The OA

The OA е поредното изключително странно ново попадение на ТВ небосклона. Огромният глад на пазара и навлизането на платформи като Netflix, Amazon Video, Hulu и т.н., явно позволява появата на сериали, които иначе не биха имали никакъв шанс да получат финансиране. Sense8, за който писахме подробно, определено е такова заглавие; същото важи за Stranger Things, който уж е бил отрязан 15-20 пъти, преди да му се даде шанс. Определено няма нищо случайно, че зад всички тези заглавия стои именно Netflix, които обърнаха пазара наопаки не само с онлайн стрийминга си и с пускането на цели сезони наведнъж, но и с изключително смелия подход към подбора на съдържание и гласувайки доверие на талантливи новатори.

Въпреки тази нови тенденция, фактът, че The OA изобщо съществува, продължава да бъде сам по себе си събитие в развитието на телевизията. За този сериал е почти невъзможно да се говори подробно, без да бъде преразказана голяма част от историята, което нямам намерение да правя. Ще се огранича само до показаното в трейлъра на сериала, който се появи от нищото в средата на декември 2016. Преъри Джонсън, която преди 7 години е изчезнала от дома си в щата Уисконсин, е намерена жива и, още по-изненадващо, с напълно възстановено зрение. Родителите на момичето, вече в късните си двадесет или може би ранни тридесет, я прибират обратно, като се опитват да я защитят от големия медиен интерес и да ѝ помогнат в борбата с (предполагаемите) психологически травми. Историята обаче е далеч по-странна, отколкото предполага който и да е. С помощта на четирима тийнейджъри от местната гимназия, всеки от които със сериозни проблеми, и на добронамерена и поомачкана от живота учителка, Преъри – или The OA, както се нарича тя самата – се опитва да потърси завършек на собствената си история.

Въпросната действително ще ви скрие шапката на няколко пъти. Представете си, че сценаристите са се напушили, гледали са Donnie Darko и Stranger Things, след това са нахвърляли идеи за сериала, който искат направят, а на другия ден са написали сценария по записките си. The OA оставя едно такова усещане – че главната героиня е създание от друго измерение и че мозъците, които са я написали, също поне временно са пребивавали там (което носи със себе си както плюсове, така и минуси). Като че ли най-ясно това се усеща в първия епизод, и то по един страхотно-странен начин.  И когато някъде към 50-ата минута от пилота тъкмо си решил, че поне донякъде си напипал земята изпод зрителските си крака, от никъде се появяват началните надписи, нещата се обръщат тотално и на теб ти става ясно, че този сериал ще е изключително хлъзгав и непредвидим от начало до край.

Тази странност, която е пропила изцяло The OA, би била проблемна за много зрители. Обратите в сюжета изискват огромен картбланш на доверие, някакъв чудовищен suspension of disbelief. Например, краят на сезона идва рязко и неочаквано, привидно от нищото. Много хора са разочаровани от него, смятат, че този край е преминал отвъд допустимото и е пречупил доверието им към сериала, че е евтин трик (а после бързат да уточнят, че все пак ще изгледат задължително втори сезон, ако такъв има). Концепциите, засегнати в предаването – смърт, възкресение, преживявания близо до смъртта, отвъден живот, същества от по-високи измерения и т.н. – са неща, които наистина за много хора представляват червени лампи с надпис „Ню Ейдж глупости!“. Въпреки това, при все че надали ще повярвате напълно на сериала (имам предвид да му повярвате в рамките на собствената му художествена реалност), вероятността да го изгледате залепени за дивана е висока.

Тhe OA продължава практиката от Stranger Things да разказва епизодите си като глави от роман – всеки е по някакъв начин малко по-различен, въвежда нещо ново в историята, има различна дължина. А в случая героят The OA е и своего рода разказвач, при това изключително увлекателен. Дори да си останете скептични към мистичните елементи, разказът увлича мощно и постоянно възбужда любопитството. И именно разказвачът в случая е най-голямата мистерия – надежден ли е, може ли да му се вярва за каквото и да е? Отговорите на много от въпросите ще почакат поне до сезон 2, който все още не е потвърден, но този отказ да се предостави всичко на тепсия на зрителя е друго смело решение, каквото рядко виждаме по телевизията. Дали ще се окаже по-скоро добро, или по-скоро лошо, зависи от цялостния план на Марлинг и Батмангли.

Оставям настрана фантастиката в сериала, за да се спра накратко на по-земната част от историята. Реалността на уисконсинското градче, в което се развива настоящето, е пресъздадена толкова убедително, че тук-таме ти идва да си захапеш юмрука, докато на героите им се случват ужасни неща. Рядко чак крайно ужасни, но което е дори по-гадно – натрапва се усещането, че това е ежедневието на тези герои, че те всички, или почти всички, ще се мъчат завинаги в тази помийна яма на падащ стандарт на живот, пропаст между поколенията, нетолерантност, култура на тормоз в училище. В тази връзка, изпълненията на актьорите в ролите на четиримата тийнеджъри и учителката, които помагат на The OA, са феноменални. Благодарение най-вече на тях, тази половина от сериала е не по-малко увлекателна и тежка (както и много по-истинска) от другата, фантастичната. Може би именно в това се крие ключът към The OA, както и към края на сезона, наред с естеството на разказвача на историята.

Брит Марлинг също се справя на ниво с актьорската си роля, макар и нейната задача да е изключително усложнена от неясната мотивация на героинята ѝ и от участието ѝ в различните сюжетни линии. Интересно е да се отбележи, че Марлинг явно има силен афинитет към мистицизма – единствените ми предишни сблъсъци с нея са във филмите Another Earth, в който човечеството внезапно открива двойник на Земята в рамките на Слънчевата система, и I Origins, който пък се занимава с темата за прераждането. Остава да видим как (и дали) мистицизмът в The OA ще бъде разгърнат и дали ще даде достатъчно основание на зрителите да му повярват в рамките на сериала. Още по-важно, струва ми се, е как този елемент ще бъде трайно обвързан с по-реалистичната част от историята, която смело поставя пред зрителя един куп проблеми на съвременна Америка (като в същото време умело ги превръща в измамен фон на по-адреналиновата част от сюжета). Ако сериалът се справи с тази задача и оправдае края на сезон 1, показвайки, че привидните дупки в историята са там по дизайн, то спокойно може да се превърне в едно от най-интересните заглавия в момента.