The Last of Us S01E08 When We Are in Need

Седмица преди финала на The Last of Us най-накрая стана време за епизода, който очаквах с най-голямо нетърпение. Последните два очертаха картината на действие, а днешният вече се отдаде на разказа на арката на Дейвид (Скот Шепърд) или канибалската арка . Това е последната точка на развитие на сюжета преди кулминацията, която ще видим следващата седмица.

Епизодът показва група заселници, които търсят и намират утеха в Божието слово. Техен проповедник и лидер е Дейвид. Групата обаче има сериозен проблем с количеството храна, с което разполагат, а суровите условия не са в помощ за оцеляването им. Дейвид и неговата дясна ръка Джеймс (Трой Бейкър) излизат на лов по следите на елен. Междувременно положението на Ели изглежда още по-безизходно от предишната седмица. Храната свършва, а състоянието на Джоел не се подобрява. Ели трябва да излезе на лов с надеждата, че може би ще убие нещо. Докато Ели ловува, тя прострелва елен, който Дейвид и Джеймс откриват. Тя проследява следите и така попада на двамата мъже. Предпазлива е, но е готова да изтъргува част от месото за лекарства за Джоел. Въпреки предпазливостта си, Дейвид успява да се досети коя е Ели. Оказва се, че сблъсъкът от края на 6-ти епизод, в който Джоел е ранен  и убива своя нападател, е бил с негови хора. Тя получава така необходимото лекарство, но от страната на Дейвид искат възмездие. Скоро групата му е отново са по следите на героите ни.

Ели е умна, изобретателна, дива и на пръв поглед безстрашна, но въпреки уменията си, тя се оказва пленничка на Дейвид. Той се опитва да я убеди да се присъедини към него и групата му, но момичето забелязва някои обезпокоителни детайли, които ѝ подсказват, че нещо не е наред с тези хора. Докато тя се опитва да намери начин да се измъкне, Джоел с нови сили тръгва да я търси. Двамата се събират по много емоционален начин, а той се обръща за първи път към нея като към дъщеря.

Докато в играта тази арка я виждаме през очите на Ели, в епизода се дава повече информация за Дейвид и групата му. Впечатленията ми от играта са, че всички са наясно със случващото се в групата и са съгласни с този начин на оцеляване, докато в епизода Дейвид казва, че само определени хора знаят истината. Свирепостта на природата и гладът, пред който са изправени, ми напомня за случай от истинската история – преселването на семейство Донър.

Както в епизодите досега, отново има доста препратки към играта, предаване на диалози 1 към 1 и детайли, които набитото геймърско око ще разпознае. Ще ми се да обърна внимание обаче на разговора между Дейвид и Ели след като тя става негова пленничка. В голяма част той е директно копие на този от играта. Все пак ми се стори любопитно, че Дейвид много умело успява да улови черти от характера ѝ за краткото време, което са прекарали заедно. Той успява да види лидерските ѝ способности, предаността и жестокостта ѝ. И в това Дейвид не вижда нищо лошо. Той се припознава в тези черти от характера ѝ и се опитва да се сближи с нея посредством тях. Не бих казала обаче, че Ели е жестока. Да, тя със сигурност е избухлива, виждали сме я досега да отговаря рязко, да чупи, да се бие, но тези реакции напомнят на изплашено животинче, което се опитва да се защити. В никакъв случай, не бих казала, че е жестока.

Още един изключително важен елемент за мен е вече явното сближаване между Джоел и Ели, което в този епизод беше затвърдено. И двамата герои извървяха дълъг път, който може да се измери в километри, но и в емоционално отпускане пред другия. Ледовете се разтопиха насред най-лютата и тежка част от приключението им – Джоел най-накрая се обърна към Ели по начин, който е използвал към дъщеря си Сара. Макар и Ели да беше поставена в изключително стресова ситуация, от която на пръв поглед успя да се измъкне без негова помощ, Джоел предостави едно почти мигновено емоционално успокоение.

В този епизод видяхме и актьора, който озвучава Джоел в играта – Трой Бейкър. Създателите на сериала успешно адаптират историята, диалозите и пейзажите, но за мен по-готиното е, че са привлекли актьори от оригинала, чиито имена са известни в гейминг средите, но може би не чак толкова познати за обикновения зрител. Колкото до играта на Трой, бих казала, че доста добре влезе в ролята и визуално изглеждаше добре на екрана.

В крайна сметка този епизод на The Last of Us беше изключително силен за мен. Очаквах с голямо нетърпение адаптирането на тази конкретна арка и не съм разочарована. Епизодът беше достатъчно емоционално наситен, имаше напрежение, имаше насилие, имаше готини детайли-препратки към играта. Единствено остава да видим финала. Въпреки че знам как трябва да завърши историята, ми е интересно да видя какви решения са взели създателите на сериала.