Star Trek: Picard, S01E01 Remembrance

Малко събития в сферата на телевизионната фантастика могат да се мерят със завръщането на сър Патрик Стюарт в ролята на Жан-Люк Пикар. Това е най-любимият герой на повечето Стар Трек фенове и един от най-обичаните персонажи в историята на телевизията въобще. И когато CBS обявиха Star Trek: Picard, нямаше как дори и аз да не наостря уши, при все че от доста години не съм се потапял в тази вселена. А с излизането на първия трейлър и обещанието за напълно различен тон спрямо класическия The Next Generation, интересът ми достигна висини, където трудно се диша.

Е, първият епизод на Picard излезе и сега е време за първоначалната равносметка. 18 години след събитията от последния TNG филм – Star Trek: Nemesis (което е и времето, изминало от премиерата на въпросния) – адмирал Пикар е пенсиониран и живее в потомствения си замък във Франция, заобиколен от пасторалната идилия на винени лози и безкрайни залези. Единствената му компания са двама ромулански прислужници, които го третират повече като роднина, отколкото като работодател, и очарователен булдог на име „Number One“.

Междувременно, на другия край на света, в Бостън, младо момиче на име Даж (Иса Брионес) е атакувано от отряд, който се телепортира в апартамента ѝ, убива приятеля ѝ и се опитва да я отвлече. В този момент нещо в нея се отключва и тя неутрализира нападателите си с няколко точно нанесени удара. Скоро след това, бягайки по улицата, Даж вижда интервю с Пикар и новосъбудените ѝ инстинкти казват, че трябва да го открие на всяка цена.

Remembrance е експозиция. Picard не е типичният Star Trek сериал и (в духа на епохата, в която живеем) вместо епизодична история, десетте му епизода са планирани като сериализиран наратив. Предвид колко време е минало и в колко различна ситуация заварваме герой, когото познаваме от десетилетия, е разбираемо, че по-голямата част от първия час на историята е посветен на разговори и светостроене, с минимално количество екшън. Интервюто, което Пикар дава, ни разкрива, че макар и действието да се развива в „Prime“ вселената*, и тук Ромуланската звезда се е превърнала в свръхнова. Адмиралът е бил един от лидерите в движението за евакуация на наследствените врагове на Федерацията. Това води до недокрай ясна поредица от събития, в края на която група андроиди (наричани тук „synthetics“) извършват терористичен акт на Марс, който унищожава не само флотилията на бежанците, но и огромна част от колонията на червената планета. Старфлийт се е оттеглила от опита да помогне на ромуланите, а Пикар, разочарован от собственото си правителство, е подал оставка.

Това е огромна промяна на статуквото от последната ни среща с този герой. Във финала на Nemesis адмирал Пикар беше един от лидерите на човешката раса в космоса. Тук той е аутсайдер, угнетен и изгубил вярата си в хората. И макар и Remembrance да ни дава ясно да разберем, че вселената пак ще има нужда от спасяване, това е персонаж, преживял огромни разочарования, който е бил изоставен от течението на историята. Това има огромен емоционален и психологически потенциал, ако създателите на сериала не се страхуват да поиздраскат иконата на Жан-Люк Пикар.

Друг важен елемент от Remembrance е Дейта (изигран отново от Брент Спайнър). Picard не се свени да прегърне посредствения Nemesis, в който любимият ни андроид се пожертва, за да спаси своя капитан. Но това не значи, че Дейта няма роля в тази нова история и без издавам повече, ще отбележа, че тази роля е централна.

На тематично ниво Star Trek винаги е бил сериал, който вярва в способността на човешките институции да бъдат по-добри от това, което виждаме в реалния свят. Независимо дали ни харесва, или не, това е може би най-„политическият“ франчайз в жанра. Picard не е изключение и създателите му видимо се вълнуват от това каква история може да направи този герой релевантен толкова години след края на предишните му приключения. Промяната в позициите на Пикар сама по себе си е тектонична, но това не е единственият „ъпдейт“. Резонансът на бежанската криза и моралните провали в опитите за справяне с нея не би могъл да бъде по-очевиден за 2020 г., но това не значи, че сериалът ни бие по главата с него. Сюжетът обещава да разгледа тези теми по-подробно и поне за мен това ще бъде много интересно, особено пречупено през призмата на толкова принципен персонаж като Жан-Люк Пикар.

В сериала видимо са наляти много пари. От разкошната френска провинция (ситуирана в Калифорния, но да не издребняваме), през екшън сцените и няколкото космически момента в епизода, Picard е заснет и осветен перфектно, а специалните му ефекти са на високо ниво (с може би едно-две малки изключения). Вместо типичните Star Trek стерилни коридори  и ярки униформи, тук получаваме цялата цветова гама на Земята от далечното бъдеще, както насред природата, така и в големи градове. Атмосферата е подсилена с чудесния музикален съпровод на Джеф Русо. Дали Picard възнамерява да поддържа тази по-„зряла“ и разнообразна от типичното за франчайза среда за целия сезон, или просто се дуе за премиерата, ще си проличи скоро.

Remembrance завършва с масивно разкритие, което отваря историята в доста посоки и обещава завръщане в космоса, след като на практика целият първи епизод се развива на Земята. Тийзърът за остатъка от сезона, който следва преди финалните надписи, ме изпълни с лек уплах, ако трябва да съм честен, защото изглежда като стандартен космически екшън, а първият час на Picard е доста по-меланхоличен и психологически и това е историята, която искам да видя. Но при все леко тромавото начало (неизбежно, предвид количеството експозиция, което е нужно, за да въведе зрителя в тази нова епоха в живота на добре познат герой), за мен това е силен епизод и обещаващ тласък за Picard. Имам доверие както на създателите на сериала, така и на Патрик Стюарт, чието присъствие само по себе си вдига качеството с няколко единици. Определено ще следя всяка седмица и ако действието го предполага, можете да очаквате доклади тук!