The Last of Us S01E09 Look for the Light
Мрежа: HBO
Създател: Нийл Дръкман, Крейг Мейзин
Сезони: 1
Формат: 9 епизода
В ролите: Бела Рамзи, Педро Паскал, Мърл Дандридж, Ашли Джонсън, Лаура Бейли
Излезе и последният епизод на The Last of Us, с който завърши първи сезон. Финалът трябваше да е емоционално и кулминационно засищаш, но някак си не останах задоволена, въпреки че игровият завършек е представен почти дословно.
В началото на епизода виждаме появата на Ели на бял свят. От няколко седмици беше известно, че Ашли Джонсън ще изиграе ролята на нейната майка – Анна. Виждаме как тя бяга към къща, която е маркирана със знака на Светулките. Там тя ражда Ели, докато в същия момент убива заразен. В процеса на битка обаче е ухапана. По-късно Марлийн идва и от малкото комуникация можем да предположим, че са работили заедно и са били приятелки дори. Анна кара Марлийн да се погрижи за Ели, тъй като нейното време е преброено.
С края на тази ретроспекция отново се връщаме към Джоел и Ели. След предишната седмица се наблюдава промяна в отношението и на двамата герои. Докато Джоел вече е по-открит и разговорлив, то Ели е потънала в мисли, умислена, пораснала. Джоел намеква, че не е нужно да отиват при Светулките – той осъзнава, че е получил втори шанс в бащинството и не е готов да я пусне. Ели обаче иска да завърши пътя, който са поели. Ако има шанс да помогне за възстановяването на света, тя ще го поеме. А след това с Джоел ще отидат при Томи. Или във ферма и ще гледат овце. Или на луната дори.
Докато търсят своя път, Джоел си позволява да е откровен за нещо, което беше споменато в предишен епизод – след смъртта на Сара той е опитал да отнеме живота си. Човекът, който е стрелял и е пропуснал и заради когото е глух с едното ухо, е Джоел. До този момент смятах, че глухотата се дължи на войника, който стреля срещу Джоел и Сара в първи епизод, но това признание опровергава предложенията ми.
Епизодът започва обнадеждаващо и зрителят е сигурен в щастливия край. Краят обаче бързо поема в различна, по-скоро обезкуражителна посока. След като Джоел и Ели са заловени и заведени при Светулките от техен патрул, Марлийн обяснява, че Ели е подготвена за операция. Ели носи заразата в себе си от момента на своето раждане, като по този начин се е развил химически агент, който e ключът към нейния имунитет. Тъй като кордицепсът се развива в мозъка, единственият начин да се извлече този агент е чрез операция . В този момент можем да говорим за „проблема с тролея“ – сигурно е, че Ели няма да оживее от тази операция, но пък тя е шансът светът да бъде спасен и избавен от заразата. Много ясно изразена е позицията на Марлийн. Въпреки своето обещание към нейната майка, тя избира в полза на човечеството.
Джоел прави друг избор. Той изключва всичко хуманно в себе си и поема на поход, в който убива всеки, изправил се на пътя му. Придвижва се като опитен командос, а всеки куршум намира целта си. Не пощадява дори тези, които захвърлят оръжието.
Той си проправя път до операционната и спасява* Ели. Всички знаем, че Джоел обаче не е готов да изгуби още една дъщеря. Малко по-късно той решава да излъже Ели за истинските събития, които са се разиграли докато тя е била в несвяст и тогава за първи път си позволява да говори за дъщеря си. Той сравнява двете момичета, колко много се различават, но как биха си допаднали и биха били приятелки. Този разговор по-скоро цели да отвлече Ели от случилото се, но въпреки че сценарият декларира вярата ѝ в него, аз не мисля, че я има.
Със сигурност този епизод представя една доста тежка етична дилема. От една страна случилото се изглежда неприемливо. От друга страна зрителят е кондициониран да подкрепя действията на Джоел. Той ни е симпатичен и го оправдаваме, но ако не познаваме историята му, щяхме ли като зрители да защитим деянията му? В тази връзка е много интересно изказването на Трой Бейкър в интервю за The Verge, че няма истински злодеи, защото всеки е герой в собствената си история.
Друг интересен детайл от епизода е неговото заглавие. Look for the Light е втората част от слогана на Светулките. Първата част е използвана за име на първи епизод – When You’re Lost in the Darkness. С използването на това мото за начало и край на сезона, екранизацията се поставя в една рамка и се придава завършеност дори в един толкова дребен елемент. Друг е въпросът, че може да се поспори за значението на слогана и кой е Тъмнината и Светлината в тази история.
