сюжета от книгите, която обаче не води до различни реакции в по-дългосрочен план от познатите на читателите. Това е един от големите проблеми при адаптациите на книги и по всичко личи, че и Колелото на времето ще си пати доста от него.

Начинът, по който Лоиал открива Нинив и я води при Ранд, е повече от комичен. Твърде вероятно е да имало допълнителни сцени, които да обясняват как се е получило това и са били отрязани впоследствие. Срещата на Нинив с Ранд и Мат е прилична, с уговорката, че тя посреща подозренията на Ранд, че приятелят му може да прелива твърде спокойно.

Но да се върнем на Степин – при него нещата бавно и полека стигат да очакван завършек и твърде мелодраматичен финал, който събуди негодуванието на голяма част от челите книгите. Противоположната теза е, че този епизод дава ключова информация за стражническата връзка, която ще е важна за въздействието на много сцени в идните сезони. В това има резон, но същата тази информация можеше да бъде поднесена много по-бързо и да остане повече време за неща като връзката между Перин и вълците, Мат и кинжала, отношението на Айез Седай към Нинив, някакви опити от страна на Моарейн да намери останалата част от групата и т. н.

Остават само три епизода до края на сезона, а половината главни герои са до голяма степен енигма. Като изтрепаха половината им село (включително и уж Нинив), нямаше време за тъгата им (освен при Перин, защото жена му загина). Ранд и Мат докараха на невинно семейство чудовище, което заколи всички негови членове, а почти никакво екранно време не е отделено за реакциите им. А сега изведнъж половин епизод скръб заради някакъв третостепенен персонаж. Ще кажеш, че някой от Amazon е прочел първоначалния сценарий и е отсякъл „Нали искаме да направим новата Игра на тронове? Повече трупове и печал, аз ли трябва да ви уча!“