Under the Dome, S01E01: Pilot

През 2009 г. романът Under the Dome на Стивън Кинг беше приет изключително добре от публиката. Грамадният том прилича както по размери, така и по тематика на една от най-обичаните книги на Кинг – Сблъсък. Един ден градчето Честърс Мил в щата Мейн внезапно бива отрязано от външния свят, похлупено под невидим купол. Бариерата е непробиваема и не допуска нищо през себе си, като с появата си предизвиква сериозни разрушения. Книгата проследява начина, по който гражданите на Честърс Мил се приспособяват към изолацията, както и съпътстващите израждания на обществото им.

Сериалът адаптация на Брая Вон, понатрупал опит покрай Lost, е бил първо предвиден за Showtime, но след това бива прехвърлен към CBS. Като продуценти участват още Стивън Спилбърг и самият Стивън Кинг. На 24 юни беше излъчен пилотният епизод на предаването.

Не съм чел романа на Кинг, макар да ми се иска. Историята за малкото градче и гражданите му, които трябва да се справят с апокалиптични и непонятни за тях събития, уповавайки се единствено на собствените си сили, ми създаде сравнително високи очаквания, първо към книгата, а след това и към сериала. Кинг е доказал, че умее да развива добре такъв тип истории, а за мен едно от най-силните му писателски качества е способността да изследва взаимодействието между нормалните хора в сблъсък с ненормални обстоятелства. Политическите борби за власт и чисто личностните сблъсъци, които предполага тази романистка основа, биха могли да послужат чудесно на един талантлив екип от хора, врели и кипели в телевизията и киното.

Рано е да се дават сериозни оценки единствено и само на базата на пилота, но на този етап очакванията ми бяха много сериозно занижени. Личи си, че в продукцията на Вон са вложени усилия, но въпреки това нищо от първите четиридесет минути не дава заявка за кой знае каква амбиция и майсторство. Сценарият не изпъква по никакъв начин на фона на безбройни въвеждащи епизоди, които имат единствено за цел да въведат зрителя в ситуацията и да го запознаят с главните герои. Не изпъкват интересни гледни точки, нито някакви нестандартни решения на ниво организация на сюжета. Дори свръхестественото присъствие на купола е някак изпразнено от потенциала за ужас и чудо, които трябваше да се усещат на талази от реакциите на хората от Честърс Мил. Няколкото катастрофи и едната разрязана на две крава не са достатъчни, за да предадат шока от това събитие, което ще тласка съдбата на героите до края на сериала. Предполагам, че няма да се залага кой знае колко на специални ефекти, тъй като не се предполага те да движат интереса на зрителите, но дори там нещата куцат и не успяват да сграбчат гърлото.

Разбира се, трябва да се изчака преди да се дават генерални оценки. Първият епизод все пак представя доста голямо количество герои, което е нормално, при положение че много нови действащи лица едва ли ще се появяват от сега нататък, ако изобщо. За момента впечатленията ми от актьорската игра са в най-добрия случай неутрални, а ако трябва да съм малко по-краен, бих нарекъл повечето изпълнения посредствени или поне вяли. Дийн Норис, който се справя страхотно в Breaking Bad, тук играе местния политик Големия Джим, на когото май не му е съвсем чиста работата. От него сигурно може да се очаква да поеме ролята на местния харизматичен тиранин в някакъв по-напреднал етап. В първия епизод той наистина няма достатъчно екранно време, но дори в рамките на няколко минути героят можеше да бъде показан в доста по-интересна светлина. В този смисъл проблемът е по-скоро в сценария, отколкото в Норис, но именно затова и неговата игра не прелива от ентусиазъм. Майк Фогъл играе Дейл Барбара, по прякор „Барби“ – бивш военен, който се озовава пленен под купола малко след като погребва труп в близката гора. За разлика от Норис, Фогъл е откровено слаб избор. Надявам се да греша, но в първи епизод прави впечатление на поредното случайно дърво, а от него сигурно ще се очакват доста решителни действия. Рейчъл Льофевр е местният разследващ репортер Джулия Шумуей, която по стечение на обстоятелствата се сближава с Барби и заварката между двамата аха-аха да се случи към края на епизода. Отново просто поредното сравнително приятно лице, което обаче не демонстрира нищо особено като актьорски умения.

Няма да продължавам с коментари по отношение на всички герои, защото ще трябва най-вече да повтарям едно и също – до момента нито един от тях не е интересен, било то откъм сценарий или откъм изпълнение. Единствено си струва да се отбележи ролята на Александър Кох, който играе Джуниър, сина на Големия Джим (чисто физически Дийн Норис всъщност хич не е много голям). Кох може и да не е много слаб актьор, но съвсем не пасва на ролята си, предвид че май се предполага да играе отракан хулиган със спотаени психични отклонения, който отвлича гаджето в старото бомбоубежище на дядо си. Да, ама Кох през половината време или е надянал крайно тъпа усмивчица върху дечковското си лице, докато си играе с жалката си ножка, или се опитва да си придаде замислен и развълнуван вид, което засега не му се получава особено. Поне Брит Робъртсън се справя нелошо като злощастната приятелка на Джуниър – младо момиче, което работи като доброволец в местната болница и мечтае някой ден да си вдигне чуковете и повече да не стъпи отново в Честърс Мил. Кофти късмет.

Въпреки критиките, сериалът може пък и да тръгне по възходящ път. Налице са доста герои и доста потенциални сюжетни линии, които тепърва ще се разгръщат; а може би мистерията около купола ще се превърне във фокус и катализатор на усещането за тих ужас и нарастващо напрежение, което се очаква от адаптация по Кинг. За момента обаче съм силно скептичен. Ще погледаме, ще видим. Съмнява ме да разполагам с волята да пиша мини-ревюта за всеки излязъл епизод, а и ако не настъпи рязък скок в качеството, няма да има и особен смисъл от това. По-скоро може би ще се включа отново с обзорен материал след края на сезона, или в най-добрия случай някъде по средата.