The Book of Boba Fett

Боба Фет срещу Сбълъск на титани от 1981 г.

Образът на Боба Фет е един от по-странните във вселената на Междузвездни войни. За пръв път се появява в Star Wars Christmas Special от 1978-ма. В оригиналната трилогия героят има едва четири реплики и тъжна/комична смърт. При все това популярността му е огромна. Изглежда за някои неща просто е достатъчно да стоиш тихо и да изглеждаш яко. В периода между старата и втората трилогия Боба Фет се появява в един тон книги и комикси по вече задрасканата Еxpanded Universe. В Клонираните атакуват получава и най-сериозната роля, която е имал до момента. След успехите на втората трилогия продължава да присъства силно във фенските среди.

Логично беше при това положение да се появи по някое време в Мандалореца. Все пак втория сезон на този сериал може да бъде учебникарски пример за фенсървис. Нека не забравяме и че е правен от същите хора, които успяха да направят всеки от последните марвелски си филми един дълъг трейлър за следващия марвелски филм. Един вид – експерти по фенсървис и хайп. И така, Боба Фет не просто се появи, той успя даже да издърпа свой собствен сериал като спин-оф на Мандалореца.

Боба Фет срещу британска субкултура от 50-те.

А какъв е този сериал? Преди всичко The Book of Boba Fett е най-чистият пълп, който някога съм гледал. Историята се развива едновременно в две времеви линии, които по някое време се срещат. Логично, сериалът започва с отговора на една стара мистерия – оцеляването на Боба Фет в стомаха на Сарлака. Последващото му оцеляване сам в пустините на Татуин отнема още няколко епизода, които оставят зрителя с усещането, че наблюдава някаква стара британско-американска драма на арабска тематика. Сериалът е дотолкова затънал в тази тема, че създателите не са си направили труда дори да рециклират малко по-адекватно част от елементите в космоса. По някаква мистериозна причина на Татуин има влак, който се движи по маршрут без релси. Влакът пречи на местните пустинни номади, които са спасили изпадналия в беда бял човек (бел.ред. – ако и игран от маорския новозеландец Тамуера Морисън…). Сега, това не е кой да е бял човек, това е героят, нагърбил се с бремето на белия човек, който успява да заслужи мястото си сред тях и да спечели доверието на иначе скептичните към чужденци затворени номади. След извършването на един-два подвига успява да организира набег срещу влака, който приключва с щастлив край за номадите. Това обаче не е всичко. Злите собственици на влака планират отмъщение в класически обрат.

Боба Фет срещу Кинг Конг

Тук някъде сериалът спира да е Лорънс Арабски и преминава към своята по-уестърн част като прави един-два завоя към странни субкултурни елементи. Зрителите са възнаградени с пустинни пейзажи, самотни стрелци и идеалистични шерифи, които се опитват да пазят своите градове от злата поквара на местните организирани бандити. Тази част се развива малко по-късно в хронологията на повествованието и виждаме как Боба Фет по някаква причина е решил вече да не е ловец на глави, а да стане доблестен дипломат, който се опитва да рекетира хората с добро, като общо взето върви и проси по разни казина и клубове за разврат, а собствниците му дават лепта защото толкова са свикнали с терора на Джаба, че не могат да си представят космическия дядо Добри, в който се е превърнал новият им повелител. Когато попада на местните гаменчета, които карат космически Веспи и се обличат с шарени костюми, открива, че те също не са лоши, просто търговеца на вода им иска твърде много пари. Двата отбора бързо се харесват и решават заедно да громят злодеите със силата на приятелството. По едно време, малко преди да получим промоционалната версия на злодея от Добрия, Лошия и Злия сценаристите се сещат, че все пак действието се развива преди много години в една далечна галактика, а не през 80-те години на 19-и век в Дивия Запад и сериалът все пак трябва да има и космическа част. Тя общо взето се изчерпва с две-три серии с Мандалореца. Той се появява колкото да ни напомнят, че все още в него се намира черният лазерен меч и да ни покажат за малко Люк Скайуокър, Асока Тано и Грогу, които живеят щастливо на някаква горска планета и използват роботи мравки за да си строят джедайска академия. Мандалореца оставя подарък за Грогу и си тръгва, като се връща на Татуин, защото така правят добрите момчета в брони от бескар. В крайна сметка финалната битка между добрите и злите е представена класически като за лек фентъзи филм. Всички добри се събират и дружно успяват да удържат удобно безликите лоши, а перманентна смърт получават само най-грозните. В крайна сметка получаваме щастлив край и трейлър за още от същото. Сцената след надписите на последния епизод продължава тенденцията тази част от лентата да се използва за тийзъри, които да предизвикат интерес към следваща част от съответния франчайз. А в The Book of Boba Fett тя успява да обезцени и една от най-приятните части от сериала като ретконва смъртта на важен герой.

Боба Фет срещу Добрия, Лошия и Злия.

В крайна сметка имаме изпълнен като по учебник пълп, с ужасно много фенсървис, препратки към един тон произведения, буквални заемки от друг един тон произведения и лекия наивен стил на детска фентъзи драма, режисирана от Стивън Спилбърг през 80-те. В крайна сметка сериалчето не е лошо, но когато най-хубавото от него са concept art-овете, който ни показват на фона на красива музика по време на финалните надписи, значи нещо не е наред. За съжаление The Book of Boba Fett e престъпно безскрупулен капан за пари със Star Wars елементи, даван по детска телевизия. Вярно, правен от фенове, но все пак… Това е нещо, с което ще трябва да свикваме, защото, струва ми се, предстои сериозно да се задълбочава следващите години – особено с наближаващите мегапроекти във фентъзито и фантастиката.