The Umbrella Academy S02 No, bro -- he shanked your heart.

Не знам за теб, но лично мен първи сезон на The Umbrella Academy ме остави жадна за още. Десетте едночасови епизода на най-несупергеройския сериал за супергерои завършиха с избегнат на косъм Апокалипсис. След тежка седмица на преврати и преследвания шестимата Харгрийвс не можаха да спрат сестра си Ваня (Елън Пейдж) от загубата на контрол върху свръхестествените си сили, които тя тъкмо бе открила. В последствие пострадаха и Луната, и Земята, и настоящето такова, каквото го познаваме… но не всичко бе напълно загубено.

Младият – или старият, в зависимост откъде го погледнеш – Номер Пет (Ейдън Галагър) отдавна се опитва да овладее телепортацията не само в пространството, но и във времето и именно той успява в последния момент да генерира достатъчно сила, за да върне семейството си назад, където – когато – нищо от случилото се още не е било дори започнато. Така The Umbrella Academy се пренася в 60-те години на миналия век и то не къде да е, а в Далас, Тексас – ябълка на не един или два раздора.

Този сезон успява успешно да избегне проклятието на продължението, като взима най-добрите елементи от първата част и или ги надгражда, или ги контрастира. Първи епизод започва именно така. Семейството оцелява като по чудо, след като един по един членовете му изпадат от огромния светещ портал на едно и също място… но в различни години. Разделени, братята и сестрите са изправени пред откритието, че са сами в непознато време на непознато място, и се заемат да се справят с това по типичните за всеки спорно адекватни начини. Клаус (Робърт Шийхан), следван неотлъчно и неволно от Бен (Джъстин Мин), се възползва от ситуацията и сформира култ, Диего (Дейвид Кастаньеда) попада в лудницата, Лутер (Том Хопър) става боксьор, а Ваня получава пълна амнезия от падането и заживява като детегледачка във ферма. В тези ситуации героите имат голяма свобода да покажат истинските си характери, лишени от контекста на съвремието и всичко познато. Интересно е да видиш кой как се адаптира, защо и дали изобщо търси останалите, колко време му отнема, за да се откаже напълно от издирването и да приеме изцяло новия живот.

Малко по малко героите успяват да се съберат на приблизително същото място и време. Тук си личи, че създателите на сериала са инвестирали време и усилия в това да развият малко повече индивидуалните връзки между тях като членове на едно преоткрило се семейство. Том Хопър разгръща повече качествата на иначе елементарния и леко скучноват Лутер и динамиката му с Диего е очарователно глуповата – двамата като че споделят една мозъчна клетка и изпадат в набор от комични ситуации, където лидерските им наклонности и дръзки характери им изиграват лоша шега. Бен и Клаус имат много повече време на екрана и Джъстин Мин успява да ни разкрие още за историята и силите на номер Шест. Хаотичната енергия на Номер Пет е напълно разюздана тук – Ейдън Галагър е все така изумително брилянтен и убедителен въпреки крехките си години. Този път обаче героят му е видимо по-загрижен за близките си и тяхната връзка. Някои от тях успяват да израснат – Ваня успява да преодолее недоверието си и да помоли останалите за помощ. Други пък само затвърждават недостатъците си – след катастрофален разговор със Сър Харгрийвс всички отново се убеждават в пълната липса на човечност у него.

При всички положения динамиката на сериала не отстъпва на първия сезон. Летвата е вдигната високо и втора част успява да я надскочи. Историята се усеща по-стегната и целенасочена. Саундтракът е подбран изкусно, диалозите са естествени и остроумни. Елън Пейдж получава всякакви възмездия, включително и връзка с жена след неубедителния избор на половинка от първа част и като цяло голяма част от очакванията на публиката са оправдани.

Какво не достига тогава? Няколко неща остават неизяснени. Лично за мен героят на Бен имаше доста повече потенциал за реализиране и смъртта му дойде някак прибързано, като че сценаристите са търсели повече сензация отколкото оригиналност. Истинската същност на Сър Харгрийвс ни се разкрива, но само за секунди и след това сякаш забравяме за нея. Финалният епизод на сезона има ексклузивно супергеройски привкус за сериал, който набляга на всичко друго освен това – наредени са сюжетен обрат след сюжетен обрат в рамките на час, които при това не добавя особено стойност към историята и към завършека. Без да издавам самия финал, бих казала, че това не е последното, което очаквах в тази история, но съм разочарована, че се прибегна до него в името на шокиращия отворен край.

Въпреки всичко втори сезон на The Umbrella Academy успя да утвърди и надгради почти всичко, което направи сериала успешен. Продукцията остава изключително оригинална, забавна, ексцентрична и свежа на фона на всичко, което този жанр бълва ежегодно. Трети сезон е вече потвърден и нямам търпение да видя как суперседмицата ще се справи с поредните абсурдни условия на фона на още по-разтърсващ саундтрак, този път обратно в наши дни. Светът е спасен отново и Апокалипсисът е избегнат… но най-интересното тепърва предстои.