The Last of Us S01E06 Kin

The Last of Us се завърна към обичайния си график на излъчване. С това дойде време за епизода, в който Джоел и Томи най-накрая се събират отново. И тук създателите отново внасят в сюжета промени, които представят героите по-задълбочено.

Шести епизод насочва вниманието на зрителя към изминалото време от действията, разиграли се в предишната серия. Минали са 3 месеца, през които героите са успели да се сближат още, а също са имали възможност да премислят случилото им се досега. Вече е зима, сняг е засипал местността, в която се намират, а те са изгубени и не могат да се ориентират за правилната посока. Тук са представени нови двама герои, които най-вероятно няма да видим повече – Марлон (Греъм Грийн) и Флорънс (Илейн Майлс). Цялата сцена е хем нова и чужда, хем изглежда визуално позната, заради препратки към играта (зимната картина, зайците, лъка и стрелите и разпитът, проведен от Джоел). Джоел и Ели получават упътвания, но също и предупреждения за хора, от които трябва да се пазят. Реката носи тела на заразени, но и на здрави хора.

След края на тази среща виждаме Джоел в една нова позиция – прилошава му, държи се за гърдите, съзнанието му се замъглява за момент. В подкаста към сериала създателите споделят, че това е комбинация от възрастта му и паник атака в резултат на ПТСР*. По-късно в епизода, той отново изпитва това болезнено и задушаващо чувство на безпомощност, отнасящо се към Ели. В същия момент му се привижда Сара и къде можеше да бъде тя, ако беше успял да я спаси.

Джоел продължава да се държи покровителски с Ели като не иска нейната помощ. Той сам ще варди нощно време, сам ще оглежда за следи, сам ще охранява периметъра. Възрастта и умората обаче му пречат и той се унася, с което обрича защитата им. Ели показва в този момент, че може да е самостоятелна и може да ѝ се има доверие. Тя се е научила и може да прилага тези „трикове“, стига да ѝ се даде възможност.

По пътя си попадат на група въоръжени хора, може би същите, за които Марлон и Флорънс ги предупредиха. След няколко напрегнати мига Джоел и Ели биват отведени в населено място на име Джаксън, където се намира и Томи. Следва емоционална среща между двамата братя.

Силно впечатление прави градът, който е достатъчно голям, за да има кошара с овце, оранжерии, конюшня, бар, кино, коледна елха дори.  Градът има и ток, генериран от язовира в близост. Първият момент, в който виждаме Томи, е докато помага за сглобяването на някаква конструкция – препратка към предишния им живот, когато двамата с Джоел са били строители. На заден фон забелязваме деца, които си играят, възрастни хора, музиканти. Един добър начин на живот – по-добър от това, което ФЕДРА предлага, по-добър и от алтернативата в лицето на Светулките.

В сцената докато Джоел и Ели се хранят, едно любопитно момиче се показва, за да види новопристигналите. Така и не научаваме името ѝ, но актрисата много прилича на Дина – героиня, която виждаме във втората игра. Към момента не е потвърдено дали ще видим момичето отново и в каква роля. Все пак би било приятно ако създателите са решили да покажат Дина сега, макар и за много кратък момент.

В епизода също се разбира, че Томи е женен за Мария (Рутина Уесли), която се явява един от лидерите на града. Изненадата за геймърите е, че Мария е бременна. Тази сюжетна линия никога не се е разглеждала в играта, което може да означава, че ще видим още промени, в следствие на тази бременност.

В този епизод Джоел най-накрая си позволява да е откровен и да сподели всичко, което го е изяждало през последните месеци. Макар и в началото да е недоверчив и избира за излъже както за Тес, така и за Ели, когато остава насаме с брат си Джоел му доверява всичко и го моли да отведе Ели при Светулките. За първи път виждаме една страна, която досега умело е прикривал – крехкост и притеснение. Разчитаме съжалението, което цял живот го е съпътствало, че не е успял да спаси Сара, и което се разпростира допълнително със смъртта на Тес и донякъде с тази на Хенри и Сам. Осъзнаването на уязвимостта си, породена от неговата възраст – вече не е толкова бърз и силен, губи слуха си, умората и болките в тялото. И не на последно място страхът, че няма да може да защити Ели, към която се е привързал, макар и още да не иска да го признае.

Джоел иска да се откаже и да отстъпи отговорността на Томи, но още не е готов да се откаже от момичето, което не му е дъщеря, но я усеща като такава. Въпреки своите недостатъци, въпреки страховете си и въпреки рисковете. Ели също не иска да се разделят и това ясно се вижда бързината, с която избира Джоел пред Томи, когато ѝ е предложен избор с кого да пътува към укритието на Светулките.

В края на епизода  се разразява битка,  при която Джоел е смъртоносно ранен. Това поставя Ели в много неизгодна позиция. Тя не е готова да го изгуби, не е готова да се превърне във възрастен. Има още толкова много неща, които трябва да научи. А след като Сам ѝ се довери и тя не можа да го спаси, ще може ли да си изиграе картите правилно този път? Сцената завършва с кавър на песента на Depeche Mode, която чуваме в края на първия епизод. Докато там тя е сигнал за беда, тук усещането е по-скоро за предателство в лицето на Джоел към Ели.

Шести епизод на The Last of Us предлага поглед взаимоотношенията между хората и ужаса да загубиш някой близък човек. Призраците се вселяват в главата ти и ти шептят, че си се провалил и ще се провалиш пак и пак ако някой се доближи до теб, ако някой разчита на теб. Както отбелязах и в предишни текстове, почти не виждаме заразени. В този епизод също нямаше такива. Въпреки че разбирам желанието на създателите да обърнат внимание на човешката история, все пак тази липса се усеща, особено след шест епизода. Изглежда в телевизионния свят на The Last of Us най-страшното нещо са хората.