Мрежа: Amazon

Създател: Рейф Джъдкинс

Сезони: 1

Формат: 8 епизода по около 60 минути

В ролите: Розамунд Пайк, Джоша Страдовски, Маркъс Ръдърфорд, Зоуи Робинс, Барни Харис, Алваро Морте, Даниъл Хени и др.

Четвъртият епизод на Колелото на времето е първият, в който е отделено сериозно внимание на герой извън основната група на Моарейн, Лан и петимата от Две реки. Това е Логаин, Лъжедраконът от Геалдан, който е пленен от група Айез Седай и воден за опитомяване в Тар Валон. След като водачката на тази група Керени излекува Моарейн от раната ѝ, тя и Лан останаха в лагера, вместо, както аз очаквах, да тръгнат да търсят Ранд и компания. Събитията в този лагер са основния фокус на епизода, а другите две сюжетни линии – Мат, Ранд и Том по селата, както и Перин и Егвийн, пътуващи с Туата’ан – получават доста по-малко екранно време.

След колебливото начало на сериала този епизод трябваше да даде отговора на въпроса дали тенденцията за покачване на нивото след първия епизод ще се запази и за мен отговорът е определено положителен. Събитията в него са доста свободно адаптирани от книжния първообраз в сюжетно отношение, но атмосферата и персонажите са запазени в максимална степен. Разширяването на ролята на Логаин, който е съвсем третостепенен герой до последните няколко тома, е направено много успешно. За пръв път досега сериалът успя да намери точния баланс между сцените, основно посветени на развитието на героите, и тези, основно движещи сюжета напред, и не ме остави с усещането, че събитията се развиват твърде бързо. Както и преди, не липсват инфодъмпинг диалози и сцени, но тук това е сякаш по-умело. Една от тази сцени дори е един от най-въздействащите моменти в епизода и обяснява Пътя на листото по-добре, отколкото в книгите. Визуално сериалът продължава да е високо ниво. Битката в края е доста добре заснета и зрелищна, макар и да ѝ липсва мащабност. Последните пет минути от епизода пък са най-епичните и надъхващи досега.

Специално внимание в този епизод заслужава актьорската игра. Алваро Морте е страхотен в ролята на Логаин и доказва защо е станал толкова популярен в испаноезичните държави. Барни Харис в малкото минути, които имаше, отново демонстрира, че е чудесен избор за Мат и отсега ме е яд, че се е наложило да бъде заместен от втори сезон нататък. Александър Вилаум след колебливото начало в предишния епизод тук доказва, че има качества да представи образа на Том на екран с нужната дълбочина. Зоуи Робинс има страхотна сцена в края. Но най-доброто актьорско изпълнение в епизода е на Мария Дойл Кенеди в ролята на Ила. Сцената, в която тя обяснява Пътя на листото на Перин, е една от най-добрите в сериала досега, и това се дължи до голяма степен на нея.

Като недостатъци може да се отбележат някои нелепи моменти в екшън сцената в края, например двете бойни брадвички на един от Стражниците. А и като е нямало бюджет за повече участници в екшъна, беше малко глупаво в диалога да се обяснява, че идва армия, а да виждаме 20-ина човека. Дрехите на Айез Седай също са доста зле и прекалено униформени за всяка Аджа. Поне Зелените трябваше да носят нещо по-елегантно и скъпо изглеждащо дори и когато са в лагер насред гора. Арам продължава да е дори по-досаден и от книжния си първообраз. Том прекалено бързо реши, че Мат може да прелива. Целта да се поддържа максимално дълго мистерията кой е преродения Дракон явно води до някои неособено логични сюжетни решения.

Въпреки това обаче епизодът определено си струва гледането както от фенове на книгите, така и от хора, просто търсещи нов качествен фентъзи сериал.

Сравнение между епизода и книгите

 спойлери за всички книги

Ролята на Логаин в сериала изглежда е сериозно разширена. В книгите той се появява само в една сцена в Кемлин в първи том, тук обаче виждаме много повече от неговото пленничество. Моарейн и Лан в книгите така и не се срещат с него, а и опитомяването му се случва при съвсем други обстоятелства. Засега тези промени изглеждат добре обмислени и на място, запазват духа на книгите и дават основа за интересно развитие оттук нататък.

Нинив демонстрира фантастични способности като лечител и мощ в преливането много преди да го направи в книгите. Сцената, в която се случва това, е зрелищна и емоционална, но не съм сигурен дали няма да доведе до сюжетни проблеми по-нататък. Отношенията ѝ с Лан получават доста повече екранно време, което си е очаквано и на място.

Аланна се появява в сериала доста по-рано, отколкото в книгите, и поне засега е представена в доста по-положителна светлина. При положение, че ще се наложи сериозно орязване на броя Айез Седай от стотиците именувани в поредицата, това изглежда като добро решение. Лиандрин също се появява по-рано и показва признаци за по-голяма дълбочина на характера, отколкото в книгите, без да престава да е дразнеща кучка.

При Ранд, Мат и Том промените бяха сравнително минимални и на място. Само не ми стана ясно защо Том толкова бързо реши, че Мат може да прелива, но при ограниченото време подобни проблеми са трудни за избягване.

Основният проблем при адаптацията в епизода е акцентът върху мистерията кой е Прероденият дракон, при която кандидатите продължават да се увеличават по доста нелогичен начин. Нинив е твърде стара, за да е кандидат, а същото важи с още по-голяма степен за Логаин. Но въпреки това Моарейн за момент сериозно обмисляше възможността Логаин наистина да е Дракона. А след демонстрацията на мощ в края Нинив сигурно вече е основният кандидат на хората, които не са чели книгите. Освен това имам чувството, че за да се поддържа интригата и да има изненада в края на сезона, Ранд получава по-малко екранно време от другите възможни Дракони.

Въпреки тези разминавания, като адаптация това определено е най-успешният епизод досега.

Оценка: 8.5/10