WandaVision S01E08 Previously On

След две по-бавни седмици WandaVision се завръща с може би най-добрия си епизод до момента. Епизод, който едновременно разбива на пух и прах множество теории, но и всъщност се завръща към ядрото на това, което изначално очаквахме от сериала.

 Това е единственото ви предупреждение за СПОЙЛЕРИ. Да не чувам после оплаквания.

След експлозивното „разкритие“*, че „Агнес“ (Катрин Хан) всъщност е вещицата Агата Харкнес, и съответно след една от най-прекрасните песни и мийм-генератори в историята на телевизията („Agatha All Along“), Previously On прави пореден и може би последен поклон към ситкомите с мета коментар: флашбек епизод. Но докато във въпросните сериали тези епизоди са най-често плява и пълнеж с цел изкарване на седмицата, за да се пестят пари, то в WandaVision видяхме точно обратното.

Уанда Максимоф (Елизабет Олсън) получава колосално развитие – може би най-сериозното и задълбочено такова от Тони Старк насам. В някои отношения то обяснява структурата на сериала, например с разкритието, че тя от малко дете е обичала ситкоми и те са били за нея бягство от ужасите на ежедневието ѝ. В други епизодът е реткон – научаваме, че тя е родена вещица и камъкът само е отприщил силите ѝ, вместо да ги е създал. Това за мен е великолепна промяна, защото допринася към тематизма на сериала. WandaVision в основата си е история за травмата и скръбта – и за потенциала за израстване от тях. Пример за това е и липсващата в настоящия епизод Моника Рамбо. Дали Уанда ще съумее да израсне от собственото си страдание, все още е неясно. Но ако не пропускам някого, за първи път в историята на MCU получаваме герой на Земята, който е РОДЕН със свръхсили и ги е развил в моменти на травма.

Като стана дума за герои, Агата ми даде всичко, което исках от нея. Едновременно „зла“ вещица със зъл вещерски смях, но и в някаква степен ментор и – изненадващо – терапевт на Уанда, какъвто е образът ѝ в комиксите. Още в началната сцена на Previously On, където виждаме историята ѝ в Салем преди столетия, става ясно, че това е човек, който копнее не за сила, а за знание. Този епизод ни разкрива, че манипулациите ѝ в предишни епизоди не са били с цел контрол, а да събуди Уанда от фантазията, в която сама се е набутала. Агата не иска да я контролира, тя иска да разбере как Уанда е постигнала магиите, създали Хекса. Искрено се надявам това да не е поредният злодей, който MCU създава само за да убие в края на историята, защото Катрин Хан е прекрасна в тази роля и героят заслужава много повече от 9 епизода.

Previously On е една от най-човечните и емоционални истории, които сме виждали в тази вселена. Не знам от какъв точно базалт трябва да е направен човек, за да не изпита поне малко съпричастност в сцената, в която Вижън, в опита си да осмисли емоциите на Уанда, ѝ помага да ги преодолее и да намери светлина в края на тунела. И този безкрайно интимен момент само подчертава болката от липсата му в настоящето. Най-невероятното постижение на епизода е да ни накара да изпитаме емпатия и да разберем защо свръхчовек като Уанда би създал тази фалшива реалност, вместо да живее в истинската.

„What is grief, if not love persevering?“

Previously On също така прави съществуването на Мефисто, поне в тази история, почти невъзможно. Минимум на тематично и сюжетно ниво вече просто няма място за нов злодей. Разбира се, той може да се появи в сцена в края на финалните надписи, както Танос дебютира във финала на Отмъстителите. Но дори и повечето ни теории за произхода, естеството и целта на Хекса да се оказаха (най-вероятно) погрешни, епизодът несъмнено превърна WandaVision в истинско произведение на изкуството и зашеметяващо искрена история за страдание и травма. При все че другата седмица най-вероятно ни очаква най-вече екшън*, за мен сериалът вече се доказа като топ 3 на най-добрите произведения в MCU.