В този епизод виждаме Ашли Джонсън, която озвучава Ели в играта. Друго присъствие, познато на геймърите, е Мърл Дандридж, която в играта озвучава Марлийн. В предишните епизоди видяхме други две големи имена – Трой Бейкър, който озвучава Джоел и Джефри Пиърс, който озвучава Томи. И докато за повечето актьори беше ясно доста отдавна, че ще ги видим в един или друг епизод, то последният епизод вкара още един глас от играта, макар и за няколко секунди. В операционната зала една от сестрите е изиграна от Лаура Бейли, която играе Аби в The Last of Us: Part II.
И така, с този последен епизод няма как да не обърна поглед назад и да направя обзор на изминалите 9 седмици. В началото доста смело отбелязах, че това ще е един от сериалите на годината. Въпреки че не видяхме абсолютно всичко от играта и имаше промени, които разгневиха част от зрителите, продължавам да съм на мнение, че създателите са свършили невероятно добра работа с направата на адаптацията. Не мисля, че сериалът може да излезе от сянката на играта и сравненията винаги ще са на лице, но пък и самите създатели не се притесняват от тях.
Лично за мен най-големият минус беше липсата на повече заразени в екранизацията. Така или иначе не съм очаквала Джоел да бие по 30-40 кликъри и да умира и да се преражда по 5-6 пъти в сцена. Но въпреки това резултатът ми се стори доста постен с тази една щипка заразени, които видяхме за цялата продължителност на сериала.
Може да се забележи и конкретен модел за представяне на епизодите, което пък създаде една емоционална пренаситеност. Накрая просто ти писва с ретроспекциите и не можеш истински да съчувстваш на героите. Дори днешният финал не успя да ми нанесе такъв емоционален удар, какъвто направи играта. Не можах да го почувствам, а съм доста емоционален човек.
Да, адаптацията не е перфектна. При все това мнението ми за сериала е положително. В такива моменти се чудя каква би била перфектната адаптация? Дали тя изцяло трябва да следва заложеното от първоизточника, или може да си позволи да прави промени, да представя нови факти и да разширява мотивацията на героите? Подборът на актьорите също е изключително важен и също може да е поле за оспорване дали дадена адаптация работи, или се е провалила. При всичко това бих казала, че The Last of Us се справи сравнително добре и останах доволна, макар и да не ме отнесе емоционално. Предстои ни да видим как ще действат създателите спрямо втория сезон.
Оценка: 9/10
До голяма степен ревюто по-горе се покрива и с моето мнение. Според мен, основната причина защо последният епизод създава усещането за нещо недовършено е решението отношенията между Джоел и Ели да се развият по-бавно в сериала отколкото в играта, затова и оставаме с усещането, че всичко става някак си изведнъж накрая. За справка, Джоуел и Ели са далеч по-близки помежду си в момента когато са колата им е нападната, което съответства на епизод 4. В сериала обаче, можем да говорим, че Джоуел се отваря емоционално към Ели чак към края на епизод 6, т.е. към края на втората третина от историята.
По отношение на ретроспекцията в последния епизод, оказва се, че Нийл Дръкман е написал тази история още докато е правена играта, но тя така и не е реализирана (за повече информация вижте официалния подкаст към сериала, воден от Трой Бейкър). Имало е идея да се направи кратък анимационен или игрален филм, но така и не се е случило. Реакцията на Джоуел накрая всъщност е доста прагматична – той отстранява всеки, който е потенциална опасност за Ели. В крайна сметка, дори хората, които сами оставят оръжието си, могат пак да го вземат и да се превърнат отново в заплаха.
И последно, отсъствието на много заразени е най-вероятно по бюджетни съображения, защото сериалът съдържа доста ефекти и без заразени в кадър. Имам предвид пейзажите на разрушени градове, които са също специални ефекти, макар и не толкова впечатляващи на пръв поглед, но изискващи много работа (и съответно ресурси). Знам, сигурно много хора няма да се съгласят с решението на какво да се даде приоритет, но в крайна сметка аз и не очаквах нещо по-различно, предвид това че глобалната зараза е по-скоро фон на историята, отколкото съществена част от нея.
Като цяло, намирам The Last of Us за най-добрата адаптация на видео игра до момента. Да, не може да се каже, че адаптацията е идеална, но аз не съжалявам за това, което получихме. Според мен това е нещо много добро за видео игрите като цяло, защото показва явно, че жанрът притежава стойност, и се надявам успехът на The Last of US да привлече много повече талант при правенето на видео игри.
Какви ли причини няма да си намерите, така става когато не се търси обективност. Да сериала не е пълен провал, ще има втори сезон( ще се изцеди, докато носи приходи, но ако същата скучна формула се приложи и там хаха, еми съжалявам ви от сега, други вече си имат много на ум), но обективно е най надценявания сериал, повече от House of the Dragon в последните години (има тонове забележки, но явно си е бил таргетиран още в началото, бях казал за кои,почна с голямата кошница, а де факто не покри с нищо, всеки вижда огромните пробойни и забележки, ама вика „абе гледам го заради постапокалипсистичните пейзажи“, тва е.