The Chilling Adventures of Sabrina сезон 4

Има-няма година, година и нещо след официалния финал на The Chilling Adventures of Sabrina, и със somethinghaunted решихме да си зададем някои въпроси. На себе си и помежду си. Да довършим започнатото от самия somethinghaunted и Vinoka.

urd: Дори от комфорта на дистанцията не мога със сигурност да определя дали Сабрина беше всъщност много тъп, или много готин. Проблемът е, че интересните герои, естетически издържаните декори и занимателните истории, примесени с критично високите нива на WTF, объркват сетивата ми.

somethinghaunted: Дори да си спомня за този сериал е мъчително занимание, защото имах много големи очаквания за адаптацията на комикса в началото, които не бяха оправдани, но все пак се надявах, че екипът може да завърши историята по задоволителен начин. Може би се надявах и че с времето сезонът ще се утаи в паметта ми и ще си спомня хубавите неща. Неп, нивото на гнева ми само се покачва.

Нека върнем лентата назад. Трети сезон, макар незадоволителен, сам по себе си имаше две добри попадения, като промени статуквото, издигайки Хеката като източник на магията на вещиците, а едната Сабрина царува в ада, докато другата си живее спокоен живот. Най-големият вътрешен конфликт на Сабрина е разрешен и имаме интересен феминистичен мотив, който може да се разгърне спокойно в последния сезон, а всички второстепенни персонажи са в добри позиции да получат удолетворяващ завършек на арките си…

Уви… WTF и „Защо, по дяволите“ са водещите ми реакции при всяка серия освен една, но за нея по-късно.

urd: Нали! Всички части бяха там, но просто нищо с нищо не си пасваше. Всяка една от историите сама по себе си беше интересна, но всеки път беше на грешната скорост – или я бяха проточили излишно, или пък я претупваха до безсмисленост. На практика метафората от края на четвърти сезон, в която всички герои ставаха на котешка храна, е много много точно описание на ситуацията.

urd: Нека започнем със самата Сабрина. При нея нещата могат да се обобщят така: има Сабрина, има проблем. Няма Сабрина, няма проблем. Нека поясня. Чрез няколко основни похвата Сабрина съумяваше или да създаде проблем от нищото, или да се опита да разреши вече съществуващ такъв, създавайки нов. Като се започне от всезнаещото ѝ отношение към света и хората, което донякъде се обяснява с произхода ѝ, каталогът с лошите ѝ качества се оказва завиден. И въпреки това тя ми беше някак симпатична. Не защото имаше добри намерения или фино настроен морален компас, а заради неподправената ѝ ограниченост и себичност. Стори ми се изключително сполучлив персонаж.

somethinghaunted: Само хвалби по адрес на Кирнън Шипка, защото отдавна не съм изпитвал нуждата да удавя персонаж в леген. Траекторията на Сабрина в последния сезон е още по-дразнеща и несмилаема. Ако харесвате персонажи, които са ходещ хаос и не мислят за никого другиго, Сабрина е за вас.

Екипирана със сюжетна броня, така че да не претърпи каквито и да било последици, и пълна безразсъдност, Сабрина разваля кефа на всички около нея, включително и другата Сабрина, която си прави кефа и си живее живота. Всяка реакция на леля Зелда, когато научи за най-новата ѝ изцепка, са моето душевно състояние.

Материалът е много лош на ниво темпо и диалог, което води и до проблеми с ансамбъла от второстепенни и третостепенни персонажи.

urd: Останалите персонажи имаха строго сюжетни функции, никой от тях си нямаше последователно разработен образ или роля в класическия смисъл. Ако разположим образите по скала от най-щрихиран до почти довършен образ, ще трябва безспорно да започнем от Ник. Въведен като острия ъгъл на любовния триъгълник, вкючващ още Сабрина и Харви, той последователно беше употребен и за ролята на опасен конкурент, отгледан от вълци, тленен затвор за самия Луцифер, нимфоман, жертва на посттравматичен стрес… В обобщение – абсолютно безцеремонно отношение от страна на създателите към този образ.

Въпреки, че Ник безапелационно държи първото място за „герой-функция“, Харви определено му диша във врата. Единствената причина да го глася за второто място е, че той, с изключението на едно залитане към музикалния жанр, си остава в графа „бивше гадже“. Там жанрово няма какво особено да се очаква – ще се изпусне с грешното име или ще се втурне да спасява Сабрина, ще направи твърде дълга пауза на въпроса „Обичаш ли я още?“…

somethinghaunted: За мен най-ярък пример остават братовчедът Амброуз, който единствено и само присъства като инструмент за пускане на нужния фолклор за дадената ситуация. Не знам как е възможно в ограничената библиотека на този затънтен град някой да може да намери апокрифна информация за галактически чудовища, но ето че може. Не само, че от писателската стая са се предали да го развият като герой, но и също така са го оставали в перманентно състояние на тревожност. Знанието, което трябва да сподели на всяка сцена, е драматично, апокалиптично и не може да бъде отлагано и за секунда. Няма особени нюанси в материала, който му е даден, и затова актьорската игра преминава в чиста пантомима. Което е много жалко, защото от всички нови персонажи в широкия свят на Сабрина, Амброуз е силно попадение, а Чанс Пердомо притежава всички качества и чар, нужни, за да придаде нюанс и дълбочина на персонажа.

Розалинд също спада към тази категория на вестоносец с нейната дарба. Самата тя не бива разгърната изобщо и само присъства като инструмент да съобщава на Сабрина кога трябва да се задвижи сюжетът на епизода. Как се справя тя с това, че накрая се оказва и тя вещица? Какво означава това за света и правилата му? Какво иска тя от живота? Какъв беше целият смисъл от това трите чернокожи вещици да се създадат своя си триада и да се придаде важност на този момент без да се достигне някаква дълбочина?

urd: И не само те! Всеки от персонажите в този сериал изпълнява помощна функция. От лелите, които бяха обслужващ персонал, до отец Блакууд, който беше универсалният злодей. Да не споменавам за Луцифер, защото това беше чиста гавра.

urd: Друг твърде осезаем проблем е дисонансът между добри идеи и времевото им разполагане из екранното време. Много често се получава някоя добра и дори интересна идея или развитие на история да бъдат безпощадно претупани.

somethinghaunted: Сюжетът на четвърти сезон може да се обобщи по следния начин.

Амброуз: “О, не! Идват непобедимите космически, пра-стари богове и ще ни унищожат.”

Сабрина: “Дръж ми бирата и ми дай време до края на епизода да се справя с проблема.”

Тази неконсистентност в мащаба на заплахите и всъщност липсата на залози или усещане за това, че Сабрина няма да успее да се справи с мисията, са изтрити. А спомняте ли си как два сезона се бориха с Лицуфер като голямото зло, което е непобедимо? Накрая се оказва, че най-големият трън и заплаха за всички е всъщност отец Блакууд… Как?

urd: За умрелите сериали трябва да се говори добро или да се замълчи. Ние не можахме да замълчим и ако мога да обобщя споделеното ни усещане от ситуацията, то е, че сме били доста прецакани. Вярвам, че и двамата си представяхме как ние може би можеше да го направим по-добре. Как, ако бяхме направили нещо, може би дори нямаше да се стигне до тук. Но уви, освен да споделим с вас своето колективно разочарование и да се надяваме, че с този хейт поне малко ще сме компенсирали горчивината от преживяното… друго не ни остава.